Читателски коментари

Кратичка, романтична и много захаросана, но става за един неангажиращ уикенд, просто такъв тип книги ги забравям още на следващия ден след като съм ги прочела, не ме впечатляват с нищо!

Не се заглеждах особено в този разказ на Стивън Кинг. Може би поради леко странното на пръв поглед заглавие… Е, в началото е някак разводнен, а края не ми хареса донякъде. Но четенето определено си заслужаваше, това е уникален, възхитителен разказ, страхотни чувства ме обзеха докато го четох… и препрочитах… и препрочитам, и пак, и пак! Особено някои отделни сцени.

Невероятно е, че досега пропусках този прекрасен шедьовър (а съм голям фен на Кинг). Горещо препоръчвам разказа на всеки — ще останете възхитени!

Напротив,"хлапетата" изпитват дълбоки емоции,а възрастните — логични,(по Ницше). Възрастните скрито завиждат на тийнейджърите за техните дълбоки емоции,но за съжаление вече е невъзможно да чувстват така.

Странно защо, не виждам къде точно е тази „силна и дълбока емоционалност“ между героите… лигава история по-скоро. Надали вие, Library добре разбирате какво са наистина силни и дълбоки емоции. Щом е необходимо, нека разясня — това са зрели и сериозни взаимоотношения между двама души. За разлика от тези двамата в романа, които през повечето време се държат като сърдити и обидени хлапета. Да не говорим, че от пръв поглед личи как всичко е описано само от женска гледна точка (един професионален и даровит писател трябва да може да вижда нещата през очите на противоположния пол — немалко са примерите за такива автори).Но всеки читател според възрастта, предпочитанията си и интелектуалното си равнище (впрочем нямам намерение да засегна никого, така че не ме разбирайте погрешно). Лично за мен обаче, книгата е по-скоро детско-юношеско четиво, т.е. за мене не представлява особен интерес, просто имам други и различни виждания.

Lol..!

Страхотна ! Отдавна не бях попадала на нещо толкова смислено от този жанр ! Хареса ми !

Действително лош превод. Това ли е единствения превод на книгата?

Книгата започна много добре, началото силно ме заинтригува, но всичко свърши за кратко и много набързо, замисълът е страшо интересен би се получила страхотна история ако беше развита и разказана по подробно и задълбочено, но за съжаление губи очарованието си от този притрупан и сякаш отрязан край!

Ох, как съм се смяла когато го прочетох за пръв път този разказ! Преди много години.

Имам предвид сцената когато Челюстта си свършва работата с момчето (Lol!)

Пък и честно казано и сега ми е донякъде смешно.

За хвалбите които има за книгата „Най-добрият фантастичен роман на деведесетте. Ненадминат шедьовър!“ може много да се поспори сега,но за 1992-ра когато е издадена може би е била със свежи идеи (Метавселената,дигитално-органичен вирус от времето на Шумерите ??!!).Мноогоо излишни описния,които на моменти досаждат доста,основната история не е особено оригинална (особено за хора прочели и гледали доста по темите),героите са такива които лесно можеш да забравиш,"опитите" за хумор и по-улично/жаргонно разказване не са много интересни (но е възможна и загуба във превода).Романа е малко „посредствен“ (може би защото не издържа изпитанието на времето) и излишно обемен със сигурност не бих си губил времето с препрочитане ,дано направата на тв. мини сериала да се направи по съвременно .

Походката е кавалерийск, няма как да е артилерийска — артилерия ще се появи след около 1500 години.

Много трудно ми беше да прочета цялата книга. Сюжетът е добре замислен, но доста зле поднесен. Или превода не е добър, или авторите са били доста начинаещи. Все едно книгата се разказва от дете, използващо кратки изречения и разказващо повърхностно и без никаква емоция.

В бяло наметало с кървава подплата, с провлачена артилерийска походка, в ранна утрин на четиринадесетия ден от пролетния месец нисан в покритата колонада между двете крила на двореца на Ирод Велики излезе прокураторът на Юдея Пилат Понтийски.

Много розова и прекалено сладникава за моя вкус! Въпрос на предпочитания предполагам!

Докосващо и днес — в новия век — вечни, „смахнати“ теми !

Който е писал анотацията чел ли е книжката? Как да не познава родителите си, като те са действащи лица?

Романът е доста повърхностен и предсказуем. Става за четиво във влака.

Прочетох едва първа глава с класическите клишета — секси героиня, свръхсекси герой, в секундата, в която се запознават, почват да се карат, докато на всяко разменено изречение всеки от двамата си представя креватни сцени с другия и постоянно виждам друг прочит на сцената — героинята бърза за среща с неособено интересното си (и естествено, че ще е властно и досадно, за да й влезем в положението) гадже, обаче се натъква на малко момиченце с видимо богат татко и решава, че може да остави гаджето да поизчака, докато направи проба за кандидат-майка пред богатия татко. Разбира се, всичко е подплатено с описание на достатъчно благородни мотиви и емоционални и физически пориви, за да няма капка съмнение в чистотата на героинята.

Отивам да чета втора глава :D

Абе „Библиотечна полиция“ е за читатели с вкус!

На мен не ми хареса,в началото беше интересна,на средата вече я четях само от инат,развиваше много бавно и според мен не добре описано,а краят беше все едно „набързо скалъпен“.Но определено идеята е много добра и оригална.Става за моменти в които просто няма какво да правиш.

Интересна с напрегнато действие, добър сюжет, еротика и екшън определено ми хареса! Оценка 6 от 6