Читателски коментари

Имам въпрос към тези читатели и коментатори, които смятат че книгата е една от най-добрите шедьоври в жанра си. Бихте ли споделили , кои са големите идеи, които са ви впечатлили дотолкова, че да я определите за такава ? За мене критериите, по които определям една художествена творба за такава са идеите, които съдържа и стил, който те грабва и увлича. Книгата беше увлекателна и интересна, но идеите бяха малко и на места доста повърхностни a la добрият американизъм в стил филма ’’Железният Човек’’ и друга типична американска боза-как добрите американци в алтернативният свят на книгата разпостраняват знанието и цивилизацията на туземците в Африка и Китай чрез образователни програми …Това би било донякъд оправдано, ако алтернативният свят на книгата в книгата не описваше действителният свят, в който живеем, но доколкото ми е известно авторът е имал за цел да опише него…

Интересните и неконвеционалните идеи бяха опитът да се погледне по друг начин на историята-какво би станало ако Оста беше спечелил войната. Също възможността , че в Англия би било възможна диктатура от рода на азиатските. Но образът на японците, които са много по-хуманни от нацистите не е правдоподобен, те са извършвали подобни прочиствания в Китай, каквито са извършвали нацистите и са имали подобни идеологии.

Краят не беше изобщо такъв, в смисъл че не дава нищо значително нито по отношение на развитие на действието, нито по отношение на идеи. Такъв край би имал смисъл само ако има продължение на книгата. Общо взето всичките интересни идеи поне за мене се свеждат до това, че автора представя един алтернативен свят и нищо повече от това. При това със всичките фактически исторически грешки (английските войски са участвали в битката при Сталинград ??? ), неубедителността на трансформирането на японския режим, който е отговорен за етническото прочистване на милиони китайци и за неизброими други зверства в един условен такъв, чийто върховен чиновник се възмущава от геноцида на нацистите). И каква беше ролята на дамата с тайния агент, която спасява симпатичния, висок и много интелигентен автор на творбата в творбата (много дълбоко подозирам, че този автор е самият Дик или поне желанието му да бъде такъв по отношение на външността-нямам съмнение по отношение на интелигентността му разбира се) ??? Каква беше ролята на Франк и неговото ’’изкуство’’ ?

Всички тези мисли ме карат да определя книгата като средно добра, но нищо повече. Бихте ли се обосновали защо според вас тя е бисер и велика книга ? И ще ви помоля да отговорите конкретно, а не да си губим времето с изблици на емоционални нападки без никакво обосноваване.

И на мен нещо сякаш ми липсваше в романа. Нора Робъртс ми е една от любимите писателки и книгата е добре написана, но сякаш липсваше тази магическа съставка която винаги ме е грабвала в нейните книги.

Камилка: От всичките романи на Нора Робъртс за Ив Далас това наистина е най-добрият (поне според мен). Тук е преплетен криминалният елемент от по-старите романи с бъдещето. По принцип първата част си е като самостоятелно криминале, но втората част продължава линията. Препоръчвам — четете. Струва си.

Съгласна съм, че книгата е доста слаба за автор като Шелдън.

Книгата е доста сходна с „Лекарки“, но е интересна.

Всъщност романът става ужасен още като напуснаха хижата. Главната героиня е малоумна, агресивна .. айде да не казвам какво. Авторката има други романи, които са сто нива над този ужас

Наистина, момента с изнасилването беше гнусен. Като цяло книжката си я бива

Да но мисълта ми е ще го показват ли още или ролята му приключи ? Очаквах от неговото приключение нещо повече от това просто да стане Зрящ накрая.

Тази поредица ме престрасти много и не мога да спря да я чета пак и пак :) Thenks

Ти спойлерите със самосвала ли ги изсипа :)

Книгата е страхотна въпреки че, има доста исторически факти относно войната между севера и юга, което според мен е добре за да може читателят да се потопи в атмосферата на това време. Време на война и разруха, да разбере отношението на геройте и жестокоста им и най- вече болката и невъзможната любов на двамата влюбени която ги разделя, но накрая все пак историята има щастлив край. Това е книга не лековата и повърхностна, а книга над която има за какво да се замислиш. Хареса ми много, препоръчвам я!!! Оценка: 6 от 6

Хубава книга, само на моменти някои описания ми бяха в повече, но като цяло я прочетох с интерес.

Страхотна книга. Бях я чел още като дете, когато излезе и сега си я препрочитам с удоволствие.

