Читателски коментари (за „Скарамуш “ от Рафаел Сабатини)

Това е един от хубавите ромапи на френската класика.

И двата антипода — АНдре Луи Моро и Маркизът — не са лишени от основни добродетели и недостаъци. Андре луи е смел и решителен, енергичен, добър оратор, антистичен и изключително хранкнокръвен. Неговият стоицизъм обаче често преминава в безсърдечие. Маркизът е човек на пороците — убиец, касапин, прелюбодеец (повече от веднъж), човек на низките страсти, но същвеременно смел, решителен, честен, защитаващ класата си.

Сблъсъците между тях са на лична основа — убийството на скъп приятел и гаврата с него и, страха от политическата класада накаже маркиза подбуждат желание у АНдре — Луи да се самоназначи за възмездител; Втория сблъсък идва пак на лична основа — Маркизът преспива с жената за коята Андре Луи ще се жени и разкрива низките страсти в нея. И в двата случая отговорът на АНдре — Луи е подобаващ — метеж.

Има и още един важен фактор — връзката на двамата мъже с Алин, тя се явява катализатор и двете случки — отчасти с Мосю Вилорен, но особено много с мадмозеал Бине.

развръката на романа преминава през сложни перипетии, включващи дори и един дуел за да се насочи бавно към логичното умозаключение — двамата смъртни врагове имат нещо много общо помежду си.

Рафаел Сабатини ни оставя един незабравим роман.