Читателски коментари

Прочетете „Увод от автора“ и ще видите,че самият Панюшкин казва,че между руският и другите световни елити има огромни разлики.

Интересно и увлекателно четиво, въпреки че към края започва да става скучно и предсказуемо, губи се атмосферата, читателят спира да вярва. Доста интригуващо преплитане на детективски роман noir, научна фантастика и хорър. На моменти имах чувството, че чета преразказ на игрален филм — описането е толкова детайлно.

Присъда: определено не е литературен шедьовър (виж и оценките), но си заслужава, особено ако нямате нищо друго за четене в момента, а ви се чете неудържимо. Тогава това произведение ще утоли тази ви нужда.

Подкрепям коментара на Мая.

Слаба книга, слаб сюжет, слаба история. 1 от 6.

Не разбирам защо никъде е се споменава как се познават чиcлата от тотото ?

Прочетох първите няколко реда, после последните страници. Бедна на изразни средства. Липсва дълбочина. Нелепи диалози. Жалък главен герой.

Иван Мартинов е от онези писатели, градили литературна и журналистическа кариера с партиен билет. Вижте и издателството… Според мен книгата е морално остаряла, за да се хареса даже на почитателите на турски сериали и съвременни любовни романи.

Напълно подкрепям предишния коментар.

Не ми хареса. Звучи като написано от тийнеджърка в wattpad. Каруцарският език пък още по-малко. „Педал“ и „Еба си салона“ „Еба си …. нещоситам“ карат стомаха ми да се обръща. Плоска история, клиширана и безинтересна, написана лошо.

На мен ми хареса, задържа вниманието ми от началото до края.

Много наивност в стила на автора, все едно писано от дебютантка. Не мога да кажа, че е посредствено, нещо средно с добро. На мен не ми хареса.

Хареса ми !

Необичайна , като за Агата Кристи , но промени ли човек очакванията си , успява да се наслади на четивото .

Просто трябва да се чете като криминале от произволен автор .

Прочетох първа глава. Нора Робъртс и Сандра Браун могат само вОда да му носят на Иван Мартинов :))) На почитателките на латино- и турски сапунки със сигурност ще допадне. Останалите по-добре да пропуснат…

Прочетох "Диамантена династия " и след това започнах „Ангел на мрака“. Нямаше никаква последователност на действията. Много хаотично е описано всичко. Не ми хареса.Едвам стигнах до 10 и се отказвам.

Приятно изненадана съм, как авторът успява в четвъртата книга от поредицата да прокара криминална нишка. Поредната страхотна книга, жалко че остава само още една.

А на мен тази книга много ми досади, наивна до глупост. Аз не бих препоръчала.

Така, от къде да започна и аз незнам.. Толкова глупава книга не бях чела скоро. Дванадесет глави НИЩО, ама абсолютно нищо не се случи. Разговорите им се преповтарят на всяка страница, че чак банално да ти стане. Правописните грешки даже няма да коментирам, ама сюжета все едно е написан от десет годишно дете. Чела съм и други книги на авторката, не са нищо особено, но тази бие всички рекорди. Прочетох я, само от инат. Мисля, че като цяло приключих с тази авторка!

Виждам, че отзивите са хубави и сърце не ми дава да напиша такъв коментар, но ето. За мен това беше адски вбесяващо четиво.

Spoiler alert!!

Половината от описанията са излишни, сексове по не знам си колко пъти на ден, включително финалните 1–2 страници пак с това ме занимаваха. Пък и главния герой с тоя негов фетиш към гърди, страшна работа.

Почитателка съм на романтичната литература, но за мен романът беше досаден.

Да не прехвърляме вината на преводача. Според Нора Робъртс Артемис (т. е. Артемида) е бог:

„Another Greek god?“

„Yes, and Apollo’s twin…“

Преводачът просто коректно е превел английския текст…

Всъщност Артемис е близначка на Аполон т.е. му сестра, а не брат. Позната е и като Артемида, а на латински като Диана. Оставам с надеждата, че грешката е на преводача, а не на авторката..

Една от най-добрите книги на Сандра браун!

Джефри Арчър успява да задържи вниманието на читателя и в следващата книга от поредицата. Много плавно преминава през времето и героите, засяга различни събития, без да става досадно. Неусетно се завързва и криминална нишка…….сърахотен писател!