Целувка в нощта от Дженифър Хорсман
Напълно съм съгласна с коментара по горе. Без баналностите на любовния жанр и с наистина прекрасен край!
Петдесет нюанса сиво от Е. Л. Джеймс
Фраксилиано, чакам още да разбера Vulva Hypnotica като Vagina Dentata ли е, мон дио??!!
Уважаема госпожо
Единствените книги,, която ви препоръчвам, са учебниците по български език за прогимназия. Попълнете дефицитите си по правопис, граматика и пунктуация — и едва тогава ще сте в позиция да поискате моето позволение да ме съветвате за каквото и да е.
Ето някои от многобройните примери за вашата езикова некомпетентност.
Книгата е меко казано- разтърсваща
никои не може да ме убеди,че сам „кифла“
„плюете“ някои когото не познавате
Искренно ме забавлява вашето, компетентно, мнение че сте познавач
Тъй че, както е казал поетът, „чети, говедарче!“…
И още нещо — безвкусицата (проява на която е вашата възхвала на въпросните книги) е израз не на възгледи, а на отсъствие на такива. Аз поне имам възгледи по ваше признание. Уважавайте критичното мнение към книгите, които възхвалявате, и се вслушвайте в оценката на хора, които имат мнение и позиция, основани върху опит, а не само първична емоционална рефлексия (както е при вас). И в случая имам предвид не моите коментари, а коментари №№ 7, 10, 13, 15, 17.
П.П. Каламбуричният никнейм, под който пиша, подсказва за сюжетния модел на коментираното тук четиво. Нищо лично… :D
П.П.П.
Не харесвам чалга... И всякакъв друг псевдокултурен кич — еманация на тържествуващото бездарие. Сигурен съм, че именно това ти харесва. Enjoy, Елице! :D
Уважаема госпожо (госпожице) Краставичке.Вашето, ми прилича, на „едно си баба знае, едно си баба бае“.Искренно ме забавлява вашето, компетентно, мнение че сте познавач на" читателската" същност.Толкова лесно определяте качествата ни като вкус или липса на такъв, че направо ме „сащисахте“.Никак не ме подразни,че не харесвате поредицата на Е.Л.Джеймс.То си е нормално– „разни хора, разни идеали“,няма как.(Това исках да кажа с това че всеки си има ВКУС).Подразни ме фактът, че налагате вашия възглед като правилен.
Имам предложени към вас.Пратете ми заглавията на книги чиито автори не определяте като бездарни.Сигурна съм, че ще ги харесам.
Мейла ми е [email protected]
ПП:Епитетите,не са ми по вкуса,вероятно от там тръгна всичко.Един съвет от мен към всички.Уважавайте мнението на другите,макар да е различно от вашето.Едно хубаво обсъждане, на дадена творба носи по голямо удоволствие от разменяне на обиди.Думички като „кифли,незадоволени и т.н.“ хич не отиват на умни момичета (жени).
Съгласна съм с Феичка. Странно ми е да приема, че някой вижда в тази история нещо романтично и прекрасно или пък забавно. За мен описаната връзка е токсична. Мъжът я следи, ревнува я от приятелите ѝ и я откъсва от тях, изолира я, меси се във всяка една сфера на живота ѝ — заповядва ѝ с кого да се вижда, какво и колко да яде, какво да облича, навира се и на работното ѝ място. Не я оставя дори да си събере мислите. Това е поведение на насилник и stalker, особено с това контролиране с кого да общува тя и с кого не. Направо я обезличава като човек и жена.
Книгата се крепи на два стълба — „нескопосаната смотанячка-Пепеляшка печели принца“ и „любовта като променяща сила“. И докато първото е просто една глупава фантазия и бягство от реалността, второто е изключително опасна илюзия. Хиляди жени стават жертва на насилника си заради мита, че с любовта си ще спасят един увреден психически човек, той „ще прогледне“, ще оцени саможертвоготовността им и ще заживеят щастливи нейде в залеза. Опичайте си акъла, девойки. Животът не е приказка, някои мъже са просто задници и никакво количество любов няма да промени това.
