Читателски коментари (за „Джейн Еър “ от Шарлот Бронте)

Да се присъединя към summer-knight със спомен от детството:

На 13-годишна възраст, в малък провинциален град, посред лято, по време на презрелия като пъпеш социализъм открих в ’скрина’ на прабаба ми невероятни съкровища: подвързани в книговезница томове — подлистници от стари периодични издания — „Тарзанъ, храненикътъ на маймуните“ и „Боговете на Марсъ“ от Едгар Бюрроуз; „Вождътъ на Гверилясите“, „Квартеронката“ от М. Ридъ и много много други интересни и неиздавани след ’девети’ приключенски четива. Няма как да проверя, но имам ярък спомен, че много от тях бяха ’под редакцията на Д. Подвързачовъ’.

Точно за два дни всички букви, с които до тогава не бях свикнал престанаха да ми правят каквото и да е впечатление. Историите бяха увлекателни, а лятото — безкрайно и великолепно.

И днес, след повече от 30 години, си спомням прекрасната Исидора Коварубио Де Лосъ Ланосъ или как господата бяха почерпвани често с ’виски и сода’.

Децата учат чужди езици лесно, какво да кажем за няколко допълнителни букви или пък променен правопис на няколко думи.

Книга, която използва архаичен изказ, може само да събуди любопитството на младия читател, да го предизвика да научи нещо ново и да разшири общата му култура и познанията по история.

Майките-орлици обикновено нямат по-развит мозък от майките-патици, само по-дълги нокти на краката и по-остра човка.