Читателски коментари

Историята не е лоша!… като цяло.

Очаквах повече!

На мен книгата ми хареса. Забавна е. Ако харесвате този жанр и искате 2–3 часа отмора — четете.

Аз също имах съвсем различна концепция за сюжета в представите си, вникнах в историята, но не разбрах докрай идеята…В крайна сметка главният герой не й разкрива чувствата си, тя го очарова със своята многоликост и може би му даде тласък да пише истории и да спечели от това. Но защо се възхищава толкова на „Тифани“, искала ли е да бъде от „онези“ дами? Защо романът е с това заглавие? Изникват повече въпроси, отколкото отговори.

Чудесна книга!

тази книга е любимата ми от поредица и определено също и една от най-любимите ми книги като цяло!

Много тежка и много силна като сюжет книга, въпреки че войната е засегната само като периферия, изтезанията и мъките са били много истински, направо жестоки! Писателката ни спестява подробностите, но това е факт! Напрегната и емоционална историята ме развълнува и потресе направо! Хареса ми това, че любовта

е представена по различен начин, препоръчвам!!!

Това, че човек ненавижда Комунизма, не означава, че трябва да мрази и Русия. А това че не приемаш разпокъсването на Русия, не означава, че си велиокоруски шовинист.

1. Вашите познати къде са видели заградителни отряди, ако не е било в България?

2. Вие се позовавате на мнението на вашите роднини, аз на моите. И докато те наистина споменават за грабежи и безчинства, като цяло съвсем не споделят мнението, че съветските войски са били пасмина от грабители. Трябва да се отбележи и че срещу провинилите се в военни престъпленя съветско войници е била прилага сурова, направо жестока дисциплина с изпращане в лагери и дори разстрели на място.

3. Не забайкалието, а закарпатието (днес е Закарпатската област на Украйна: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82) . Това е единствената съветска област, която е граничела с Чехословакия, така че само там би могли да се извърши нахлуване от СССР в Чехословакия. Така че няма значение, че не уточнява къде точно в Карпатите става описваното действие: съсредоточването през 1968 г. е можело да стане само в тази област, а през 1941 не е могло въобще да става там.

Що се отнася до другите места, споменати от Суворов, някои от тях въобще не са близо до границата. Например Жмеринка е на 130 километра от най-близката граница и то по въздуха. Това някак си не се вписва в неговите твърдения, че се струпвало военно оборудване до самата граница.

4. Хитлер въобще не е считал СССР за сериозен противник. Например, той е казал че е достатъчно да се срита прогнилата врата и цялата постройка (т.е. Съветският съюз). Неговите генерали са имали същото мнение. Считало се е, че войната ще продължи само няколко месеца и ще завърши с пълна победа за германците. Затова не е имало и никаква подготовка за продължителна война, включително и осигуряването на зимни дрехи. Много показателен е констрастът между пренебрежителните изказвания на Хитлер и немските генерали преди нахлуването и пълната изненада от съветската мощ, както и нивото на съпротива след нахлуването. Интересно е, че Суворов не споменава никъде за това как германците са гледали на СССР преди войната. Можи би защото въобще не се вписват в неговата теза, че Хитлер е бил принуден да нападне заради съветската заплаха.

А по въпроса за двата фронта — какви два фронта? Към юни 1941 Великобритания е била прогонена три пъти от континента и едвам е можела да защити всичките си територии. Единствените сухопътни сражения в този момент се водят северна Африка и то главно от италианците. Германия е имела нищожно количество войски там, в сравнение дори с окупирана Европа. По отношение на авиацията, англичаните са бомбардирали Германия, но недостигът на бомбардировачи и липсата на далекобойни изтребители е ограничавала нейната ефективност. Така че Великобритания трудно би могла да се счита за заплаха в този момент. Това се потвърждава и от отговите на Чърчил на отчаяните молби за помощ на Сталин вече след започването на войната. Според Чърчил Великобритания с нищо не е можела да помогне — дори не е могла да установи въздушно надмощие над почти цяла Франция. Западният фронт се е превърнал за заплаха с Германия чак след присъединяването на САЩ към войната, след значителното разгръщането на стратегически бомбардировачи и прехвърлянето на американски войски в Англия, както и поради прехвърлянето на германските резерви към източния фронт. Но това е станало чак към 1943-а и в най-вече 1944-а. Хитлер и неговите генерали (обикновения народ никой не го е питал а той и бил осем години да счита руснаците и другите славяни за подчовеци) са предполаги че до тогава отдавна ще са покорили Съветския съюз.

