Сандра К. Роудс
В бурята на страстта (1)

Първа глава

Шарлот влезе в слабо осветения салон на бара „Блек Стелиън“ в хотел „Футхилс“ и стомахът й отново се сви. Работеше като сервитьорка тук повече от година, но още не беше свикнала с притеснението, което винаги я обхващаше, откакто за първи път влезе в салона с оскъдното облекло, наречено от управата на хотела униформа. Първите няколко минути винаги ясно усещаше върху себе си похотливите мъжки погледи, плъзгащи се по гърдите й, разкрити от дълбоко изрязаното деколте, и дългите й бедра изпод съвсем късата рокля.

Тя не издаде с нищо притеснението си и докато пресичаше салона, машинално се усмихна на някои от постоянните клиенти. Стигна до бара, сложи крак върху месинговия праг пред него и поздрави бармана. Той приближи и въпросително повдигна вежди.

— Тази вечер си в добро настроение. На какво се дължи това?

— Мислех си как ще напусна работа, а това винаги повдига настроението ми.

— О, Чарли, престани. Няма ли да ти липсвам? — смъмри я Тони, стиснал устни в престорено огорчение. Шарлот решително поклати глава и мъжът продължи: — През септември, като се изправиш пред цял клас крещящи малчугани, ще съжаляваш, че си изоставила всичко това. — Мъжът обхвана с жест помещението.

Шарлот взе огромния поднос и на лицето й грейна широка усмивка.

— С нетърпение очаквам този ден! Единствено мисълта за тези малчугани ми помогна да издържа тук през цялото това време. Ако не бяха те, отдавна да съм си намерила друга прилична работа.

Усмивката се задържа на лицето й. Беше доволна и горда, че най-сетне успя да завърши образованието, макар да й бе отнело пет години и половина, вместо четири. Ала се бе справила отлично, като се вземе предвид, че през цялото време работеше — най-напред миеше чинии, а след това продължи като сервитьорка с по-висока заплата.

Но постигнатата цел оправдаваше всички жертви. През есента щеше да поеме първите си първокласници в местното основно училище. Още от дете мечтаеше да стане учителка и знаеше, че ще преподава на малките деца с любов. Освен това нямаше да носи впити дрехи и високи обувки.

Шарлот се извърна и срещна погледа на Тони, който с дяволита усмивка кимна към картината зад бара.

— След като твърдо си решила да станеш учителка, можеш да ни оставиш нещо за спомен. Хотелът вече има нов собственик и може би ще ми разрешат да нарисувам нова картина за това помещение. Би могла да ми позираш?

Тя поклати глава и го погледна насмешливо. Картината наистина беше доста пошла — гола жена, излегнала се във викториански фотьойл. Гърдите й бяха огромни и несъразмерни с тялото. „Съблазнителната“ й усмивка беше похотлива, а „изкушаващият“ поглед — нагъл. Без съмнение Тони можеше да нарисува много по-хубава картина, но Шарлот нямаше желание да му позира.

— Без шеги, Тони!

— Говоря сериозно. — Той я погледна изпитателно.

— Не се съмнявам, че говориш сериозно. А какво ще каже Ан, твоята съпруга, ако се съблека гола пред теб?

— Всъщност с Ан обсъдихме този въпрос. Тя смята, че идеята е страхотна.

Шарлот недоверчиво повдигна вежди. Ала като поразмисли, реши, че Ан вероятно наистина не би имала нищо против. На нея можеше да се разчита. Когато се сприятели с Тони, Шарлот донякъде се притесняваше от реакцията на съпругата му. Не беше самонадеяна, но наистина се мислеше за доста привлекателна. С дългата си сребристоруса коса, големите виолетови очи и великолепното си тяло, Чарли не беше от типа момичета, които повечето жени биха приели като приятелки на съпрузите им.

Но Шарлот и Тони бяха близки приятели, нищо повече. И за щастие, Ан прояви разбиране.