Наистина е в стил „Индиана Джоунс“ и „Златният бръмбар“ на Е. А. По. Има известна алюзия и с

„Човекът в лабиринта“ на Р. Силвърбърг, макар и далечна.

Не мисля, че някой е искал да обиди когото и да било. Но „Игрите на глада“ е юношеска литература, затова е напълно нормално на много от нас големите възрастни да не ни хареса. Това не означава, че сме ’’повече’’. И да, аз също съм била ’’пубер’’, но с тази разлика, че аз четях ’’Клетниците’’, ’’Моби Дик’’ и много други за които някои от твоите връстници не сте и чували дори.

И не се засягай толкова лесно, пази си нервите.

Не мога да се въздържа от коментар. Сега започвам с четенето на тази книга и не мога да изкажа мнение, но коментарите на половината от Вас са просто обидни. Какво за Вас е „пубертетска книжка“? Да, аз съм тийнейджърка. И какво? По-малко от вас ли съм? Само да Ви напомня, големите възрастни, че Вие също сте били „пубери“. Претегляйте думите си друг път по-внимателно, преди да ги напишете. Не знаете дали няма да засегнете някого.

Бран стана новият Зрящ, какво толкова има за разбиране ?

„Песен за огън и лед“ е болезнено реалистично фентъзи. Войните там, интригите, убийствата, нравите, браковете ако щеш — всичко това е отражение на средновековната европейска и близкоизточна (в случая на Дани) история. Героите са със своите добри и лоши страни, претърпяват развитие, но в повечето случаи — грешките които допускат не остават ненаказани… Единствената разлика с историческа книга е, че все пак действието се развива в измислен свят, има си дракони и ледени демони.

„Колелото на времето“ започва пък като пълно копие на Властелина (просто сравни „Окото на света“ със „Задругата на Пръстена“). Разбира се, с развитието на историята нещата започват коренно да се различават, но въпреки това, както във „Властелина“, независимо големите изпитания и опасности, които сполетяват главните герои, пак пада само една жертва.

Наистина много хубава книга! Чак не можах да повярвам колко е увлекателна.

Нека и аз да изразя мнение и ще гледам за разлика от някои по-горни коментари да съм грамотен . Колелото на времето било детска приказка ? В една детска приказка сеанчанците няма да правят с преливащите жени това което правят и персонажи като Тюон , Педрон Ниал , Деин Борнхалд , Логаин дето са причинили толкова злини няма да се бият на страната на светлината в Последната битка а щяха да бъдат от " лошите" . Освен това нещата които си причиниха някои от главните герои дето се водят уж приятели (например когато Мат спаси Егвийн Нинив и Елейн от Тийрския камък а те за сметка на това го вдигнаха със силата , или когато го заебаха в Ебу Дар да си изгние със сеанчанците със счупен крак и ребра или когато Мат не отвори писмото на Верин и със това коства падението на Кемлин или когато Ранд изгори целия дворец на Грендал със слугите и в него само за да я убие или това как Егвийн заряза родния си дом и приятелите си и почна да гледа на Тар Валон като на свои дом ставайки истинска Айез седай до костите или как Гавин дето уж се води от добрите само хленчеше "ИСКАМ ДА УБИЯ АЛ-ТОР ЗАВИЖДАМ МУ ЗАДЕТО Е ПО-ДОБЪР ОТ МЕНЕ И ТРЕА ДА ГО УБИЯ ЗАРЕД ТВА) така де как може това да се нарече детска приказка . Вярно става въпрос за битката между светлината и сянката (доброто и злото) но аз мисля че Джордан е намерил малък баланс между това … и онова което толкова много хвалите в Песен за огън и лед че персонажите там не били добри и лоши а хора с качества и недостатъци .И тук са такива но не са чак толкова много а при Мартин просто има прекалено много голи тела и вулгардни обиди.И Колелото си има недостатъци така е но вместо да се впускате в тях и да хеитвате поредицата защо просто не се опитате да и се насладите ? Ако пък не не я четете и не я обсъждайте.

Странно, че една от ключовите книги в читанка е без коментари. Най-малко заради емигрантските вълнения на сънародниците ни, отделно е и повратен момент в литературата като цяло. Допадна ми приоритезирането на въпроса къде живеем пред защо, дебата който изпъква за фактологията около корените на съвремието в близкия изток. Задълбочеността и ясното послание на автора и избрания подход на маг. реализъм, за разлика от примерно масовата латиноамериканска соц. ала петричка врачка боза (има само един автор изключение, който съм чел от онези дължини). Отделно за четящите Стивън Кинг-знаете му мнението за творбата…