Не мога да разбера защо главния герой винаги е груб, комплексиран изнасилвач, който на всичкото отгоре посяга на жена си и не приема „не“ за отгоеор? И все повтаря, че тя е негова собственост и трябва да му се подчинява безпрекословно, и не я оставя да каже една дума!
Във всяка една книга от този жанр е така. Не казвам, че главните герои трябва да са съвършени, но все пак нали са положителни персонажи.
„Почтения рицар“ я насилва, отнася се с нея като с парцал и т.н. В същото време „Злодея“ уж я желае неистово, но я чака да свикне със ситуацията и така и не се стига до насилие.
Това ли са критериите за герой и антигерой?
А иначе книгата е наистина много досадна и почти идентична с предходната.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.