Но независимо какво мислеше Ан, Шарлот нямаше никакво намерение да позира гола на Тони.

— Това няма да стане, така че не ме интересува мнението на Ан. — Тони я погледна възмутено и тя бързо смени темата. — Кога ще дойде новият собственик?

— Засрами се! — с престорен ужас рече барманът. — Искаш да кажеш, че днес не си била на срещата, организирана от новото ръководство? Що за безотговорност? Значи не са ти известни изискванията на новия шеф?

— Знаеш, че не съм била на срещата! Какво каза новият шеф? Как изглежда той?

— Откъде да знам? — сви рамене Тони. — Аз също не присъствах.

— И ти ме критикуваш? — Възмутена, Шарлот красноречиво вдигна поглед към тавана.

— Не беше необходимо да ходим — увери я Тони. — Не знам дали си видяла графика, но тази вечер сме с Линда. Тя ще ни осведоми и за най-малките подробности.

— За съжаление — отговори Шарлот раздразнено. — Бързо, дай ми парите за ресто и може би ще успея да започна работа, преди Линда да е пристигнала.

Потропвайки нетърпеливо, тя проследи с поглед как Тони отиде до касата и извади парите. Нямаше голямо значение дали ще избегне Линда, но тази вечер не искаше да изслуша една от многословните й тиради за събитията в хотела. Линда бе доста приказлива и харесваше работата си. Преди да постъпи в бара, била сервитьорка в кафене и смяташе, че се е издигнала с преместването си в „Блек Стелиън“. Намираше „танцьорските“ им костюми за малко разголени, ласкаеше се, когато някой посетител се занасяше с нея и прие като много вълнуващо сбиването между двама редовни клиенти, които бяха пийнали повечко. Прекаленото й усърдие можеше да бъде и забавно, ако към него не се прибавяше и славата на най-голяма клюкарка в целия хотелски комплекс.

Шарлот не успя да се избегне срещата с Линда, която изникна на бара точно когато Тони подаваше парите на колежката й. Шарлот припряно поздрави младото момиче и се зае да преброи банкнотите. Надяваше се, че така ще отблъсне опитите на Линда да започне разговор. Но за беда, това не стана.

— Не те видях следобед на срещата. Бях ти запазила място.

— Бях заета — промърмори Шарлот. — Петнадесет, шестнадесет…

— Трябваше да дойдеш! Беше много интересно — въодушевено продължи Линда.

— Шестнадесет… — Шарлот се поколеба. Не го ли каза вече? Погледна намръщено банкнотите в ръката си, обърна ги и започна отначало. Стигна до три, когато нетърпеливото суетене на Линда я убеди, че трябва или да я изслуша, или никога няма да преброи парите.

— Добре, и какво толкова пропуснах? Ще има ли много промени?

— О, за промените говориха доста, но си заслужаваше да дойдеш само за да видиш новия шеф! — Линда замечтано притвори очи. — Страхотен е! Притежава първичен магнетизъм!

Тони и Шарлот се спогледаха учудено. Линда трябва много да се бе увлякла по новия шеф, за да пропусне другите подробности от срещата. Обикновено разказваше всичко толкова изчерпателно, че те се чудеха дали не си записва случките по минути. Тя продължи:

— Той е толкова сексапилен… Магнетизмът струи от него! Обзалагам се, че би могъл да стане кинозвезда, ако поиска. Мъри каза, че освен това е червив с пари. Цяло лято ще живее в хотела. Чудя се какво мога да направя, за да ме забележи? — промълви тя замечтано.

Мислейки за едно и също, Тони и Шарлот едновременно се обърнаха и тръгнаха в различни посоки. Сплетните на Линда бяха неприятни, но новото й прехласване по „звезди“ беше непоносимо. Обикновено тя кокетираше пред всеки прилично облечен клиент, но досега не се бе увличала толкова! Шарлот дори я съжаляваше. Преди време и тя познаваше един много красив мъж, който я беше поразил с първичния си магнетизъм. Това й беше урок, който едва ли някога щеше да забрави.

