Читателски коментари (за „Бесове “ от Фьодор Достоевски)

  • 1. tzdk (27 февруари 2013 в 20:32)

    Нито един коментар по книгата — какво ви става, бе хора!

    Ако някой разбере тази книга, едва ли след това ще може да прочете

    каквато и да било „художествена творба“, която да му хареса толкова.

    След тази книга просто е излишно да се чете „художествена литература“.

    Това е руският „Хамлет“! Дано и в българската литература се появи роман

    от такова ниво.

    • 2. Веселя (28 февруари 2013 в 00:02)

      Да, това е велика книга. Но и след нея мажеш да прочетеш много други велики неща. Завиждам ти, че я чутуш за първи път.

      • 3. Весела (28 февруари 2013 в 00:03)

        Извинявайте за печатните грешки. Не виждам клавиатурата, а емициите явно са вповече.

      • 4. tzdk (28 февруари 2013 в 05:23)

        За първи път прочетох „Бесове“ през 1992 или 1993, не мога да си спомня

        вече добре. Тогава не се задълбочих, защото не ми пасна много.

        Пък и тогава бъх млад, бях впечатлен от „Идиот“, от етико — естетическите

        концепции изложени от Д. там.

        Сега разбрах наистина какво е имал предвид Д. с „Бесове“.

        От „Бесове“ става ясно, че Д. е нещо като ясновидец, пророк.

  • 5. д. (20 април 2013 в 22:41), оценка: 6 от 6

    Бесове е толкова велика творба, че втората след нея е десета и пак ще е на Достоевски ! Не съм съгласен, че след нея можеш да прочетеш много други велики неща — по-скоро се броят на пръсти великите книги, които летят в една орбита с нея.

    • 6. tzdk (8 май 2013 в 20:40)

      Радвам се, че намирам хора, които са на едно мнение с мен … напоследък ми се случва доста рядко … но това май е лесно обяснимо — кой днес в Бг чете Достоевски? …

      • 7. smile (8 май 2013 в 22:10)

        Разбира се, че има. Достоевски е творец, Достоевски е умел разказвач, невероятен психолог, познавач на човешките качества и пороци в целия им смисъл и дълбочина, той действа пристрастяващо… Достоевски е една вселена — може би от друг свят, такива като него се раждат много рядко. Достоевски е оромен, гигантски талант; мащабите на мисълта му граничат с пророчество. ,,Бесове", ,,Братя Карамазови", ,,Мъртвия дом" — не мога да ги нарека книги. Това е самият живот.

        И досега не съм срещнала книга, която и с мъничко да се доближи до класата на творбите му.

  • 8. д. (9 май 2013 в 21:58), оценка: 6 от 6

    http://www.anapest.org/publication.php?publid=226&project_id=5

    линк към изгубената глава, за която и г-н Райчев пише (но защо не включва в превода остава неясно). Това е Великият инквизитор на целия роман и дава до известна степен яснота за Ставрогин и финала, който му се отрежда след цялото това влачене из полето.

    Апропо — главата е и ценна, защото се вижда колко малоумен е Тургенев, който е твърдял, че Достоевски е руският Дьо Сад заради някои от сюжетите в книгите му. А вторият просто винаги взима най-грандиозната антитеза, след което бавно и методично я отрича и достига до светлината на религията.

  • 9. drednaut (6 март 2017 в 15:21)

    Различни хора сме.На едни харесва , на други,не.

  • 10. vog (6 март 2017 в 18:22)

    Не съм я чела… Любимата ми е „Братя Карамазови“, но всичко друго, което съм чела, няма нужда да коментирам. Само ще споделя, че на „Идиот“ се разболях заедно с него. Затресе ме треска, някакъв емоционален вихър, емпатичен на героя и направо не дочетох края, защото героят вече беше рухнал и не исках да потъвам, заедно с него. Вкусовете са много различни, да, но класиката си е класика.

  • 11. Петър (6 март 2017 в 18:46)

    Аз съм я чел преди няколко години, не се оценява като най-добрата книга на Достоевски, но въпросите които поставя ги няма в другите му творби /за социалисти, революционери и т. н./. Така че си струва да се прочете. За тези от читателите, които са по-млади, ако тепърва се запознават с Достоевски, бих препоръчал да започнат като мен с „Бели нощи“ и „Неточка Незванова“, преди да навлязат в дълбоките води, ако им харесва. На мен той ми е от любимите писатели, изчетох го като студент /освен тук-там нещо пропуснато/.

    Наскоро попаднах на критика на Набоков за руските класически писатели и останах шокиран от мнението му за Достоевски /плюе здраво/. Не мога да се съглася, и не мога да си обясня такова високомерие от такива, каквито подобни книги не са написали. Имаше например нещо, че много от героите са с психически заболявания /като се включва и епилепсията/, а Набоков с коя книга е известен?/Лолита/

  • 12. Elentari (7 март 2017 в 10:43)

    За начинаещите с Достоевски бих препоръчала, освен вече споменатите, също и „Юноша“.

    „Бесове“прочетох за пръв път като студентка и, бидейки твърде млада, не я разбрах, не се „проникнах“ както биха казали руснаците:). Повече нищехме тогава " Идиот", " Престъпление и наказание" и " Братя Карамазови", не че ги разбирахме и тях де, но опитвахме, защото човек интуитивно усеща кога става дума за велика литература. (А може и да греша в това си предположение).

    След години я прочетох отново и смятам, че е грандиозна творба, достигаща трагични висоти в разкриването на демоните, които терзаят човешката душа, не само руската.

    Не обичам императивните изявления, когато става дума за четене и литературни предпочитания, но бих си позволила сега да кажа, че Достоевски е задължителен автор за четящите.

  • 13. vog (7 март 2017 в 16:44)

    Започнах да чета „Бесове“ и съм във възторг. Забавлявам се неимоверно, така както само Достоевски може да ме забавлява. Научавам, и то автентично, какво е ставало по това време в Русия. Да, жестоко се забавлявам с Достоевски. Описва цветущо руската душа, склонна към възвишени и ирационални идеи, които дори могат да погубят човека. Обаятелени са и в същото време на себе си безполезни, най-общо казано. Смятам, че няма друг такъв народ като русите. Не мога да видя в Достоевски специално нещо, което да е общочовешко. Ако събереш оттук оттам от героите му, може и да има. Но в някой отделен герой, не мога да видя. Всички казват Альоша Карамазов, но не съм сигурна.

  • 14. martyyy_k (29 декември 2017 в 22:06), оценка: 6 от 6

    Бесове е поредната невероятна книга на невероятния Достоевски. Препоръчвам литературата му на всеки. Възхитен съм от тази творба.

    http://www.anapest.org/damaskin/?byId=29

    Оставям нов,актуален линк за главата ’’При Тихон’’ от Част трета след главата ’’Престолонаследникът’’. Важно е тази част да се прочете.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.