Уважаема госпожо на балзаковска възраст
Тук не е форум само и единствено за безкритична възхвала — още повече на творения на бездарието, каквото представлява харесваното от вас четиво. Тук е рубрика за коментари — включително и критични коментари. Затова аз си позволявам да изказвам критични коментари както по отношение на този феномен на нагло-тържествуващото бездарие, наречено „Петдесет нюанса сиво“, PR-афиширано като „постмодерна различност“, така и по отношение на читателските вкусове, в случая обаче — на липсата на такъв.
Пожелавам ви (искрено) да имате шанса все пак да случите на стойностни романи, какъвто обаче графоманският бълвоч на Е. Л. Джеймс не е.
Тайният кодекс от Дъглас Престън
Това е първата книга на автора, която не успя да ми хареса. Първите 70 страници са много хаотични, няма задълбочаване по отношение на героите за сметка на броят им. Определено може да се пропусне.
Това, което в книгата се представя като чудесна приказка, всъщност в реалния живот е естествен ад за много жени. Домашно насилие — това ли възхвалявате, хора?
И не ми разправяйте, че това е само художествена измислица, или пък че героинята била направила своя информиран избор… Както всеки широко рекламиран роман или филм — Петдесетте нюанса подава модели на поведение, и то силно порочни, подтикващи към насилие и покорност пред насилието. И ги утвърждава като норма…
Леле, мале!Незадоволена значи.Едно нещо не разбирам обаче!Защо „плюете“ някои когото не познавате, позволил си да изкаже мнение различно от вашето.Да се обвинява в липсата на вкус е доста смело в дадената ситуация.И изобщо не ми е приятно, че форума които е създаден за да изкажеш мнение по дадено произведение се превръща в „клюкарска сбирка“.
Мадона за „Петдесет нюанса сиво“
http://www.segabg.com/article.php?id=739061
В интервю за „Билборд“ звездата не се поколеба да развенчае шумно рекламирания филм по едноименния роман на Е. Л. Джеймс. Мадона изрази разочарованието си и попита: "Но къде изобщо е сексът в „50 нюанса сиво“? Тя се изрази унищожително за романа и филма: „Дървена работа, хич не е секси. Четях и четях, очаквайки нещо да се случи, но онова, което се случваше, изобщо не ми подейства възбуждащо. Имам чувството, че този роман е създаден от и за хора, които никога не са правили секс“.
„Съжалявам, но историята е просто нереална. Сексът е нещо чудесно, защото е част от живота. А сексът в романа няма нищо общо с живота. Кога тип като главния герой, голяма клечка и прочие, ще хлътне толкова по едно обикновено момиче? Точно никога! А и какъв мъж изобщо е тоя?“
По-нататък Мадона направо стигна до вулгарност: „Никога не съм виждала, нито чувала за мъж, който нонстоп лиже п *т * и.“.
Ето едно видео резюме в 60 секунди на тоя ми ти вИлик еротичен епос на нашето съвремие.:
https://www.youtube.com/watch?v=CrQ_OSbd8w8
И да — всеки има право на вкус Но също така и на безвкусица. А изборът да се консумира това четиво е основан именно върху безвкусицата. Четиво, достойно само за „начесване“ на плитката фантазия на момиченца 14+ (което е разбираемо) и за не(до)задоволени жени на балзаковска възраст (което също е разбираемо, впрочем).
Извинявам се на дамите с вкус — сарказмът ми не е насочен към вас. Четивото, което коментираме, е ориентирано не толкова гендерно, колкото ментално-лоботомично.