Когато се върна на бара с поръчките си, салонът вече бе претъпкан и нямаше време за по-нататъшни разговори. Някой беше пуснал грамофона-автомат и носовият глас на кънтри певеца се бореше за надмощие с говора и смеха на клиентите.

Беше петък вечер и местните жители, излезли да празнуват края на работната седмица, се надпреварваха за места с гостите на хотела. Шумът се увеличи неимоверно и Шарлот беше изцяло заета с точното изпълнение на поръчките си.

— Не обичам, когато има толкова много клиенти — промърмори тя. — Краката ме болят, не ги усещам.

— Не забравяй бакшишите — напомни й Тони и постави пълните чаши на таблата й. — Без клиенти няма бакшиши.

— Така е — каза Шарлот, взе таблата и се приготви да тръгне, когато Тони я повика.

— Между другото, по-добре се стегни. Току-що видях Кларк да влиза със свои приятели. Седнаха на една от твоите маси. Доколкото знам, той все още е управител тук, така че побързай да отидеш при тях.

— Добре, той поне винаги дава големи бакшиши — въздъхна Шарлот. Не желаеше повече клиенти, дори такива, които даваха големи бакшиши.

— Може би мъжът с него е новият шеф — намигна й Тони. — Може да спечелиш повече от един голям бакшиш, ако описанието на Линда е вярно. Внимавай много да не те подмами неговият „първичен магнетизъм“.

— Бъди спокоен, аз винаги внимавам — увери го тя с усмивка и се загледа в отдалечения ъгъл. Гъстият цигарен дим се стелеше като мъгла над масите и в помещението не се виждаше почти нищо. Шарлот успя да различи само лъскавото плешиво теме на Кларк. С него бяха още две жени и един мъж, но тя не можеше да ги види добре. Предположи, че ако този мъж е новият шеф, изключителната му сексапилност не „струи“ на такова голямо разстояние и на тъмно.

Тя тръсна глава да отпъди тези мисли и тръгна към масите.

— Четири долара и осемдесет цента — каза тя няколко минути по-късно на двама мъже. Докато чакаше да й платят, повтори наум новите си поръчки. Онази жена наистина ли си поръча текила и кола? Това съчетание изглеждаше отвратително.

— Аз ще платя, Джейк — предложи единият и като бъркаше в джоба за портфейла си, се наклони леко към Шарлот. Рамото му се отърка в бедрото й. Той се ухили и откри пожълтелите си зъби, когато тя се отдръпна. Загледан в деколтето й, той извади една банкнота. Шарлот не обърна внимание на похотливия му поглед и посегна да вземе парите. Мъжът се възползва и пъхна банкнотата в деколтето й, като одраска с грубите си пръсти нежната й кожа.

— Задръж рестото, скъпа — похотливо намигна той, когато Шарлот рязко се отдръпна. Приятелят му се изхили.

Със свити от яд устни Шарлот извади банкнотата и я изглади. Пет долара. Младата жена се намръщи. Отвратително бе да сервираш на нагли типове, а пък похотливите скъперници бяха непоносими. Взе две монети от разпилените по таблата й пари и ги хвърли пред двамата.

— Благодаря, не приемам бакшиши от влечуги!

Те сякаш се забавляваха. Какво си мислеха тези двама стари развратници? Че й харесва да я опипват?

Удовлетворена, Шарлот вирна брадичка и се отправи към бара. За беда, приятелят на Джейк вече се беше съвзел. Отмъсти й за острите думи като плъзна ръка по бедрото й и нагло я потупа, веднага щом тя се обърна.

