Читателски коментари

На мен ми хареса, имаше доста исторически събития и герои, но не ми се видяха скучни.

Не ми хареса. Съжалявам за изгубеното време…

Хубава , лека , малко провлачен край , затова я оцених с 5

Нима има нещо общо между приноса към МБ и изразяването на мнение в коментарната секция на кое да е произведение?

На моменти имаше слаби места, но книгата си струва. Изчетох я на един дъх!

Едно време ни задължаваха да водим дневник на читателя в който задължително да се попълва поуката срещу всяка прочетена книга.Всичко ,което прочетеш те облагородява по някакъв начин.Да не говорим пък за Марк Твен.Приключението,хумора,надникването в отминало време,…Е,да,никъде не заявява"деца,бъдете послушни,за да не ви се случват неприятности"както може би някой е очаквал.Но и преди 50год.тази книга беше в "задължителния списък " и очароваше всяко дете.

Оказва се, че това е един ранен превод на български на част от романа „Белю Пушилката“, по-известна у нас като „Величието на жената“, също качена в „Моята библиотека“. Любима моя творба, която с удоволствие препрочетох за пореден път.

Segoi, съгласен съм с Вас, че сюжетът е доста сходен с този на друг велик разказ на Лондон — „Мъжеството на жената“. Но в случая наистина става дума за „Белю Пушилката“. Всичко съвпада — както сюжетът, така и имената на героите.

Изключително е полезно това, че е качен и английският текст на творбата. Съпоставяйки двата варианта на българския превод (от 1934 и 1976), не мога да не се възхитя отново на по-късния превод на великия Сидер Флорин.

Колко много културтрегери, раздаващи квалификации и акъл на килограм. И като погледна какво са допринесли за сайта… ясна е работата.

Екип?! Ама има ли такъв. Да не би да управляват и те от ФейсбукЪ Еми?!

Вие сте една смела жена Еми, моите уважения и респект. Да кажеш истината такава, каквато се вижда, си се иска онова пламъче, което отдавна залезе в нас, мъжете. Навремето Моята библиотека беше кораб, не побираше желаещите да се качат, сега… е едно корабче, а с това виждане за бъдещо развитие, определено отива към сал, е… поне за няколко човека ще има място.

Еми, това което казвате е пълна глупост!

Има деца, които обичат да четат и такива които не обичат.

Тези, които обичат, се научават и четат дори на чужди езици.

Без никой да ме задължава каквото и да е, нито да ме учи, на 10-годишна възраст четях историите за Тарзан и за Джон Картър от библиотеката на пра-баба ми, всичките издавани като подлистници в периодичния печат на времето си, и подвързани от нея в томове с твърди корици. По онова време на развития соц издания на съвременен български на тези, а и много други прочути произведения, нямаше.

Децата учат много по-бързо и по-лесно от възрастните.

Нищо по-лошо няма от това да бъдат постоянно предпазвани от сложни думи и сложни текстове. Това само забавя интелектуалното им развитие, а в някои случаи за винаги им отнема възможността да научат неща, които биха ги интересували на по-ранна възраст.

Освен това „Моята библиотека“ не е читалище за подрастващи, а именно това — библиотека.

Опитайте се да го проумеете.

Супер е романа! Нямам търпение да прочета ѝ следващата от серията! Препоръчвам!

— Тази повест е изключително интересна ; правописа не е проблем — и друг път съм чел подобни книги, с правопис, какъвто се е ползвал до (ако не ме лъже паметта) 1948 година…

— Интересна е, защото тя представлява историята на Ситка Чарли, разказана в „Мъжеството на жената“, с други имена, но същата история, в по-подробен (ранен) вариант….

— Чел съм всичко от Джек Лондон, но не и това, изначално, и непреработено издание на „Мъжеството на жената“.

Скъпа Еми, не бъдете така жестока. Имате право — деца не биха посегнали към тази книга в настоящия ѝ вид. Но „Моята библиотека“ не се посещава само от деца. Ако трябва да сме честни, съвременните млади хора рядко посягат към книги от този жанр, даже и да са издадени в наши дни. Ако се водим от предпочитанията на мнозинството млади хора, би следвало да четем само еротична литература, автобиографията на Криско, SMS съобщения с характерния им „правопис“.

Ще си призная, че и при мен четенето на книги със стар правопис върви бавно. Но бавното четене ме кара да осмислям в по-голяма дълбочина прочетеното. Пък и никакъв стар правопис не може да ме спре да прочета книга от любим автор.

За мен четенето на книги със стар правопис не е по-трудно, отколкото четенето на „съвременния правопис“, практикуван от повечето ни сънародници.

Тази книга е част от историята на българското книгоиздаване. Вероятно тази творба на Джек Лондон няма следващи издания на български език. И с това тя е ценна, включително и с остарелия си правопис, който е част от автентичната атмосфера на времето. Вероятно екипът на сайта ще предостави в бъдеще и осъвременения ѝ вариант, както е правено и с други подобни ретро издания.

Не вярвам да доживея 70 години (твърде далеч съм от тях), затова се заемам с четенето на книгата още сега :)

Благодаря на A. Б. и Karel за споделената поредна доза щастие! Поздрави и на Вас, Еми!

Не виждам нищо осъвременено в текста и не разбирам защо ни връщате 100 години назад. Целта е децата да приобщим към четенето, но това не е техният български език. Хората над 70 години може и да разбират този български, както и някои специалисти, но учениците… едва ли. Лично аз съм разочарована от избора на екипа на сайта.

Много тежка и трудна книга, в нелек за четене жанр, с огромно количество странична информация, допълнителен проблем ми беше неприятният главен герой. Препоръчвам да се въоръжите с търпение. Колкото до предния коментар, теорията за сифилиса на Джойс е по-скоро феминистка измишльотина, отколкото доказан факт, а някои хора, колкото и да четат, си остават прости.

Страхотно произведение.

Не ми допадат нито героят, нито сюжетът, нито стилът на текста.

Не е моят тип четиво.

Беше удоволствие да прочета всички книги от поредицата . За съжаление те са свързани и при липсата на следващите две, все едно оставих книга недочетена по средата.

Защо ми се струват твърде пресилени горните коментари?На светлинни години от Исабел Алиенде.Много неща са взаимствани.Слаби диалози,изтъркани сравнения,маниер на писане типичен за любовен роман .Бях на крачка да се откажа,но понякога се промъква нещо,като че ли писано от друга ръка,което ме озадачава.Та

продължавам.

Малко ми беше странна книгата, с толкова различна и на моменти разминаваща се логика, но ми хареса. Интересна, с динамичен сюжет

и много различна от другите романи на писателката. Препоръчвам!