Читателски коментари

(за „Американски богове“ от Нийл Геймън)

  • 1. Денислав Симеонов (14 ноември 2008 в 11:05)

    Книгата е адски интересна и, най-вече, образователна. Досега не съм чел подобни книги от жанра Фентъзи и затова не мога да я характеризирам спрямо останали заглавия. Препоръчвам я на хора, които са заинтересовани от различни митологии и които искат да прочетат произведение и от този жанр, а не са го правили досега.

    Приятно четене :)

  • 2. Денис (6 март 2009 в 02:28)

    Наистина, който се интересува от митология едва ли ще остане равнодушен пред книгата. На мен лично ми беше безкрайно интересна.

  • 3. Rhea (25 май 2010 в 14:47)

    Книгата е много интересна, за всеки любител би се намерило по нещо.

    Препоръчвам я също на читателите на любовни романи — в книгата има една любовна сцена, която може да скрие шапките на всички, дето се броят за писатели в тази сфера.

  • 4. TheGodOfTears (5 април 2014 в 22:17)

    Нийл Геймън — друго не мога да кажа. Един от най-добрите живи автори на фентъзи изобщо и достоен наследник на Роджър Зелазни в жанра. А книгата е уникална, както и своеобразното ѝ продължение — „Момчетата на Ананси“.

  • 5. kiril_ps (2 април 2015 в 21:08)

    Едвам изтраях…една трета или половината. Изобщо не ми хареса.

  • 6. Нина (8 юли 2015 в 13:57)

    Голяма почитателка на фентъзи, приключенски и общо взето всичко, което ми грабне окото съм, даже през живота си не съм зарязвала книга НИКОГА, винаги съм я допрочитала, тази е първата, която оставих, толкова мудна, без действие, или като се появеше такова, не можех да го разбера, явно интелекта ми не е на такова високо ниво :) Мисля че стигнах до 150та страница и просто не можах повече…

    За мен това е най- безсмислената книга, която съм чела(но не и прочела).

  • 7. xzandrax (8 август 2015 в 20:03)

    Подведох се по халбите на обложката. Оказаха се като реклама на Макдоналдс — прехвалена. Съжалявам, Гемън ще го чета ако пише с Пратчет.

  • 8. Наката (10 юли 2017 в 17:58)

    Книгата е увлекателна и ми харесва, но не мога да разбера защо понякога в печатните издания няма консистентност с имената, с които сме свикнали, например тук пише Ксена, а превода в България е Зина, тук пише Босх, а става дума за Йеронимус Бош, тук пише М*А*Ш, което е буквализъм за M*A*S*H, но на български сериалът е преведен под името „Военнополева болница“…

  • 9. Ицо (11 юли 2017 в 19:19)

    Книгата въобще не е фентъзи. Интересувам се от митология, но тази книга освен да вземе имената на няколко богове и да ги използва не прави нищо друго и в тази насока. Много мудна и безинтересна книга, основната идея е добра но това е единственото добро в книгата.

  • 10. Ф р а к с с (11 юли 2017 в 21:48)

    Нийл Геймън е изключително слаб автор. Има една брилянтна книга — „Добри поличби“, написана съвместно с Тери Пратчет. И мога да се досетя кой е дал всички идеи в нея :) Има една поносима книга — „Звезден прах“, която е преразказана в съвременен вариант компилация от няколко приказки. Всичко останало е пълна скръб — отчаяни и напълно неуспешни опити на автора да си изсмуче от пръстите някаква свежа идея, около която да създаде поердния роман. Иначе за черна работа — като му се каже какво да пише, да го оформи и поднесе добре — става. Бих му препоръчал да се опита да се реализира като ghostwriter, за друго му липсват способности.

  • 11. Анонимка (2 септември 2017 в 11:56)

    Започнах да я чета след като бях изчела многобройни хвалби, но бях доста разочарована. Не мога да кажа колко книжни страници съм прочела, тъй кат я четох онлайн, но да кажем една трета от книгата. Все чаках нещо да стане и все нищо. За първи път чета този автор, но ще му дам втори шанс с някоя друга книга. Сериала обаче смятам да гледам, та тогава може и отново да реша да подхвана книгата и да вземе, че да ми хареса.

  • 12. JustAFaceInTheCrowd (3 декември 2017 в 00:46), оценка: 4 от 6

    По мое мнение, книгата е силно прехвалена. Идеята, залегнала за основа на сюжета, е добра, но не е нова и уникална, нито пък особено добре поднесена. Сюжетът е разпилян, хаотичен — сякаш Геймън през цялото време си е мислел за нещо друго и е гледал да претупа работата.

    Като изключим съвместната му книга с Пратчет, като негова самостоятелна творба, която бива, бих могла да посоча „Океанът в края на пътя“.

  • 13. Димитър Пеев (26 януари 2018 в 09:21)

    Книгата е много хубава, но далеч не е за всеки. Относително по-сложният сюжет и наблягане на мисленето вероятно ще откажат повечето читатели на булевардни романи.

    • 14. д. (29 януари 2018 в 17:15)

      Стига, стига. Елементарен беше сюжетът, както повечето книги на Геймън.

      • 15. Мостич Ариеца (29 януари 2018 в 18:04)

        Прав е таваришч Дэ!

        Друго си е да четеш за подвизите на Павката Морозов, Павката Корчагин или пък 28-те панфиловци. Ех, покататься!….

        А не някакви си мижави пиндостански сюжетчета. Пфу!

  • 16. д. (31 януари 2018 в 22:16)

    Най-елементарните елементи наоколо всичко обръщат на русофилство и фобство.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.