Стресната, Шарлот рязко се обърна, чашите на таблата й звъннаха. Червенина заля лицето й и тя хвърли смразяващ поглед към мъжа. Беше на косъм да го удари с таблата, когато забеляза, че посетителите от съседните маси наблюдават с интерес случилото се. Можеше да загуби работата си, ако се поддадеше на гнева. Господин Кларк, който бе седнал наблизо и вероятно наблюдаваше разигралата се сцена, много държеше на правилото, че клиентът винаги е прав.

Едва обуздавайки гнева си, Шарлот се отдалечи. С мъка се овладя, докато приближаваше към масата, където беше седнал господин Кларк и дори успя да се усмихне любезно.

— Добър вечер — поздрави тя всички на масата, но внимателно наблюдаваше шефа си. Можеха да възникнат проблеми, ако бе чул, че нарече онези двамата „влечуги“, макар да го бяха заслужили. — Какво ще желаете?

Господин Кларк я погледна въпросително и кимна към масата, от която току-що се бе отдалечила.

— Има ли нещо нередно, Чарли?

— Не, сър, няма нищо — увери го тя.

— Много добре. Трябва да се стараем клиентите винаги да останат доволни от нас.

— Да, сър — промърмори Шарлот. Зачуди се как ли би се почувствал той, ако трябваше да обикаля из салона полугол и да търпи да го опипват непознати. Може би тогава нямаше да твърди, че клиентите винаги заслужават любезно обслужване!

За Шарлот търпението бе част от доброто възпитание и вместо да изкаже недоволството си, тя се обърна към по-възрастната дама на масата, за да вземе поръчката й. Записа я и се обърна към другата жена. Но това е момиче, помисли си тя и сърцето й се сви. Възмутено погледна господин Кларк. Питаше се дали не я проверява по някакъв начин. От дълго време работеше като сервитьорка и разпознаваше инстинктивно непълнолетните клиенти.

Ще напусна работа и ще чакам пенсията си, ако това момиче е навършило двадесет и една години, зарече се Шарлот. Тя не може да посещава заведение, където се сервира алкохол!

Но господин Кларк явно не виждаше нищо нередно и чакаше Шарлот да вземе поръчката на момичето. Тя я записа. „Розова катеричка“! Само децата пият такъв коктейл. Сладък и с много плодове, той имаше вкус на млечен шейк, дори когато се прибавеше много алкохол. Всеки знае, че ако човек иска да изглежда по-възрастен, най-малкото трябва да положи усилия, а това момиче дори не беше подходящо облечено. Тъмната коса — бе прибрана назад и откриваше лице без никакъв грим. Роклята на девойката беше бледорозова с дантели на яката и ръкавите. Сякаш отиваше на неделно училище!

Шарлот беше възмутена, но отхвърли идеята да поиска от момичето документ за самоличност.

Господин Кларк не би приел това като любезно обслужване на клиента. Шарлот много добре знаеше кого ще обвинят, ако при проверка в заведението откриеха непълнолетен клиент. Нея естествено, защото тя му е сервирала.

Докато обмисляше как да се справи със създалото се положение, насочи вниманието си към другия мъж на масата. От пръв поглед разбра, че това е новият собственик. Той действително отговаряше на възторженото описание на Линда и без съмнение беше привлекателен и изключително сексапилен. Имаше високи скули и волева брадичка. Срещнала погледа му, Шарлот прочете неумолима решителност в студените му стоманеносиви очи. Шокирана, младата жена осъзна, че го познава!

Дори след толкова години тя потръпна от вълнение. Нетърпеливо разгледа лицето му. Не се бе променил много и тя се учуди, че не го е познала веднага. Но все пак бяха изминали шест години. Двадесет и три годишният младеж, когото тя помнеше, се бе превърнал в зрял мъж; лицето му, набраздено от трудностите в живота, изглеждаше по-решително, а тялото му — по-мъжествено. Въпреки това чертите му й бяха до болка познати. Харис — мъжът, за когото някога бе сгодена и чието дете беше носила.

