Читателски коментари

Да наистина си е съветска класика. Все пак писателя е общувал с тогавашните терористи. Такива книги трябва да се четат. За да се види и проумее защо е вреден комунизма. И защо лидерите на пролетариата не трябва да бъдат титулувани герои, а кръволаци. Все пак не трябва да се говорят и пишат глупости за неща дето не се познават.

Добре написано, като от брат за брата.

Много сладко наистина. В духа на онова време. Западния прогнил свят представен като алкохолизиран отпадък, срещу Съветския модел с образцовото семейство и снимката на съпругата в пазвата. Искрено се забавлявах. Автора е бил голям блюдо……зец на тогавашната власт. За онова време. Поклон.

Не ме впечатли дори ми беше малко досадна

Хубава история, добре написана. Препоръчвам я.

Току-що я завърших. Първо — браво на автора за овещественото усилие. Приятна фраза. На ниво абзац/епизод се чете приятно и увлекателно, но имам усещането, че Тихомир е писал само епизодите, които са му били интересни, оттам — и фрагментарност в сюжета, в характеристиката на героите. В книгата има заложени много нишки, внушения, тълкувания, но изискват доизвеждане, уплътняване, така че да зазвучат реално и истински.

Разочарова ме тази книга! Наистина е една голяма плетеница, загадка след закадка се каканижат, но много технически и процедурно премина историята! Нямаше никаква емоция, живец, душа тая творба.

Преводът е отвратителен. Една идея по-добре от механичен.

Има нужда от малки корекции книгата. Бейджинг на български е прието да е Пекин, Гинсбург (Серж) трябва да е Генсбур, Жан Биркин трябва да е Джейн Бъркин… има и още географски и лични имена, които не бяха коректно предадени.

Ей тази книга таман си я бях купила през 1982г. и майка ми я взе със себе си по време на екскурзия в Гърция и я забравила под възглавницата на хотела… едва сега ми попадна отново и най-после ще я прочета :)

Аз съм напълно съгласна с АЛИ. Според мен даже „мамин чехльо“ е много слабо казано. Милсля, че книгата щеше да има много по-добър край, ако главната героиня беше срещнала някой истински мъж, вместо тоя тъпанар, който се нахвърля да пребива всяка ЖЕНА дръзнала да каже нещо лошо за маминка.

Това, че майка му е с психични отклонения не е оправдание. То и на повечето серийни убийци проблемите започват с майките им.

Също така не ми хареса това, че Джулия някак прекалено лесно му прости за всичкио и даже обвиняваше себе си. Значи всяка жена жертва на домашно насилие (било то физическо или психическо) трябва да прощава и да вини себе си, така ли?

И моето издание е антикварно, с ерове и ятове. Много въздействаща история за вярата(не само за религията), човечността и универсалното добро.

Чел съм, и имам повечето от известните му произведения, но „Ключовете на царството“ явно ще се търси по антикварите… Благодаря за информацията.

Сбит профил на човека. Май ще се окаже, че ако отстраним от себе си всички хубави пера ще остане единственото изначално заложено в нас /за добро или зло/ — самоунищожението. Няма друга такава сила като него. Често си задавам въпроса човекът „социално“ ли е или „животно“.

Любим автор, много ми е приятно да срещна негово произведение тук. Малко познато, великолепно негово произведение е „Ключовете на царството“.

Много силна книга …. Може да се направи филм по този сценарий

Написана от изключителен познавач и любител на природата, тази книга е любовно обяснение към нея. Няма начин да не обикнете Куонаб, Ролф и Скукъм, да не се зарадвате на приключенията им из северните гори, да не се възхитите на красивите описания излезли из под перото на естественика Ърнест Томпсън Сетън. Той, редом с Джерълд Даръл ме научиха на толкова много като дете, но най вече да ценя заобикалящото ни, независимо колко просто и маловажно изглежда на пръв поглед.

Препоръчвам и другата му преведена на български книга — „Уинипегският вълк“, сборник с животоописанието на различни животни.

Хората са склонни да вярват в онова, което им се иска да е вярно.

В случая, логиката и доводите нямат значение.

Поздравявам те за стоицизма, да прочетеш всичко това.

Много хубава , но в същото време и много тъжна приказка . Смъртта на детето е изобразена по много красив начин , като избавление от мъките и страданията му на земята . Никое детенце не заслужава подобна съдба да си отиде премръзващо на улицата навръх Нова година и да живее в страх , че ще бъде бито за пореден път . Едно дете в навечерието на празниците трябва да бъде около елхата и със семейството си и най- важното да бъде обичано !

Хареса ми историята, вълнуващ и напрегнат сюжет, еротика и крими образуващи коктейл от напрегнати ситуации. Добра е книжката!