Читателски коментари

Относно правенето на магии и ритуали не съм съгласна с автора. Първо в природата всяко действие има противодействие и трябва да се отбележи че когато правиш магия тя винаги рекушира върху теб. Второ за да промениш нещо трябва да дадеш нещо за да бъде балансът възстановен и ако ти кълнеш някого например и него го сполети нещо то ще ти се върне и на теб.

Относно сатанизма нямам представа колко е така, но относно магията нищо вярно….

Прочетох книгата заради коментара за нея. Абсолютно не съм съгласна със суперлативите. Наивна, елементарна и посредствена. Полицай, който се изразява като жена- "Имам чувството че…, " води разпити под формата на женско клюкарене на кафе. Съветвам момичето което е така очаровано от нея, да прочете Гришам.

Дейсъвително персонажите нямат нищо общо с обикновено появяващите се в този тип романи, като стъписващото в конкретния случай е, че в огромна степен е представила психологическа причина зад постъпките и възприятията им.

И, само да добавя, за втори път второстепенният герой се случва да е в пъти по-интересен от главния.

Не мога да разбера защо главния герой винаги е груб, комплексиран изнасилвач, който на всичкото отгоре посяга на жена си и не приема „не“ за отгоеор? И все повтаря, че тя е негова собственост и трябва да му се подчинява безпрекословно, и не я оставя да каже една дума!

Във всяка една книга от този жанр е така. Не казвам, че главните герои трябва да са съвършени, но все пак нали са положителни персонажи.

„Почтения рицар“ я насилва, отнася се с нея като с парцал и т.н. В същото време „Злодея“ уж я желае неистово, но я чака да свикне със ситуацията и така и не се стига до насилие.

Това ли са критериите за герой и антигерой?

А иначе книгата е наистина много досадна и почти идентична с предходната.

Фракс е прав, този автор първо избива комплексите си, второ, печели, и трето подкопава Римокатолическата църква, и в частност християнството. Разбира се, през Средновековието на Запад е имало много злоупотреби от страна на духовни служители, но отделният служител не е Църквата, Християнството е свобода, но не тази, която е на Запад.

Завладяваща книга. Много лесно се чете.

Много хубава книга, много ми хареса, интересен сюжет който ме държа в емоционално напрежение до края! Заплетена история която не те оставя равнодушен докато четеш, финалът беше страхотен, препоръчвам ви я!

Филмът „Играта на Ендър“ е отлично стъкмен блокбастър съобразно необходимите за кратковременен успех холивудски клишета. За съжаление обаче, именно поради холивудските канони, филмът е лишен от дълбочината и многопластовостта на посланието, каквото има романът.. Историята на обучението е претупана и идеята за съзряването на Ендър е дадена като нещо подразбиращо се. Самият образ на Ендър е даден елементарно, без психологическата мотивировка на действията му, без вътрешните му дилеми, колебания, морални кризи. В резултата от което не се проследява как укрепва характерът му и как разрешава проблема за иманентната му склонност към насилие.

Пропуснати са сюжетни линии от романа, които биха придали плътност, триизмерност на иначе плоската и твърде камерна сама по себе си история на Ендър. На първо място това е историята с брата и сестрата: братът Питър (тъмното алтерего на Ендър) и сестрата Мери — и свързаната с тях политологическа тема за скритата власт и манипулативната мощ на социалните мрежи като властови инструмент. На второ място — липсващият геополитически бекграунд в сюжета на филма — като съюзи, пактове, скрити и явни форми на съперничество и интриги, отлично разгърнати в романа.

Също така във филма несправедливо са ощетени като образи и характери героите от обкръжението на Ендър — всеки от тях в романа е даден като оригинален и точно на мястото си със своето присъствие и роля в сюжета. А пък тривиалната любовна история между Ендър и Петра във филма (разбираемо неразработена в романа) — не си заслужава да се коментира… А би могло да се представи психологическият срив на Петра при финалните битки с бъгерите….