Вече прочетох трилогията.Напълно съм съгласна с Галя.Историята страшно много ми хареса.Няма да и пиша рецензия!Не се заяждам, но всичко е въпрос на вкус.Чета от много малка,сега сам на 30.Малко са книгите които са ме впечатлили,между тях обаче се нареждат и тези трите.Може и да има нещо сбъркано в мен,но това е моето мнение.И абсолютно никои не може да ме убеди,че сам „кифла“,защото съм се изкефила на този любовно–еротичен роман.Препоръчвам го ГОРЕЩО!
Среднощен скитник от Линда Барлоу
Много забавна и сладка книжка прочетах я на един дъх.Сюжета много ми хареса.
Неубедително, galia
1. Претенцията за „различност“ не е гаранция за „добра книга“.
2. Напъните за садизъм са си самоцелни напъни в конформистки бекграунд. Четивото си е просто блудкаво булевардно книжленце на лИбовна тематика. Банален сюжет, банални характери, нулева идейност, никакво послание…
Не съм съгласна със негативните коментари! Книгата е много добра, точно защото е различна, въпреки еротичните и съдистични сцени, написана е оргинално а сюжетната линия показва израстването на тази любов: от деспотична и контролираща до напълно нормална и свободна! Точно в името на тази любов главният герой претърпява метаморфоза променяйки се постепено заради любимата жена, но това се разбира след като се прочетът и трите книги! Мен определено ми харесаха книгите, а изводът е че в името на любовтта всичко е позволено и възможно, особено когато е желано и споделено и от двамата! Оценка 6 от 6
Шантарам от Грегъри Дейвид Робъртс
Прочетох тази книга.Интересно се случи ,че предната ми книга бе „Ужас“.Все обемни произведения.Но определено Шантарам" ми харесва повече.Превода ,прекрасен.Авторът чудесен.Рядкост е описание на мъжки очи в шест изречения.Научих много неща за Индия,Пакистан и Афганистан.Препоръчвам !
Твой завинаги от Тереза Медейрос
Много ми хареса книгата, забавни диалози с много чувство за хумор, карайките да се усмихваш докато четеш и разбира се любовтта и романтиката беше на ниво, особено последното писмо на Гейбриъл към жена му в последната глава на книгата, божествено!
Митът за Сизиф от Албер Камю
Поради някаква необяснима причина „Митът за Сизиф“ (особено втората част) е изненадващо увлекателно четиво и се чете на един дъх. Което е доста странно, тъй като стилът е особено неясен, мисълта е едновременно хем непоследователна, прескачаща от идея на идея, хем гравитираща неотклонно около една конкретна монолитна теза. Аз поне непрекъснато имах дразнещото усещане, че Камю съвсем нарочно заобикаля същината на въпросите, които е поставил (всъщност авторът така и пише някъде там — „Човек се очертава повече като човек с нещата, които премълчава, отколкото с тези, които казва. Има много неща, които ще премълча.“) И въпреки това и дума не може да става за празнословие — думите са много внимателно подбрани, а потокът на разсъждението майсторски направляван.
„Митът за Сизиф“ е от книгите, които могат да се прочетат и 20 пъти един след друг и всеки път да се открива нещо ново. Означава ли това, че е гениална творба или просто е префърцунена загуба на време? Всеки би следвало да реши за себе си. Макар и да не споделям (изцяло) вижданията на Камю, определено си струва да се надникне от гледната му точка. Ако не друго, то поне „Митът за Сизиф“ обяснява „Чужденецът“ (творба, която винаги ми е била чужда) и дава отговор на един въпрос, който се питам от много отдавна. А именно — защо човек, отхвърлящ вярата в Бог, не се самоубие? Отговорът на Камю е остроумен, макар че според мен с него авторът влиза в логическо противоречие с философията си.
Не струват, и 3-те. Филма не съм си правила и труда да го гледам. Или съм прекалено стара, или съм чела прекалено много.
Рубиненочервено от Керстин Гир
Много ми харесва книгата. Чела съм я и преди и дори сега за втори път още е интересна. Стори ми си някак доста кратка и я прочетох за ден :с
Читателски коментари