Страхотна книга изпълненна с много болка и дълбок смисъл относно живота ни и ценностите в него. Действието се развива в раковото отделение на една затънтена болница, и на всички лежащи в него им се казва че те нямат рак…някои от тях умират там, други няколко часа след като са били изписани а трети месеци след това по домовете си …а самите те вярват до последния си миг че са се излекували. Просто защото никой не им казва истината. Целия смисъл е в това че докато си близо да смъртта всичките ти принципи и възгледи всякаш губят значение…просто защото пред смъртта всички сме равни.
Не случайно Солженицин получава нобелова награда за литература.
Гениален Солженицин !
Философски, за Края !
„Надгражда“ /комп.жаргон/ — Достоевски ,Толстой ,Чехов ,Джордж Оруел ,ККиси ,Селинджър ,Хемингуей <3
И като стил и като засегнати проблеми не ми харесва Солженицин. Заглавието на книгата изчерпва темата. А нобеловата награда със сигурност има и политически подтекст, предвид житието на автора.
Всяка творба на Солженицин е различна по стил и емоционален заряд. Според мен обаче „Раково отделение“ е неговият шедьовър. Изстрадан лично от автора, неговият сюжет е разтърсващо реалистичен в обрисуването на този малък затворен свят: лекарите, болните с техните роднини. Като дете ми се налагаше да полагам грижи за роднина с подобна тежка диагноза. Трябва да ви кажа, че всичко си е точно така, както е описано…За съжаление, подобни неща трябва да се преживеят, за да се почувстват в пълнота. Когато завършвах книгата за пръв път, не ми се искаше тя да свършва.
Книгата е изключителна по отношение на стила и разнообразието от проблеми, които разглежда. Звучи модерно и днес. Считам даже, че сюжетите на така популярните днес „лекарски сериали“ бледнеят в сравнение с нея.
Считам Шаламов за обективен, има нещо при Солженицин, което ми е неприятно за четене, негова книга не съм препрочитал. Бъдете здрави, прекрасни сте!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.