Читателски коментари

Много интересна книга! Не можех да спра да мисля за нея и във времето, в което не я четях.

Благодаря на всички, че изказахте мнението си за тази книга със стар правопис. Това ме насърчава да продължа да подготвям такива книги, особено в по-редки издания.

Скоро книгата ще се появи и в осъвременен правопис и двата текста ще могат да се сравняват — чрез паралелно съпоставяне по абзаци, за тези, които се интересуват. За да се осъвремени правописа са ползвани няколко речника и граматики от онова време и всяка дума внимателно се проверява и в други книги. Но ще бъда признателен за всяка открита грешка и всякакви други забележки.

Присъединявам се към горния коментар и очаквам с нетърпение следващите от серията!

На мен ми хареса, имаше доста исторически събития и герои, но не ми се видяха скучни.

Не ми хареса. Съжалявам за изгубеното време…

Хубава , лека , малко провлачен край , затова я оцених с 5

Нима има нещо общо между приноса към МБ и изразяването на мнение в коментарната секция на кое да е произведение?

На моменти имаше слаби места, но книгата си струва. Изчетох я на един дъх!

Едно време ни задължаваха да водим дневник на читателя в който задължително да се попълва поуката срещу всяка прочетена книга.Всичко ,което прочетеш те облагородява по някакъв начин.Да не говорим пък за Марк Твен.Приключението,хумора,надникването в отминало време,…Е,да,никъде не заявява"деца,бъдете послушни,за да не ви се случват неприятности"както може би някой е очаквал.Но и преди 50год.тази книга беше в "задължителния списък " и очароваше всяко дете.

Оказва се, че това е един ранен превод на български на част от романа „Белю Пушилката“, по-известна у нас като „Величието на жената“, също качена в „Моята библиотека“. Любима моя творба, която с удоволствие препрочетох за пореден път.

Segoi, съгласен съм с Вас, че сюжетът е доста сходен с този на друг велик разказ на Лондон — „Мъжеството на жената“. Но в случая наистина става дума за „Белю Пушилката“. Всичко съвпада — както сюжетът, така и имената на героите.

Изключително е полезно това, че е качен и английският текст на творбата. Съпоставяйки двата варианта на българския превод (от 1934 и 1976), не мога да не се възхитя отново на по-късния превод на великия Сидер Флорин.

Колко много културтрегери, раздаващи квалификации и акъл на килограм. И като погледна какво са допринесли за сайта… ясна е работата.

Екип?! Ама има ли такъв. Да не би да управляват и те от ФейсбукЪ Еми?!

Вие сте една смела жена Еми, моите уважения и респект. Да кажеш истината такава, каквато се вижда, си се иска онова пламъче, което отдавна залезе в нас, мъжете. Навремето Моята библиотека беше кораб, не побираше желаещите да се качат, сега… е едно корабче, а с това виждане за бъдещо развитие, определено отива към сал, е… поне за няколко човека ще има място.

Еми, това което казвате е пълна глупост!

Има деца, които обичат да четат и такива които не обичат.

Тези, които обичат, се научават и четат дори на чужди езици.

Без никой да ме задължава каквото и да е, нито да ме учи, на 10-годишна възраст четях историите за Тарзан и за Джон Картър от библиотеката на пра-баба ми, всичките издавани като подлистници в периодичния печат на времето си, и подвързани от нея в томове с твърди корици. По онова време на развития соц издания на съвременен български на тези, а и много други прочути произведения, нямаше.

Децата учат много по-бързо и по-лесно от възрастните.

Нищо по-лошо няма от това да бъдат постоянно предпазвани от сложни думи и сложни текстове. Това само забавя интелектуалното им развитие, а в някои случаи за винаги им отнема възможността да научат неща, които биха ги интересували на по-ранна възраст.

Освен това „Моята библиотека“ не е читалище за подрастващи, а именно това — библиотека.

Опитайте се да го проумеете.

Супер е романа! Нямам търпение да прочета ѝ следващата от серията! Препоръчвам!

— Тази повест е изключително интересна ; правописа не е проблем — и друг път съм чел подобни книги, с правопис, какъвто се е ползвал до (ако не ме лъже паметта) 1948 година…

— Интересна е, защото тя представлява историята на Ситка Чарли, разказана в „Мъжеството на жената“, с други имена, но същата история, в по-подробен (ранен) вариант….

— Чел съм всичко от Джек Лондон, но не и това, изначално, и непреработено издание на „Мъжеството на жената“.

Скъпа Еми, не бъдете така жестока. Имате право — деца не биха посегнали към тази книга в настоящия ѝ вид. Но „Моята библиотека“ не се посещава само от деца. Ако трябва да сме честни, съвременните млади хора рядко посягат към книги от този жанр, даже и да са издадени в наши дни. Ако се водим от предпочитанията на мнозинството млади хора, би следвало да четем само еротична литература, автобиографията на Криско, SMS съобщения с характерния им „правопис“.

Ще си призная, че и при мен четенето на книги със стар правопис върви бавно. Но бавното четене ме кара да осмислям в по-голяма дълбочина прочетеното. Пък и никакъв стар правопис не може да ме спре да прочета книга от любим автор.

За мен четенето на книги със стар правопис не е по-трудно, отколкото четенето на „съвременния правопис“, практикуван от повечето ни сънародници.

Тази книга е част от историята на българското книгоиздаване. Вероятно тази творба на Джек Лондон няма следващи издания на български език. И с това тя е ценна, включително и с остарелия си правопис, който е част от автентичната атмосфера на времето. Вероятно екипът на сайта ще предостави в бъдеще и осъвременения ѝ вариант, както е правено и с други подобни ретро издания.

Не вярвам да доживея 70 години (твърде далеч съм от тях), затова се заемам с четенето на книгата още сега :)

Благодаря на A. Б. и Karel за споделената поредна доза щастие! Поздрави и на Вас, Еми!

Не виждам нищо осъвременено в текста и не разбирам защо ни връщате 100 години назад. Целта е децата да приобщим към четенето, но това не е техният български език. Хората над 70 години може и да разбират този български, както и някои специалисти, но учениците… едва ли. Лично аз съм разочарована от избора на екипа на сайта.

Много тежка и трудна книга, в нелек за четене жанр, с огромно количество странична информация, допълнителен проблем ми беше неприятният главен герой. Препоръчвам да се въоръжите с търпение. Колкото до предния коментар, теорията за сифилиса на Джойс е по-скоро феминистка измишльотина, отколкото доказан факт, а някои хора, колкото и да четат, си остават прости.

Страхотно произведение.

Не ми допадат нито героят, нито сюжетът, нито стилът на текста.

Не е моят тип четиво.