Читателски коментари (за „Скарлет “ от Александра Рипли)

„Отнесени от вихъра“ четох, когато бях 10-ти клас и то на един дъх, както се казва. И ми хареса точно това — че е не е някакъв лигав любовен роман, а обхваща нещо далеч по-голямо. С две думи — стойностна книга, от тези, които всеки трябва да прочете през живота си. И в Скарлет и Рет харесах и продължавам да харесвам факта, че не са идеализирани образи, не са някоя сладникаво-романтична (да не кажа лигава) двойка, каквито ни пробутват и от книги, и от филми, и от сериали. Даже изгледах и филма от 1939г. и за мое учудване ми хареса, най-вече защото четейки романа, си представях Скарлет точно като Вивиан Лий и очакванията ми се оправдаха. НО не мога да кажа същото за това нещо, дето го наричат „продължение“. Зачетох точно няколко страници, поразлистих малко напред и дотам беше. Стилът и няма нищо общо с този на Мичъл, книгата акцентира на някаква лигава любовна история, която дори няма как да съществува. Не знам как е възможно Рипли да е чела романа 6 пъти и да не е разбрала, че такава блудкава любов между Рет и Скарлет не може да има, защото техните образи са много различни от това, в което тя иска да ги превърне в книгата си. Не съм чела произведения на въпросната авторка и не мога да бъда на 100 процента обективна и компетентна, но, ако не можеш да създадеш сам собствена творба, която да добие популярност, не се подигравай с една от най-великите книги правени някога. Нелепо е. Историята на Скарлет и Рет свършва с края на „Отнесени от вихъра“. Всичко друго е изсмукване от пръстите, печалба на чужд гръб и чужд талант. И кой казва, че всичко трябва да има хепи енд?!?! Странно ми е, че има хора, фенове на „Отнесени от вихъра“, които същевременно харесват и „Скарлет“. Някак взаимоизключващо е…