Читателски коментари (за „Заблудите на Дан Браун “ от Емануел Икономов)

Много точен анализ на Икономов, изводите в края са най-интересни. Разбира се, художествената измислица има пълна свобода на действие, но когато включва имена на исторически личности, действителни места, потвърдени събития и т.н., тя вече почва да претендира за полу-документалност. Така хем използва правото си на фантазиране, хем задейства чувство за реалност у читателя, което нямаше да се получи ако например ставаше дума пророка Някойси, художника Драскачо, в планетарния свят Алабала, въртящ се около звездата Щура 23.

Този трик е използван от много автори, някои много известни като Пушкин с измислицата за конфликта Моцарт-Салиери. Тя има всички качества да привлече интерес, като завист, контраст между гениалност и посредственост, трагизъм и последвало убийство. Беше разработена по-късно на сцената и киното, в резултат съвременната широка публика вярва че такъв конфликт действително е имало. Като страничен продукт от тази вяра се възбуди интерес към творбите на Салиери. Въобще казано, правилото е „Драматизирай идеята си колкото можеш и ще се продаде добре, защото хората преимуществено използват емоциите си, за логическо мислене се изискват усилия.“