Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков
Книгата,за мен е завладяваща, но ми действа подтискащо…
Огньовете на рая от Бренда Джойс
Много, много красива и завладяваща история, беше впечатляваща, романтична, напрегната, емоционална наситена с приключения, опасности, интриги и най- вече с огромна всепоглъщаща страст, за всички любители на жанра заслужава да се прочете!
Малкият принц от Антоан дьо Сент-Екзюпери
„The problem with the world is that the intelligent people are full of doubt, while the stupid people are full of confidence.“ Charles Bukowski
Малкият Принц е парад на банални истини, куцащи една след друга с последни сили под тежеста на зле скроени метафори. За дете е неразбираема, а за възрастен с нормално мислене — досадна. Популярността е лесно обяснима — стадното мислене има нужда от подобни опорни точки.
Всичко, което обичаш, ще ти бъде отнето от Стивън Кинг
Този разказ е един от най-любимите ми. Имам някои малки забележки към преводача, тъй като сравнявах текста с оригинала. Но основното си е тук все пак.
Току-що прочетох разказа за може би 3ти път, часът е 23:54 на 31 декември 2017. „… и нека се помолим за всички Алфи Зимъровци по света.“
Ха ха ха ха ха! :D :D :) :) :)
Здравейте,
Не разбирам хората,които са харесали книгата много.Писателят се увлича да описва определени моменти по скучен начин.Не съм прочел много книги,но тази е най—зле(за тези моменти,когато се описва природата или определен момент).Не те грабва а те затормозява и те кара да я оставиш непрочетена.Ако беше написана хубаво щеше дае „много хубава“
Меден месец от Ейми Дженкинс
Преживях голямо разочарование от финала. Не ми се беше случвало, но ме хвана яд че я четох.. дано на вас ви хареса все пак!
Изкуството на войната от Сун Дзъ
Дори и извън военно отношение, мисля че книгата е надценена.
Окото на Ева от Карин Фосум
Хареса ми ,за първа среща ,но много съм закъсняла. „Добре уредената и спокойна Норвегия“ е клише от 90тте на миналия век,днес –2017 е ,меко казано,различна.Образът на Злото,обаче, е константен за всички общества .
Скарлет от Александра Рипли
„Отнесени от вихъра“ четох, когато бях 10-ти клас и то на един дъх, както се казва. И ми хареса точно това — че е не е някакъв лигав любовен роман, а обхваща нещо далеч по-голямо. С две думи — стойностна книга, от тези, които всеки трябва да прочете през живота си. И в Скарлет и Рет харесах и продължавам да харесвам факта, че не са идеализирани образи, не са някоя сладникаво-романтична (да не кажа лигава) двойка, каквито ни пробутват и от книги, и от филми, и от сериали. Даже изгледах и филма от 1939г. и за мое учудване ми хареса, най-вече защото четейки романа, си представях Скарлет точно като Вивиан Лий и очакванията ми се оправдаха. НО не мога да кажа същото за това нещо, дето го наричат „продължение“. Зачетох точно няколко страници, поразлистих малко напред и дотам беше. Стилът и няма нищо общо с този на Мичъл, книгата акцентира на някаква лигава любовна история, която дори няма как да съществува. Не знам как е възможно Рипли да е чела романа 6 пъти и да не е разбрала, че такава блудкава любов между Рет и Скарлет не може да има, защото техните образи са много различни от това, в което тя иска да ги превърне в книгата си. Не съм чела произведения на въпросната авторка и не мога да бъда на 100 процента обективна и компетентна, но, ако не можеш да създадеш сам собствена творба, която да добие популярност, не се подигравай с една от най-великите книги правени някога. Нелепо е. Историята на Скарлет и Рет свършва с края на „Отнесени от вихъра“. Всичко друго е изсмукване от пръстите, печалба на чужд гръб и чужд талант. И кой казва, че всичко трябва да има хепи енд?!?! Странно ми е, че има хора, фенове на „Отнесени от вихъра“, които същевременно харесват и „Скарлет“. Някак взаимоизключващо е…
В навечерието от Иван Тургенев
След прочита на „В навечерието“ ти остава един горчиво-сладък вкус в устата. Все още се опитвам да преглътна буцата, заседнала в гърлото ми…така ме разтърси тази книга.
През цялото време, четейки историята, я приемах като комплимент към България, към образът на българина и към мен самата, като българка. Особено, имайки предвид, че авторът не е българин.
Това е разказ за романтичната любов, любовта към родината, приятелството, имането, нямането, смъртта.
П.П. в действителност има доста правописни грешки, но потапяйки се в историята, започваш да не им обръщаш внимание и автоматично да ги коригираш, можеби защото са и еднотипни. Въпреки, това дребно неудобство, силно препоръчвам „В навечерието“.
Космосът да ти е на помощ, Александър от Иван Мариновски
Като малък четях много книги, това го знаеха всичките ми приятели и като дойдеше рожденният ми ден, получавах цяла библиотека (за мое съжаление, все пак всяко дете иска детски колички). На един от рожденниге ми дни, заедно с много други, получих и книгата за Александър. Обичам да чета фантастика. Това е любимия ми жанр…но сигурно десет пъти започвах от прословутото изречение „сега вече мога да ти разкажа за онази ужасна нощ на Фелания…“. Страшно трудно начало. Мина може би година, а може и няколко да са били и след като веднъж не намирах книга в къщи, която да не съм препрочитал поне по 10 пъти, реших с огромно усилие на волята да прочета и книгатапза Александър. Разпрострях се…оттогава съм я препрочитал много повече от 10 пъти. Години по-късно когато се появи интернет, с мъка узнах, че автора е починал.
Независимо от някои от горните коментари, аз се надявам, че ако наистина има втора част, тя ще бъде издадена. Не са никак много качествените книги и български фантасти, така че в името на Иван Мариновски, ако я има, моля Ви да я издадете!
Господарят на светлината от Роджър Зелазни
Присъединявам се към коментара на Христо, прекалоено хаотично е разказано всичко за моя вкус и дори не успях да хвана една генерална идея на повествование..
Той искаше любов, а не пари от Ина Ритер
Интересна малка повест, която си заслужава да се почете.
Преводачът ми изглежда като да е германец, синтаксисът му не е много български.
Бесове от Фьодор Достоевски
Бесове е поредната невероятна книга на невероятния Достоевски. Препоръчвам литературата му на всеки. Възхитен съм от тази творба.
http://www.anapest.org/damaskin/?byId=29
Оставям нов,актуален линк за главата ’’При Тихон’’ от Част трета след главата ’’Престолонаследникът’’. Важно е тази част да се прочете.
Любимата ми фантастика от детството. Оттогава съм я препрочитал няколко пъти. Странното е че доста късно разбрах, че автора е българин — като дете мислех че е руснак. Нали нямаше много български писатели…
Цивилизацията от Кенет Кларк
Ето това е истински новогодишен подарък!
Самотни пясъци от Нора Робъртс
Абсолютно съм съгласна с @Марина_Г. Стилът на Нора е несравним. След книгите й оставаш с чувството, че си се обогатил, че си получил стойност, а не просто си убил време с някоя книжка. Вдъхновяваща!
Моята борба от Адолф Хитлер
Според Умберто Еко, не е необходимо да четеш цялата книга, за да разбереш дали въпросната книга струва поне колкото хартията, на която е отпечатана. Е, в случая „творбата“ не струва и толкова, защото представлява съчинения на дървен философ. На един особено неискрен дървен философ. Ако някой му се е вързал — толкова по-зле за него.
Читателски коментари