Йоханес Бехер
Общият ни път с теб

Обичам те, че зорко в мене бдиш,

Обичам те, че тайно ме градиш.

 

Обичам те, че мразиш слабостта

И всичко излиняло в любовта.

 

Обичам те, че искаш ти от мен

Без страх да крача, с поглед извисен.

 

Обичам те, че само ти успя

В сърцето ми да разгориш борба.

 

Да те обичам трябва. Ти в нощта

Живот ми вдъхна с любеща уста.

 

Да те обичам трябва. С твоя смях

Просветнах сам и своя лик огрях.

 

Да те обичам трябва като зрак,

Обичам те, мой блян и таен знак.

 

Обичам те, мой кестен в паметта,

Бял облак, литнал в синя висота.

 

Ти бе в полето малкият поток,

Ти беше моят небосвод дълбок.

 

Да те обичам трябва. Всичко в мен

Е твое — аз от теб съм озарен.

 

Каквото бях, каквото даде плод —

То с мен ще те обича цял живот.

 

1919