5. Критиката ми за измислицата за Хитлер не е от първите страници на тази книга. Тя дори е от книга която въобще не е превеждана на български. Впрочем това че се взимат грешки само от началото на книгара, въобще не е аргумент — ако авторът започне да ръси измислици още от първата страница, където е най-вероятно да бъдат забелязани, каква е гаранцията, че няма да продължи в същия дух по нататък?

6. Трябва да отбележа, че тук имате основание. Колкото и порнографка и примитивна книга да е „Вагинаторът“, тя поне не се опитва да се представя, за това което не е. Докато книгите на Суворов се опитват да се представят за исторически, докато в най-добрия случай могат да минат за исторически повести. Така че ще поправя оценките си.

Ленин и Сталин са чудовищни престъпници. Това не означава, че техните врагове са светци и винаги говорят истинината. Аз цитирам конкретни неверни твърдения, които разпостранява Суворов в книгите. Ако имате на какво да противоречите, използвайте конкретни аргументи, а не лични нападки, които са знак на неспособност да се обори противника.

А да се твърди, че Хитлер бил цветенце в сравнение със Сталин, е най-малкото смешно, ако не и подигравка с жертвите му. Сталин е наистина един от най-страшните масови убийци на всички времена, като неговите жертви за около трийсет години управление достигат до 14 милиона души (източник е Черната книга на Комунизма, която трудно може да бъде обвинена в про-Сталински настроения). За сравение Хитлер е предизвикал смърта на между 20 и 25 милиона души за около 6 години (около шест милиона евреи, 5 милиона други в изтребителните лагери и сигурно над 10 милиона предизвикани срещу цивилното население в окупирана Европа, най-вече СССР, Полша и Югославия). Да не говорим за това, че за разлика от Сталин Хитлер далеч не е могъл да постигне плановете си напълно. Поинтересувайте се например за „Генералпан Ост“ и какво е щяло да остане от Източна Европа, ако беше спечелил войната.

Никога не бих дала 6 на тази книга…. Нито пък бих я препоръчала! През повечето време все едно четях доклад от някакъв експеримент. Имаше и забавни моменти, признавам, но единствено правилото ми да не оставям книга ме накара да я довърша.

Най-гениалноо произведение на всички времена. Препоръчвам не само тази, но и останалите книги на Дюма.

Книгата е увлекателна. Не съвсем типична любовна история и малко крими елемент.

Първата част по ми хареса. И само не знам защо тук „джедак“ е преведено като „джедай“ :О

Романчето безспорно е интересно, обаче на моменти логиката твърде ми убягаше. И наистина никак не харесах главния герой — нито за момент не заслужи тая голяма любов на героинията. Пък тя уж остроумна, силен характер и тъй нататък, а твърде наивно му прощаваше всеки път. Някак не усетих равнопоставеност между двамата — тя дава мило и драго за него, угажда му, а пък той все най-лошото мисли за нея.

Има лек технически пропуск при превода, по-точно това е определянето на калибъра на споменатите пистолети- .22 означава калибър, който се равнява на 5,6мм. 22мм куршум би трябвало да излиза през 22мм отвор на цев, което си е доста голяма дупка за джобен пистолет :)

Разочарова ме. Малко мудно върви. И едни обрати , едни драми…не ми прилича на любовен роман.

Това е една от книгите, който едвам прочетох. Разочарова ме, но това не значи че някои няма да я сметнат за шедьовър.

Чувството докато четях тази книга беше доста странно. Имах някакво усещане в гърдите и краката цялата вечер и нощ, и докато накрая не я прочетох и помня чувството на хем облекчение и хем притеснение. Много въздействаща книга. Кинг успява да предаде напрежението по уникален начин. Не чета подобен стил, но един мой колега ми я препоръча и я взех от него. На другия ден като му я върнах само се подсмихна и сам разбра че съм я прочел на един дъх.

Това беше първата книга, която прочетох когато бях малък и наистина ме впечатли и успя да ме потопи във вълшебен свят. Преди месец реших да потърся информация и интернет за книгата и се оказа, че е част от трилогия като преди Капитан Немо е романа Децата на Капитан Грант, а след него е Тайнствения остров. Веднага си ги намерих и ще ги прочета възможно най-скоро. Също мисля да прочета и някой друга книга от поредицата „Необикновени пътешествия“. Интересно е как Жул Верн успява да опише неща, които за тогава са се смятали за невъзможни, а сега ако някой чете книга осъзнава че всичко вече съществува.

Страхотна книга.Остави ме без дъх.Давам и 6ца.