Читателски коментари

Добро, като за първа глава.

Изобщо не си правете труда да гледате филма, няма нищо общо. Книгата е в пъти по-добра!

Много интересно!

— Чел съм книгата — истинското й заглавие е :

„Рудниците на цар Соломон“ от Хенри Райдър Хагард.

Оригинално заглавие : King Solomon’s Mines, 1885

https://chitanka.info/text/18755-rudnitsite-na-tsar-solomon

— Съмнявам се Хагард е откраднал идеята от Емилио Салгари, особено ако „оригиналното“ заглавие е Le caverne dei diamanti (1899) „Пещерата на диамантите“… която е била издадена (като се вижда) през 1899 г. — 14 години след романа на Хагард !

Отвратетелен главен герой.

Страхотен трилър!

Напълно споделям впечатленията на някои от колегите; ще си позволя да повторя — протяжно, повторяемо, претенциозно, досадно. От себе си ще добавя дълбоко нереалистично. Не гледам турски сериали по идеологически причини и защото тези хора може икономически да са влезли в модерността, но дълбоко в себе си са останали в деветнадесети век. Та книгите на този автор ми напомнят на турски сериал, предназначен за скучаещи домакини с невисоки критерии.Моите впечатления са от „Музей на невинността“, но едва ли ще прочета нещо друго от този автор. Прегледах отзивите за двете книги на автора в Моята библиотека, за да се ориентирам, но сега вече знам, че нищо друго от този автор няма да пипна. Прочетох я заради горещата препоръка на приятелка, но само до средата (дотам беше реалистична), но оттам нататък се превърна точно в това — протяжно, претенциозно, досадно, нереално. А и цялото това многословие, просто да се удавиш. И аз се чудя защо са му дали Нобел… Впрочем нищо чудно, Нобелът също се превърна в политически инструмент

Може да се напише труд от 10 тома колко противоречия и наивитет има в тази книга. Добре, че е кратка.

Уникално интересен кратък разказ. Много ми хареса.

Трилогията е много хубава. Първата книга е перфектна, втората малко по-малко, а третата изостава от предните две. Поне според мен:) Но си заслужава.

Както всяка книга на Нора Робъртс и тази не прави изключение — лека, приятна и отпускаща.

Впечатляващо произведение!Последните 3 глави ме изненадаха,трудно се впечатлявам от книга напоследък.

Имах късмет, че това беше първата книга от любовния жанр — именно тя ме запали по четенето на любовните романи. 6*

Детектив Хари Бош неотразим и истински, такъв какъвто беше представен на аудиторията двадесет години преди написването на „Черната кутия“. Харесвам стилът на Конъли — лишен от прекомерна фактологична обремененост, но достатъчно описателен по отношение на „местопрестъплението“, минималистичен от гледна точка на психологическото охарактеризиране на героите, но не оставащ съмнение за значимостта на тяхното присъствие и действия в книгата. Невероятно е, че след около вече двадесет книги по темата „Бош“, (до 2019) аз все още с интерес чета за него. Романите се развиват, героят също, но без в повествованието да навлизат наведнъж и в огромно количество на всички известни, актуални моменти, свързани с криминологичните разследвания елементи. Бош все още разчита на съдебният патолог и балистикът, но продължава да мисли, да гради хипотези, да се уповава на неизмеността на човешката природа. Твърдо ченге е Хари!

Книгата наистина е много добра! В началото и аз бях потресена, което очевидно е и целта на авторката, но определено си заслужава времето. Прочетете я, няма да съжалявате, особено ако симпатизирате на индианците.

Първата книга на Стивън Кинг, която прочетох. Страхотна е. От нея започна любовта ми към книгите му.

Днес знаем,че няма „мъртва зона“. Комата е просто един по-дълбок и продължителен сън. Никой не се е върнал от страната наречена Смърт,за да разкаже как е там. Но Стивън Кинг майсторски запълва тази празнота… Е,на моменти е доста мелодраматично…

Сладко и вълнуващо.

Много добра книга. Завладяващ до самия край сюжет. На фона на „Свидетелката“, който прочетох на скоро, този е освежаваща глътка въздух…силни герои, доста обрати. Държи в известно напрежение. Не прилича толкова на любовен роман, колкото на криминален трилър. Хареса ми. Оценка 5 от 6

Романът е добър като цяло. Сандра Браун е опитен автор, който пише наистина завладяващо. И точно затова минусите му в известна степен ме подразниха. По конкретно не ми стана ясно защо главната героиня влезна в ролята на бегълка от закона след като самата тя сигнализира при това многократно на ФБР за случващото се в Проспър. Като обществен защитник познаващ законите би следвало да знае, че при евентуално съдебно дело срещу виновните, тя ще бъде ключов свидетел на обвинението. Вместо това противно на всякаква логика, хукна да бяга уплашена за живота си, защото бил застрашен. Да не говорим, че има програма за защита на свидетели….но това е др. тема. Нима е очаквала да не бъде призована на свидетелската скамейка. Много наивно.

Другото което ми направи впечатление е глупавата й постъпка с насочването на пистолета към бебето. Явно авторът е искал да придаде повече драматизъм на финалната сцена, защото не виждам друго обяснение за това предвид факта, че в крайна сметка целеше да сплаши свекъра си. Много по-лесно и ефективно беше да го насочи към него, както апропо и направи…

Последното което ме впечатли беше свързано с образа на приятелката й. Тук вече се изказвам субективно, ала за мен беше много неприятна героиня. Вулгарна, развратна и алкохолизирана странница, без елементарно възпитание и приличен вид. Определено беше дразнещ опита на авторът да убеди читателя в нейните дълбоко скрити качества /каквито липсват/, за да я направи забавна и естествена в нейната интелектуална ограниченост и примитивност. Иначе развоя на събитията е много добре поднесен. Останалите герои също. Изненадващи обрати не липсваха. Оценка 4 от 6

Брутално глупаво ! Четох я през ред ,за да видя какъв е смисълът накрая. Ужас! Харесвам книгите от този жанр,но това направо ме уби от скука.