Читателски коментари

Долината на конете от Джийн М. Оел

Beautiful Rose (9 ноември 2017 в 14:25)

Разбира се, че не трябва да пишете в темата, „Elementari“…

Досаждате на хората с безсмислените си изказвания…

Библиотечна полиция от Стивън Кинг

Royale Noir (9 ноември 2017 в 14:11)

Правилно ли разбрах?!

Че КОЕ и е „страшното“, още по-малко „ужасното“ точно пък на ТАЗИ новела?

Спокойно мога да се съглася с горните коментари — четивото е невероятно увлекателно, интересно и на моменти дори забавно…

Като че ли долавям някаква ирония в коментар 10, но лично аз гледам сериозно на нещата — в частност и на това произведение.

Вода за слонове от Сара Груън

Танчита (9 ноември 2017 в 13:10), оценка: 5 от 6

Прекрасна!

Библиотечна полиция от Стивън Кинг


Мисля,че чувствата ми са напълно индентични с героят от книгата.Страх.Ужас.Безкраен ужас , че отново , и отново си просрочил датата за връщане!И ,че ще има ГолямоМъмрене!

И …болезнено , дълго , мъчително отлагане ,ден след ден…докато СМЕНИШ БИБЛИОТЕКАТА ЗАВИНАГИ!

Сетаганда от Лоис Макмастър Бюджолд

Професора (8 ноември 2017 в 23:05)

Аз съм книгоман.Обожавам да чета,но кажете ми как да заинтригувам хората около мен да отгърнат някоя книга ,като единственото,което ги интересува са „слотомания“или филми.Прочитам нещо смешно и няма с кого да го споделя.Или трябва да разказвам със свои думи книгите за да предизвикам минимален интерес.Светът на Сетаганда е уникален.Враждебен,интересен и на моменти чудовищен с цялата идея за непрекъснато генинженерно усъвуршенстване.Приятно четене.

Убийствен чар от Джули Гарууд

Ellynyda (8 ноември 2017 в 22:54)

До момента тази ми е фаворит от първите три. Наистина авторката следва един модел на писане и структуриране на сюжета, но пък тук историята беше динамична и разнообразна.Плодължаваме към следващата.

Библиотечна полиция от Стивън Кинг

Sensual Girl (8 ноември 2017 в 19:37)

Новелата е прекрасна… Кинг просто е надминал себе си.

Игрите на Вор от Лоис Макмастър Бюджолд

Професора (8 ноември 2017 в 18:49)

Това беше първата книга за Вор,която прочетох на може би 14 годишна възраст.Сега съм на 40.Прочела съм всички творби на Бюджолд и все още откривам по нещо ,което не съм забелязала или друго,различно значение на дадена фраза.Обичам тази серия.Всеки път ме забавлява и предизвиква умът ми.

Гласът на сърцето от Барбара Тейлър Брадфорд

danidevil (8 ноември 2017 в 18:05), оценка: 5 от 6

Отличен стил, има интрига, но ми бе малко скучна на моменти

Предчувствие за обич от Джоан Хол

Дияна В. (8 ноември 2017 в 01:07), оценка: 1 от 6

Загубено време ! Обичам този жанр, но тази книга е твърде елементарна, дразнеща героиня, странно влюбване от пръв поглед, нелогично развитие на действията … Трябва да мине време, за да реша да прочета нещо друго от авторката ….

Сърце на жена от Лори Фостър

galia (8 ноември 2017 в 00:20)

Много хубава история, нежна и романтична, внушава ти чувство за дълг към семейството, домашен уют и топлота.

И най-вече има прекрасен финал на книгата!

Индийски приказки

sockol (7 ноември 2017 в 00:43), оценка: 6 от 6

Благодаря!

Вместо предговор от Николай Петев

notman (6 ноември 2017 в 23:38), оценка: 1 от 6

Ъ, и да не забравя — този предговор от Николай Петев направо кърти, чисти, извозва. Едно голямо НИЩО е тоя предговор, толкова вял, та чак умрял.

Вместо предговор от Николай Петев

notman (6 ноември 2017 в 23:35), оценка: 1 от 6

В последните няколко дни това е вторият самоопределил се като поет, който качва тук сравнително посредствените си творби. Това, че ги влече да редят рими и строфи, в никакъв случай не е лошо, нито срамно, но… Стихоплетството не е поезия.

Голият обяд от Уилям Бъроуз

гост (6 ноември 2017 в 20:24)

Браво!

От милост от Джули Гарууд

Ellynyda (6 ноември 2017 в 19:17)

Нещо не ме грабна. Прилича много на първата. Иначе е забавна и се чете леко. Продължавам към следващата от поредицата.

Наемниците на Дендарии от Лоис Макмастър Бюджолд

Професора (6 ноември 2017 в 18:12)

Обичам книгите на Лоис Бюджолд!Всички са написани с изключутелно познаване на човешката психика.Без значение е дали са фантастика или фентъзи действието те грабва от първата страница и те държи в напрежение до края.Има и много тънък едва ли не английски хумор който определено разведрява обстановката.Лорд Майлс ми е любимецът сред всички фантастични герои за които съм чела нещо като Хари Потър за фентъзито.Между тях няма друго общо освен това че са уникални и запомнящи се.Освен това имат верни приятели.Но Майлс е по сложен характер и начинът му да се справя с огромните перипетии в ежедневието си е предизвикателен и понякога наистина луд.Нестандартният му поглед върху "живота , смъртта и всичко останало " го спасява не един път.Обичам го този човек и наистина съжалявам че не е истински .

Чудовищен от Алекс Флин

Bella17 (6 ноември 2017 в 11:00), оценка: 6 от 6

Книгата още от самото начало стигна до сърцето ми и ме накара да се развълнувам и разчувствам. Това е историята на двама души, чиито светове са на светлинни години един от друг, но в същото време си приличат толкова много. Стечение на обстоятелствата, им се удава възможност да се опознаят, да разберат, че са открили това, от което имат нужда. Авторката Алекс Флин се е справи толкова добре с изграждането на образите и със създаването на тази съвременна версия на старата приказка за красавицата и звяра. Много харесвам писатели като нея, които модернизират и популяризират класики, без да променят същността им, правейки ги привлекателни за съвременното поколение.

Вода за слонове от Сара Груън

Пуфолина (6 ноември 2017 в 10:36)

Страхотна книга за истинските неща от живота, за смисъла и преходността, за краткия миг съществуване между раждането и смъртта. Прочетох я на един дъх!

Синя далия от Нора Робъртс

Кристина (5 ноември 2017 в 20:29)

Книгата показва реалността и е много увлекателна! Говори се за трудните избори в живота, а колкото до частта с призрака може да е малко нереална, но пък и призракът си има своя история за трудния и суров живот. Аз съм изчела цялата поредица „В градината“ и мога да кажа, че с всяка книга става все по-интересна.