Не казвай на никого от Харлан Коубън
Плоско, елементарно и изсмукано от пръстите. Средна хубост!
Ласки и насилие от Кони Мейсън
В тази книга има събрано от всичко и по много. Написаното има добър ритъм, чете се лесно не изморява. Просто идва в повече насилието, но….
Беладона от Карън Молине
Този роман наистина е завладяващ и разтърсващ, както пише в резюмето му, но е и изключително тежък за четене. Не е леко и развлекателно четиво. Точно обратното — тежък, потресаващ, брутален, какъвто е и животът на главната героиня имала нещастието да попадне в лапите на един от най-гнусните герои, за които някога съм чела в живота си. Човек, който върши гнусни дела, само защото е богат и може да си го позволи, абсолютно безогледен и пропаднал мръсник, който въвлича в гнусните си дела и синовете си след години. Да, има и отмъщение накрая, но то нагарча като знам какво преживява тази жена в продължение на години.
Много тежък роман, но пък идеята е доста оригинална. Бих го препоръчала, но не е за нежни и романтични души.
Шестото клеймо от Дан Браун
За съжаление, има много примери за продадени посредствени книги на посредствени автори в милионни тиражи благодарение на изключително добрата реклама и подсъзнателното стадно чувство на индивидите.
Стъкларят от Мурано от Марина Фиорато
Невероятно увлекателна. На когото му е харесала — препоръчвам и „Тайната на Ботичели“ от Марина Фиорато.
Десет малки негърчета от Агата Кристи
Това е първата книга която прочетох на Агата Кристи и останах меко казано възхитена.Една от най .- добрите и книги наред с Алиби.
Вълкът и гълъбицата от Катлийн Удиуиз
Аз съм прочела всичките книги на Катлин Вудиус.За мен тя е изключителна писателка .Книгите и се четат на един дъх със и с голямо вълнение и въсхищение.Любимите сред нейните книги са Вълкът и Гълабицата, Дивата котка,Любовницата на корсаря,Шана и Роза рез зимата.Силно ви ги препоръчвам няма да съжелявате
Силата на любовта от Сюзън Елизабет Филипс
Книгата е интересна, има много силни моменти. Към десета глава ми стана досадна, но след това стана по леко четенето.
Заблудите на Дан Браун от Емануел Икономов
Много точен анализ на Икономов, изводите в края са най-интересни. Разбира се, художествената измислица има пълна свобода на действие, но когато включва имена на исторически личности, действителни места, потвърдени събития и т.н., тя вече почва да претендира за полу-документалност. Така хем използва правото си на фантазиране, хем задейства чувство за реалност у читателя, което нямаше да се получи ако например ставаше дума пророка Някойси, художника Драскачо, в планетарния свят Алабала, въртящ се около звездата Щура 23.
Този трик е използван от много автори, някои много известни като Пушкин с измислицата за конфликта Моцарт-Салиери. Тя има всички качества да привлече интерес, като завист, контраст между гениалност и посредственост, трагизъм и последвало убийство. Беше разработена по-късно на сцената и киното, в резултат съвременната широка публика вярва че такъв конфликт действително е имало. Като страничен продукт от тази вяра се възбуди интерес към творбите на Салиери. Въобще казано, правилото е „Драматизирай идеята си колкото можеш и ще се продаде добре, защото хората преимуществено използват емоциите си, за логическо мислене се изискват усилия.“
Светослав Тертер от Цончо Родев
Страхотен автор. Много леко и приятно се четат книгите му. И се придържа към историческата истина. Съжалявам, че го откривам едва сега на „стари години“, а не когато бях в прогимназията.
Пленница от Джоана Линдзи
Историята е интересна но е далеч от шедьоврите на авторката. Личи си че е от първите и творби. Чете се лесно на места с пропускане на доста редове от който не се губи нищо
Никой посредствен автор не би продал НЯКОЛКО книги в милионни тиражи, една — да…така за спорта и заради скандала, но НЯКОЛКО????
Любов и омраза от Бевърли Бартън
На мен ми беше пък тегава, банална и съвършено предказуема, дочетох я от инат, но като цяло лишена от финес, езикът често вулгарен, героите плоски и лишени от характер! Разочарована, предвид други нейни, нелоши книги!
Вижте сега…Щом човекът пренебрежително споменава тези там „изданийца“ на Бард, които не би докоснал /Боже!/, означава само едно — „Къде сте вие /преводачи/, къде съм АЗ? Ще си чета оригинала, щот` съм най-готин.“ Грешки не допуска само този който не пише. Все пак говорим за художествена измислица, а не туристически справочник /да не се повтаряме вече/. Цялото ми уважение към Емануел Икономов, толкова много негови преводи съм чел още като дете през 80-те и след това, всичко това някак не му прави чест. Ние, българите сме големи специалисти по намиране на кусури на ГОЛЕМИ неща или най-малкото ПРИЗНАТИ неща. Вярно, че всеки майстор е най-големия за себе си (отидете в някой автосервиз и ще разберете, че от майсторчето там нагоре е само небето, друг е въпроса, че се обръщате към него с „майсторе“ просто, защото не му знаете името), но очернянето по този начин не би те извисило, ако това е целта ти. Просто направи нещо по-добро, ако можеш.
Виолетов огън от Бренда Джойс
на мен ми допадна
По принцип обичам да чета книги, в които главните герои са претърпели някакъв вид „страдание“, но това Бога ми, ми дойде ПРЕКАЛЕНО МНОГО. То не беше бой, то не бяха групови изнасилвания, психически тормоз и прочее…
Зези от вас, които като мен след прочит на коментарите се колебаят дали да се захванат с тази книга или не, моят сърдечен съвет е „Не“.
Ангел на греха от Джоана Линдзи
Много ми хареса.
Най-добрата му книга! Филмът по нея също е страхотен.
Мисли от Никанор Парра
Ето оригинала. Речникът е подчертано математически. Вероятно би могло да се търпи заместването на математическия език с езика на литературния разбор, ако не ставаше дума за Паскал.
Pensamientos
Qué es el hombre
se pregunta Pascal:
Una potencia de exponente cero.
Nada
si se compara con el todo
Todo
si se compara con la nada:
Nacimiento más muerte:
Ruido multiplicado por silencio:
Medio aritmético entre el todo y la nada.
Читателски коментари