Читателски коментари (за „Хляб по водите “ от Ъруин Шоу)

Чела съм тази книга преди 15 години, сега я приемам по съвсем различен начин, но все така ми беше интересна и интригуваща. Нещата от живота не са само черни и бели, понякога имаме нужда някой да ни напомни това, преди да съдим с лекота.

Наистина страхотна книга! Задава въпроси на различни нива, не дава много отговори, което е може би най-добрата й черта.

Или как едно семейство се разпада отвътре, от само себе си, с приятелството на само един човек отвън, който никога не е имал успешен живот, въпреки паричните средства, влиянието, репутацията, с които разполага. И не е във фокуса на нещата именно катализаторът, а как показаното на повърхността, независимо колко „издълбоко“ познаваме нещата, е най-удобната сфера в която пребиваваме — но далеч от бурите на „това което тежи“ на всеки един от семейството. Трансформацията в новия курс на „пълни и открити“ взаимоотношения води до техническия разпад на семейната структура дори преди смъртта на приятелят на семейството.

Като бъдещ учител разбирам и се убеждавам, че учениците/студентите… нямат нужда от наставника на катедрата. А юристите и хората около тях да се концентрират около образа на Хейзън.

Шоу е автор пишещ много леко и докосващо, със сюжетни линии които се „надпреварват“ да грабнат вниманието и наистина успяват. Субективно, като бъдещ учител, книгата ме докосва изключително много. Изкуствеността на идеала за семейство, същото за любовта, нежеланата — допадащата — разрушаващата промяна в живота на човек, богатството — адвокатството и цялата машина на държавата и хората отредили се на нея ( и също националисти, естествето), приятелството …. Книгата представя живота, който по условие завършва с Не-хепи енд.

Много хубава,, завладяваща и ратърсваща книга. Шоу е страхотен разказвач, много приятно и умело въвлича читателя в историята и не му дава спокойствие докато не дойде финала.