Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Did Six Million Really Die?, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
андре15 (2010)
Разпознаване и корекция
Кан-багатур (2010)

Издание:

Ричард Верал (Харууд). Лъжата за шестте милиона

Преводач: Ина Иванова, 2002

ИК „Жар птица“, 2002 г.

ISBN: 954–90925 (грешен)

История

  1. — Добавяне

Предисловие

Всички Вие сте слушали за това, как правителството на Хитлер, като че ли искало да унищожи евреите в Европа и за това, как по време на войната, в резултат на неговата политика, загинали шест милиона евреи. Много историци работещи над този въпрос, са открили маса противоречия в тази легенда за масовото изтребление. Шест милиона — това е твърде значителен брой, който никак не е лесно да бъде скрит в статистическите данни за населението, които са били събирани в различни страни и по различно време.

Не трябва да си гений, за да видиш, че тази история относно шестте милиона е твърде доходоносна за ционистите. Германия и досега изплаща пари в качеството на компенсации за уж убитите евреи. Съветският режим също изигра твърде голяма роля за разпространението на тази легенда. Хайде да погледнем какво представлява всъщност тази история за масовото изтребление, уж проведено от немските националисти.

Пропагандата за жестокостите на врага по време на война — това е един много стар трик. Всеки конфликт на XX век е съпроводен с такава пропаганда и без съмнение, така ще бъде и за в бъдеще. По време на Първата Световна Война немците бяха обвинявани в ядене (!) на белгийски деца, а също така и, че те подхвърляли децата във въздуха и ги пронизвали с щиковете си. В допълнение на това, англичаните заявяваха, че немците притежавали цяла фабрика, в която те добивали глицерин и други вещества от труповете на убитите. След войната обаче, министърът на външните работи на Великобритания поднесе извинение за нанесените оскърбления и призна, че всичко се е правило с цел военна пропаганда.

Но след Втората Световна Война такива извинения не бяха поднесени, нещо повече, вместо да затихва с течение на годините, пропагандата за жестокостите на хитлеровия режим, особено спрямо евреите, непрекъснато се засилва. Почти всеки ден продължават да се издават многобройни книги с невероятни „мемоари на очевидци“ относно концлагерите и унищожаването на шест милиона евреи. Натрапва се един въпрос — защо историите за немските жестокости по време на Втората Световна Война се различават така очебийно от историите при предишната война? Защо за едни бяха поднесени извинения, а за други продължава да се тръби непрестанно? Дали приказката за „шестте милиона“ не служи на нечии интереси и се явява един вид политически шантаж?

Тази легенда донесе на евреите огромни доходи. Много народи носеха бремето на лишенията и страданията по време на войната, но никой, освен евреите, не извлече от това полза в такива големи размери. Техните страдания и милиони жертви, уж нанесени от ръката на немските националисти, събудиха съчувствие у други хора. Английското правителство например, практически не възпрепятства емиграцията на евреите в Палестина след войната, политика която доведе до това, че Англия беше принудена да напусне Палестина и по този начин да открие пътя за създаването на Израел.

Доктор Макс Нусбаум, бившият главен равин на Берлин, каза на 11 април 1953 г.: „Позицията на евреите беше укрепена финансово чрез репарации, които правителството на Германия изплаща както на Израел (държава, която не съществуваше по време на войната), така и на отделни евреи.“ Към 1995 г. бяха изплатени повече от сто милиарда марки, една наистина огромна сума.

Изплащанията през отделни години достигаха до 40% от държавния бюджет на Израел! Националистите са убедени, че се касае за политически шантаж. Легендата за шестте милиона евреи, загинали уж от ръката на немците, има изключително сериозни последствия за европейците. Тя се използва с цел възпрепятстване на всеки опит за проява на национални чувства.

Всеки път, когато хората на Европа се опитат да предприемат мерки с цел съхраняване на своя национален облик, моментално им се отправят обвинения, че те са „неонацисти“ — та нали нацистите извършиха онова страшно престъпление — убийството на шест милиона евреи! В наше време, самото съществуване на национална държава от бялата раса се намира под голяма заплаха във връзка със значителната емиграция от страните на Третия Свят. И докато този мит се поддържа, нашите национални чувства ще бъдат подлагани на преследвания и безкомпромисна разправа, а Третият Свят в лицето на ООН ще продължава да постига успехи в борбата срещу силите, борещи се за съхраняване на най-важната гаранция за нашата свобода — националната държава на нашата раса.

Това абсурдно обвинение за убийството на „шест милиона“ евреи подрива принципите на национализма и националното съзнание на бялата раса до такава степен, че заплашва нейното съществуване. Много западни страни се намират днес пред лицето на огромна опасност и ако не се предприеме нещо за прекратяване емиграцията на африканците и азиатците, нашата раса просто ще изчезне. Но какво се случва, когато хората се опитат да говорят за расовия проблем и неговите биологически и политически последствия? Обвиняват ни в расизъм! А расизмът, както всеки знае, е първият признак на нацизма. А нацистите (нещо, което разбира се, на всеки е известно) са убили шест милиона евреи. И когато Инок Пауъл (в своето време член на английския парламент) призова да се обърне внимание на опасните последствия от емиграцията на Третия свят, един известен социалист сравни това с Дахау и Аушвиц, за да го принуди да замълчи.

По такъв начин, всички опити да се предизвикат дискусии относно расовите проблеми и проблемите по оцеляването на нашата нация се прекъсват много ефективно. Може да завидим на умението и решимостта на евреите да съхранят своята раса още от доисторически времена. При тях има чувство на расова солидарност и това налагане на мита за „шестте милиона“ още повече го засилва. Но за съжаление, тази легенда има обратен ефект за нас, отслабва в нас решимостта за борба за расово самосъхранение.

Известният американски историк Хари Елмер Барнз написа: „Опитът да се предприемат сериозни и обективни изследвания по въпроса за унищожаването на евреите по време на Втората световна война е, без съмнение, най-рискованото дело за днешния историк или демограф. Предприемайки това изследване, аз се надявам да внеса своя принос не само заради историческата истина, но също така и да помогна да се отхвърли товарът на тази велика лъжа от нашите плещи, за да ни се даде възможност да се борим с опасността, която заплашва всички нас.“