Младата жена поруменя и навлажни устни, за да прошепне името му, но сякаш предусетил желанието й, той внезапно се обади:

— За мен уиски със сода. — Той се обърна към Кларк.

— А за теб, Джеймс?

— И за мен същото.

Двамата мъже отново подхванаха прекъснатия си разговор, напълно забравили за сервитьорката. Шарлот стоеше като вкаменена. Нима Харис не я позна? Не си ли спомняше за нея?

— Ще ни донесеш ли питиетата, Чарли? — подкани я рязко господин Кларк.

— Да, разбира се. — Тя се отърси от унеса си. Обърна се и за миг отново срещна погледа на Харис. Да, той я беше познал! В очите му се четяха горчивина и гняв. Тя бързо се отдалечи, за да скрие собствената си болка.

Шарлот беше доста притеснена, докато чакаше Тони да изпълни поръчката й. Често се беше питала как ли ще се държи Харис, ако един ден случайно се срещнат отново. Но в представите й той никога не се преструваше, че не я познава. Може би беше несправедливо да се чувства засегната от това, особено като се има предвид как беше завършил годежът им. Но това не я успокояваше. И досега Шарлот смяташе, че решението й да разтрогне годежа им беше разумно.

Или поне тя мислеше така. Всъщност двамата не бяха разговаряли, а пък и какво ли имаха да обсъждат? Харис щеше да се ожени за нея единствено защото беше бременна.

Без дете нямаше да има и сватба.

Странно беше, че дори след толкова години споменът за онези няколко седмици, когато бяха заедно, й причиняваше болка. А бяха прекрасни дни! Понякога, връщайки се назад в миналото, тя си мислеше, че това са били най-щастливите дни в живота й. Но тогава двамата бяха деца, играещи си на влюбени. Когато действителността ги притисна, играта свърши с гръм и трясък.

Срещнаха се на изложението в Денвър. Бащата на Шарлот — дребен фермер с големи амбиции, беше закарал стадото си на големия панаир. Колко мразеше Шарлот тези крави! Може би всичко щеше да бъде по-различно, ако майка й не бе починала, още преди Шарлот да проходи. Като дете Шарлот си мислеше, че единственото нещо, от което се интересува баща й, са тези крави. Той им беше посветил цялото си време, всичките си пари, дори любовта си! На седемнадесет тя вече мразеше както кравите, така и баща си.

Не искаше да отиде с него на изложението, защото трябваше да отсъства от училище и да бъде около неговите крави, които ненавиждаше. Но той настоя да го придружи. Беше тъжна и недоволна, когато я принуди да се срещне с голям хотелиерски магнат, на когото се надяваше да продаде няколко телета. В края на краищата, бащата на Харис не купи телетата, но пък Шарлот се влюби в сина му.

В самото начало се срещаше с Харис само за да дразни баща си. Той гневно наблюдаваше флирта й, но не можеше да направи нищо, защото се боеше да не обиди потенциалния купувач. Шарлот пък наблюдаваше мълчаливото му недоволство, докато се усмихваше и разговаряше с красивия младеж. Независимо от манията си към кравите, баща й беше много строг. Не й даваше голяма свобода и обстойният разпит, на който подлагаше бъдещите й приятели, обикновено отпъждаше повечето от тях.

Трудно беше да определи кога престана да приема Харис като средство да отмъсти на баща си и кога се привърза към него. Не беше първата вечер, но не беше и много след това, когато разбра, че е лудо влюбена. Знаеше, че за него това е само поредната авантюра, приятен начин да прекара времето си, докато е на изложението, но това не й попречи да се влюби. За първи път в живота си.