По отношение на актьорите — за възрастните не само че нямам забележки, но дори съм възхитен. Не ми хареса обаче това, че децата във филма са вече навлизащи в пубертета, а не от 6–8 до 9–11 годишна възраст, както е заложено в романа. Това определено влиза в противоречие с концепцията защо именно се избират малки деца да спечелят войната срещу бъгерите като на игра. Все пак признавам, че ми допадна момчето в ролята на Бонсо Мадрид.

Има и още… Най-вече санираният и дори заметен проблем за отношението към другопланетни цивилизации, за ксеноцида — дали е геройство, или престъпление, за изнамирането на такива критерии за хуманизъм, които да се отнасят за всеки разумен вид във вселената.

Но и това, което написах, е предостатъчно.

Та… Ако на някого му е харесал повече филмът, отколкото романът, по-добре е изобщо да не се захваща с продължението „Говорителят на мъртвите“ — гарантирам, че ще му бъде скучно и тъпо. Тази книга е за хора с други настройки на интелекта.

За феновете, търсещи преди всичко екшъна, след „Играта на Ендър“ препоръчвам „Сянката на Ендър“.

Първо бях гледала филма. Страхотен е. По-стегнат и целенасочен от книгата и без излишните сюжетни линии за брата и сестрата, респ. Лок и Демостен. Книгата е гениална и си заслужава, но доста подробности прекалено се повтарят. Комбинацията филм-книга е много успешна. Ще си дам почивка, преди да пристъпя съм Говорителя. Авторът вероятно вижда в бъдещето, като например Жул Верн. Голям ум, огромен мащаб!

Бях малко скептична, но всъщност е една от любимите ми книги от поредицата. Толкова пък страст и химия да струеше през книгата! Много ми хареса цялата ситуация около открадването на кораба и първо Дрю като пленник, а после и смяната на ролите. А първата им нощ заедно, която започна като сън за Габи — беше просто удар в 10-ката. Страхотна история, едни от любимите ми герои!

Другите две книги от поредицата, които много харесах са 5 — за Дерек, именно защото беше толкова нежен и грижовен. Страхотна нежност струеше от книгата. Също и 7 — за Джереми, любимия ми развратник.

Като цяло май харесвам младите Малори, повече от дъртите. Въпреки, че Антъни и Джеймс са по-популярните.

Много мъдра книга, написана от много мъдър човек. Аз съм я чел 11 пъти и още продължавам да я чета. В тази малка книжка има отговорите на повечето проблеми в днешния свят.

Хора Вие можете ли да четете ? И като четете замисляте ли се изобщо ? Страхотен роман и така нататък . Дрън-дрън ! ! ! Поредната сладникава глупост пълна с лигавщини . Горкото 19 годишно дете толкова обедняло , че имало само 19 / деветнадесет / човека прислуга . Къса ми се сърцето !

Прекрасен роман.

Горе, долу бива но прекаления инат на Челси ми дойде в повече.

Много хубаво написана книга. Описателна, неочаквани обрати, много романтика. Заслужава да се прочете.

В началото си помислих, че това е поредния банален сладникав любовен роман. Е, признавам, че за мен книгата беше странната комбинация от лека предсказуемост, наивност, чувство за хумор и същевременно увлекателност. Не ми се е случвало да попадам на книга с подобна комбинация. Когато прочетох книгата съжалявах, че съм я прочела. И не за друго, а защото беше толкова увлекателна и приятна и не исках да свършва. Мисля, че ще допадне на всеки, който харесва такъв жанр книги. Много съм доволна от тази книга. Може би ще прочета и други книги на авторката, надявайки се, че и те ще са също толкова добри.

Пфффф още с пролога ме отказа. Все пак реших да прочета поне първа глава, но не можах да стигна и до средата. Абсолютно идентична с предишната помия от поредицата.

Не видях голяма разлика с предходния боклук. На главния герой първата любима я убиват, главната героиня я женят насила за него и уж е много борбена и горда, а само като й изръмжи и тича да му робува.

Авторката просто е сменила имената иначе е същата лигавщина. Дори някои сцени са си направо почти еднакви с първата книга.

Ай, сиктир, машалах бабоУ, аферим. Каква дълбочина, какъв ескиз, какво чудо..Искам да Омръ, плийз

Любимата ми от книгите на Остин! Вълнуваща и истинска история, препоръчвам я горещо!