Читателски коментари

Нещо не ме грабна

Доста интересна поредица, макар че краят е малко озадачаващ :)

Да, превода на имената е сменен. На първото изречение си помислих, че са нови герои и евентуално Язон ще се окаже син на Джейсън и Мета. Както и да е, по някое време във втората част започва да става ясно, защо преводача е избрал този превод, въпреки че ще се различава от първите книги.

Имената ок, но книгата като цяло е далеч от нивото на предните — сюжета забочва да бие на сапунена опера, а стила редовно ме оставяше с усещането, че чета детска приказка.

Ами ,авторката има много по-добре книги. Тази чи се стори малко посредствена. Девойката се даде без бой ,за три дни . Ще видим какво ни очаква в другите книги от поредицата .

Страхотна поредица и книгата също!

Клише до клишето.. .Пфу, загубих си времето с тази книга.

Книгата е хубава, но накрая в мен се загнезди една горчивина и тъга. Може би, защото не мога да приема такива компромиси.

Много сладка история, с доста оригинален сюжет, в сравнение с повечето любовни романи и написана в лек и увлекателен стил. Прочетох я с удоволствие и я препоръчвам.

Невероятен. Препоръчвам на всеки любител на играта или просто любител на качествената фантастика — ДА ГО ПРОЧЕТЕ. !

Извинявам се за правописните грешки. Пиша от телефона си.

Прочетох трилогията. От трите книги най ми хареса първата — за Лъки. Втората вече писах, че любовта на героинята има зловещ привкус, а третата за третата мога да кажа само, че е неангажираща книжка за слетобедно четене. Героинята е сладка и непосредствена, но е и доста наивна и по детски инфантилна. Освен това е разглезена и й куца възпитанието. Казва й се да не ходи при онзи бизнесмен и да го зачеркне от списъка с потенциални клиенти. Очевидно героя има някакъв проблем с него, но тя точно при същия отиде въпреки, че знаеше мнението на партньора си. Лошо възпитание и липса на задръжки. Иначе не лош роман, но както писах в коментарите на книгата за Чейс авторката има и по-добри, много по-добри романи.

Какво да коментирам?Просто четете тази книга. Велика!

Това е една жестока книга! Има от всичко по много. Толкова е цветна. Поглъща се на един дъх. А развръзката е толкова неочаквана! Уникална и завладяваща. Четете няма да съжалявате!!!!!!

Винаги с удоволствие се връщам към тази книга. Да , не е за всеки. И е добре читателят да има поне повърхностни познания в областта на висшата математика, за да оцените красотата на аналогията на математическата поезия с дълбините на човешката душа. Авторът ги е вплел по абсолютно неповторим начин.

Изключително …… ЗЛОВЕЩА жена е главната героиня. Поведението й е на психичноболна с маниакално обсебеност от Него. Обичала го от детството, но той не подозирал за чувствата й. После като разбрала за сватбата му плакала. Сближила се с жена му за да бъде близко до него въпреки че разбира се подбутите й били чисто „приятелски“. Купува къщата в която е щял да живее със съпругата си, ако не беше умряла защото видите ли искала тя да живее в нея …. с него….това много напомня психотрилъра „Фатално привличане“ и честно казано така поднесена сюжетната линия буди в мен, като читател мисълта, че това е гореописаното. Ето защо недоумявам, какво точно е целяла авторката с написването й. Още повече предвид факта, че героя не се смущава от очевидно маниякалното поведението на своята любима спрямо себе си…След прочитането на тази книга посланието „Любовта е лудост“ за мен придобива нов смисъл. Сандра Браун е изключителен писател и затова съм разочарована от това й творение. 0 от 6т.

Абе, книгата е страхотна! Това ми е коментарът. Чете се бързо и леко. Много интересна и завладяваща книга. И преживяваш всичко с героите — бях Сафиа, бях Пейнтър, бях всеки един от тях! Съпреживявах с тях цялото им приключение.

Много ми хареса книгата, заслужава си времето!

Чаках нещо да се случи, уви! Дълги, едни и същи диалози, главната е доста тъпа!

Книгата е добра. Както и в „Лунен танц“ от същата авторка, проследява приключенията на две влюбени двойки. На мен ми беше особено забавно да чета за Елен и Тони. Ако търсите четиво за отмора, това е за вас

Ха ха, напълно съм съгласна, токсични жени има , разбира се, и лично в България съм срещала доста агресивни такива.Колко жалко за тях! Не съм чела тази книга, и аз я прехвърлих диагонално, не обичам подобни четива, защото са твърде едностранчиви и бързо ми доскучава.И сте прав за границите, които следва да си поставим навреме.Не може и не трябва да правим компромис със себеуважението си- никога!

Но безспорен факт е, че рядко се срещат мъже, които, освен за съпруга, гледат на жените си като на приятели.Не може да се отрича, че повечето мъже харесват по- повърхностни жени, защото са по- лесна плячка. Жената трябва да бъде добре изглеждаща, същевременно и добра домакиня, добра любовница, но не мисля,че им се нрави ако тя ги превъзхожда или е наравно с тях що се касае за интелектуални разговори.Заглеждат се предимно за външни качества. Съжалявам, ако обиждам някого, но е точно така ! Изводът е , че за да намерим щастието си, трябва да споделяме общи интереси, но да не ограничаваме социалните си контакти,защото семейния живот може да ни задуши.Това, което крепи нашето семейство, е това, че съумях да направя от съпруга си един добър приятел,може би не идеален, за какъвто винаги съм мечтала (мъж приятел), защото като всяко семейство сме преживели много добри и лоши моменти, но сега сме помъдрели. А чувството за хумор и на двама ни привнася свежест в отношенията ни, радва детето и ни помага по пътя на този нелек живот.

Едно е сигурно: една жена, която уважава себе- си, не трябва да допуска повърхностни отношения с никого и същевременно да уважава свободата на другия. Това важи и за мъжа! Една връзка, била тя любовна или приятелска изисква морален ангажимент, и когато този ангажимент не е налице, тя се прекратява.