Читателски коментари

Историята беше интересна, много пъти се разделяха и събираха, но въпреки това края беше невероятен, свърши така както започна, цикалът се заваря и започва новото начало. Оригинално!

Рафаел Сабатини е британски писател, с италиански произход по бащина линия. Пише на английски и неговите романи са представителни за историческия роман на английския неоромантизъм. Следователно „Скарамуш“ не може да бъде дефиниран като „френска класика“, макар и сюжетът му да е на „френска вълна“.

Това е един от хубавите ромапи на френската класика.

И двата антипода — АНдре Луи Моро и Маркизът — не са лишени от основни добродетели и недостаъци. Андре луи е смел и решителен, енергичен, добър оратор, антистичен и изключително хранкнокръвен. Неговият стоицизъм обаче често преминава в безсърдечие. Маркизът е човек на пороците — убиец, касапин, прелюбодеец (повече от веднъж), човек на низките страсти, но същвеременно смел, решителен, честен, защитаващ класата си.

Сблъсъците между тях са на лична основа — убийството на скъп приятел и гаврата с него и, страха от политическата класада накаже маркиза подбуждат желание у АНдре — Луи да се самоназначи за възмездител; Втория сблъсък идва пак на лична основа — Маркизът преспива с жената за коята Андре Луи ще се жени и разкрива низките страсти в нея. И в двата случая отговорът на АНдре — Луи е подобаващ — метеж.

Има и още един важен фактор — връзката на двамата мъже с Алин, тя се явява катализатор и двете случки — отчасти с Мосю Вилорен, но особено много с мадмозеал Бине.

развръката на романа преминава през сложни перипетии, включващи дори и един дуел за да се насочи бавно към логичното умозаключение — двамата смъртни врагове имат нещо много общо помежду си.

Рафаел Сабатини ни оставя един незабравим роман.

Не е лошо като за четене между другото. Интересно ми е дали ще стигнат до новата планета… Дано скоро качите и останалите 2 книги.

наистина да се замисли човек

Уникален сюжет. Филмирана, тази книга би била нещо невъобразимо.

Много хубава,, завладяваща и ратърсваща книга. Шоу е страхотен разказвач, много приятно и умело въвлича читателя в историята и не му дава спокойствие докато не дойде финала.

Книгата е тотален провал.

Не знам каква е тая мания на англоговорящите писатели да пишат романи за СССР, използвайки солженициновият „Архипелаг ГУЛАГ“ като речник на термините.

Не е достатъчно да вземеш един герой, автоматично да му лепнеш „десятка“ или „четвертак“, да го пратиш в лагер „за нищо“ и да правиш съчинение по картинка на тема „мизерните условия в съветските лагери“.

Или за бита на руснаците по време на СССР и днешна Русия.

Спрях да чета книгата в момента, в който на сцената в Сибир се появи 100 градусова севернокорейска водка. Точно в Сибир, точно 100-градусова и точно севернокорейска, можеше малко по-добре да се подготви авторът.

И докато четох книгата така и не разбрах каква е връзката между Сталинова Русия и терористичния акт в Беслан. Сигурно, ако я бях дочел до края, щях да разбера, но не обичам да си губя времето с глупости. Може би авторът е искал да засили усещането за „руския“ елемент в произведението си, колкото повече събития от Русия споменава, толкова по-истинско е произведението?

И това в епохата на Гугъл?

По-тъпо произведение е единствено „Дете 44“, това успешно му диша във врата.

Глупости изсмукани от пръстите.

Много добра книга.

Нищо общо с фантастиката, по-скоро любовни романи и разкази за тийнове.

Много хубава книга. Много ми хареса. ЛЮБОВТА е нещо специалнои прекрасно. Нека да има повече ЛЮБОВ! Заслужава си да я прочетете.

Чудесно продължение на " Смъртта е занимание самотно’" Ненадминат Бредбъри

Сравнено с История на Франция, това произведение, макар очевидно преведено много добре, ми се струва като абсолютно пилеене на невероятното дар-слово на автора. Сякаш всяко изречение е насила пропито с пошлост, по-прилична на ннеграмотен бачкатор нна строеж, отколкото на част от героите

Приятна романтична история, хареса ми! Типичният любовен роман.

Книгата може ли да бъде четена самостоятелно, както и останалите от поредицата „Сигма форс“ ?

И, естествено, наградата за най-тъп коментар отива при….

Както и да е, американците са ми хиляди пъти по-симпатични от българите, да речем — повечето ми приятели са от там и, не, че си нямат лошите страни, но в сравнение с това, което съм срещал у нас, са идеални. По-добре арогантните копелета, отколкото бг тъпанарите.

И да, няма да ме чуете да кажа НИЩО добро за бг-то. Просто защото няма какво добро да кажа… А коментари като горния със сигурност ми затвърждават негативното мнение за „нашия“ жалък народец…

Невероятни и спиращи дъха приключения. Ако има и грам доза истина, то ние сме в огромна опасност.

От къде се взе името Фиона няма нищо общо с това от оригинала. В книгата на английски е Елизабет и не само това, а се оказва, че на повечето герои имената са сменени Клариса е Аликс (Аликсандра), Алисия — Бронуин, Лилиан — Алис, а братята Аскот всъщност са Монтгомъри.

Не е хубава приказката.