Шарлот прехапа устни, като си спомни колко силно беше увлечена тогава по Харис. Той беше двадесет и три годишен и все още лудуваше като хлапак, истински донжуан. Но едва ли би завел в леглото седемнадесетгодишната Шарлот, ако тя самата не го бе подтикнала. Краят на изложението наближаваше и Шарлот с отчаяние мислеше, че това ще сложи край и на връзката й с Харис. И тя като много други неопитни момичета на нейната възраст, се опита да го задържи по най-простия начин — със секса.

Смяташе, че не е искала да забременее през тази нощ и да го принуди да се ожени за нея. Едва по-късно се запита дали това не е било неосъзнатото й желание. Тя обичаше Харис и бе готова на всичко, за да го задържи, но нима беше отишла толкова далеч в любовта си? Не можеше да си отговори на този въпрос и през краткото време, когато бяха сгодени, тя се обвиняваше, че може би сама е създала неприятната ситуация.

— Какъв одеколон използва след бръснене? — попита Тони.

Шарлот изумено се взря в него. Мъжът се усмихваше широко, а очите му дяволито проблясваха.

— Моля? — намръщи се тя.

— Попитах за одеколона, който използва. Ако е от флаконче, искам да знам какъв е. Така ще успея да направя чудеса за брака си.

— За чий одеколон питаш? — раздразнено попита Шарлот и машинално провери дали поръчката е изпълнена правилно. Не стига, че беше объркана от внезапната поява на Харис, ами сега трябваше да търпи и глупавите подмятания на Тони!

— За одеколона на новия собственик, естествено. Ти изглеждаш по-зле и от Линда.

Шарлот изобщо не го слушаше. Видя чашата с пенестия розов коктейл и си спомни за момичето до Харис. Но тя сигурно е с него! Неволно сви устни. Тя също беше непълнолетна, когато бяха заедно и доколкото си спомняше, той нито веднъж не я заведе на бар, въпреки че го помоли. Харис се притесняваше, че е толкова по-млада от него и законът й забранява всички онези неща, които по-възрастните от нея жени могат да правят. Въпреки репутацията си на донжуан, Харис не искаше да й съдейства в нарушаването на закона.

— Чарли, барът гори! — продума спокойно Тони.

Шарлот дори не го чу. Явно Харис вече се бе отърсил от скрупулите си. Но тя нямаше да му позволи да води тук непълнолетни момичета с кукленски лица и да очаква да бъдат обслужени!

Чарли решително грабна препълнената табла и се отдалечи от бара, без да забележи учудения поглед на Тони. Когато стигна до масата на господин Кларк, вече кипеше от гняв. Постави уискито със сода пред госпожа Кларк, но ръката й леко трепна и част от течността се плъзна по външната страна на чашата. След това трябваше да сервира на момичето, но тя първо обслужи мъжете на масата.

Поколеба се за миг, връхлетяна от внезапни съмнения. Не е ли сбъркала в преценката си? Все пак салонът бе слабо осветен и може да се е заблудила. Погледна внимателно момичето, което се бе навело към Харис. Той се усмихваше на празния й поглед. Нямаше и ден над шестнадесетте! Харис би трябвало да се срамува от себе си! Стар развратник!

Шарлот заобиколи масата и щом стигна до момичето, леко се препъна. Единствената чаша на таблата й се плъзна до ръба и се обърна. Розовата течност се изля в скута на момичето.

Девойката бързо скочи от стола си, щом ледената течност намокри роклята й. Избухна в ругатни, които бяха двойно по-шокиращи, като се имаше предвид колко е млада. Вбесена се нахвърли върху Шарлот.

— Ти… глупава, непохватна… идиотка! Как може да си толкова несръчна!

— О, ужасно съжалявам! — припряно рече Шарлот. Дори не се опита да бъде саркастична. Не предполагаше, че момичето ще реагира толкова бурно. Мислеше, че по този начин ще изгони девойката от бара, без да й сервира.

— Наистина трябва да съжаляваш, глупачка такава! — отвърна язвително момичето. Опипа петното на роклята си и отново изруга. — Не разбирам как позволяват на толкова непохватни хора да работят тук! Трябва да те уволнят!

— Наистина не знам какво да кажа. Ужасно съжалявам! — отговори задавено Шарлот. Пресегна се да вземе една салфетка, за да помогне на момичето да почисти роклята си.

Момичето я удари по ръката. Шарлот безпомощно стоеше и наблюдаваше несръчните й движения. Както беше ядосана, девойката изглеждаше много по-възрастна. Шарлот усети как стомахът й се сви. Сигурно е сбъркала!

Госпожа Кларк стана и прегърна ласкаво момичето.

— Джанис, успокой се. Случват се и такива неща. Петното не е толкова голямо. Сигурна съм, че ще се изчисти, щом изпереш роклята.

— Винаги давам тази рокля на химическо чистене — поясни раздразнено Джанис и хвърли унищожителен поглед на Шарлот.

— Аз, разбира се, ще платя за почистването — предложи Шарлот. — А ако петното не изчезне, ще ви платя и роклята — добави тя, като видя, че изражението на момичето не се промени.

— Съмнявам се, че можеш да си го позволиш! — промърмори сприхаво Джанис и огледа презрително униформата й.

Шарлот усети как надигащият се в нея гняв се бори с чувството й за вина. Наистина постъпи глупаво, като разля чашата върху непознатата, но тя се държеше като невъзпитано и разглезено хлапе!

Шарлот беше на път да извърши нещо още по-неразумно, което несъмнено щеше да й струва работата, когато Харис бързо се намеси.

— Престани, Джанис. Достатъчно те слушахме. Знаеш, че стана случайно. Защо просто не забравиш инцидента и не отидеш да се преоблечеш?

Джанис се поколеба, готова да спори с него, но накрая се примири и се нацупи.

— Добре, Хари, щом така искаш. Хайде, ела, Мериън.

Тя гневно излетя от салона, а възрастната жена пое след нея. Шарлот ги проследи, докато се изгубиха от погледа й, и се обърна към мъжете на масата. Изпълненият й с благодарност поглед, отправен към Харис, бе посрещнат с ледено мълчание. Смутена, тя насочи вниманието си към господин Кларк.

— Много съжалявам за случилото се — измънка Шарлот.

— Случват се и такива неща — неохотно рече той. Едва прикриваше недоволството си. — Не си го направила умишлено.

Шарлот не знаеше какво да отговори. Страните й горяха от срам. Наведе се да прибере разхвърляните по масата салфетки. Крадешком погледна Харис. Мъжът я наблюдаваше. Сивите му очи бяха твърди като гранит, изражението му бе също толкова сурово. Тя преглътна буцата, заседнала в гърлото й, и бързо отмести поглед. Имаше ужасното усещане, че той е отгатнал как неслучайно разля питието върху приятелката му. Тръпки полазиха по гърба й.

— Извинете, по-добре да се заема отново с работата си. — Тя едва се сдържа да не побегне и бавно се отправи към бара.

— Какво се случи, по дяволите? — попита Тони веднага щом тя приближи.

— Стана случайно — излъга в своя защита Шарлот. — Освен това мисля, че тя е непълнолетна. Можем да изгубим разрешителното си за продажба на алкохол, ако сервираме на непълнолетни, затова по-добре, че тя си отиде.

— Сигурна ли си, че е непълнолетна?

— Е… почти съм сигурна.

— Следващия път искай документ за самоличност, преди да се опиташ да удавиш приятелката на шефа.

— Какво искаш да кажеш? Аз не залях госпожа Кларк. Освен това момичето… — Тя замълча, когато една ужасна мисъл се промъкна в съзнанието й. Обърна се и погледна двамата мъже, след което се втренчи в Тони. — Искаш да кажеш, че Харис… Че мъжът с господин Кларк е новият собственик?

— Мислех, че си разбрала.

Шарлот преглътна и се олюля. Значи Харис бе новият шеф.