Читателски коментари

За съжаление, това също е вярно. Истинските жертви на домашно насилие не са обичайните клиентки на психотерапевтите.

Познавам една доста богата дама, която от нямане какво да прави, само по психотерапевти ходи, за да се оплаква от поредния си мъж. Някои от описаните клиентки в книгата леко ми напомнят на нея.

„Заспалият разум ражда кошмари“, както казва Франсиско Гойя.

За името на творбата Стайнбек се е вдъхновил от стихотворението на Робърт Бърнс „На едно мишле“, което също може да прочетете в сайта.

Ето част от него:

„Ний с теб, мишле, сме все в беда,

кроиме смело — суета,

с една съдба сме на света

и мишките, и хората.“

Станислав Лем — класика!

Съгласна съм с горния коментар, книгата щеше да е по- хубава, ако главната героиня, не се съмняваше във почти всичко! Но се радвам, че прочетох трилогията и много я харесах.

Да си го кажем направо — пазят си хляба хората. Нали трябва да убедят потенциалните клиентки, че мъжете им са „задници“, за да дойдат те в частните кабинети на авторите да им плащат за психотерапия по $100 на час 2–3 пъти седмично в продължение поне няколко години…

1. Теодора Вецова (18 август 2021 в 01:33), оценка: 5 от 6

Чудесна е…емоциите, които предизвиква книгата, са изключително силни

Теодора Вецова, вие сте много романтична личност :)

Първата ми фантастична книга, която прочетох като дети. 30 години по-късно я откривам с други очи. Пак ми харесва.

Напълно подкрепям. Многократно се връщам към тази книга.

А финалът на романа е един от най-въздействащите в световната литература.

Изключително симпатичен ми е главният герой. Но дали болезненото му чувство за чест не изглежда твърде „старомодно“ от днешна гледна точка, когато мнозина от нас възпитават децата си да бъдат успешни на всяка цена и с всякакви средства? Щастлив съм, че толкова много читатели оценяват високо този шедьовър.

Може би коментарът ми ще подразни много хора. Причината да пиша е, че през последните години съм свидетел на брутални случаи на домашен тормоз върху жени, част от които завършват с тежки здравословни проблеми или самоубийство на жертвите. При това става дума за семейства с добре обгрижвани деца и партньори с положение в обществото.

Преди години, когато книгата излезе у нас, реших да потърся мнението на жени относно написаното в нея. Коментарите им варираха от „тъпа и скучна“ до „забавна и успокояваща“. Повечето класифицираха „половинката“ си като някой от описаните типажи на мъже „задници“, но гледаха на нещата откъм смешната им страна.

Мисля обаче, че книгата е сериозна и ще бъде полезна и за мъжката аудитория. Никой от нас не е застрахован от това да се прояви като „задник“ в определен етап от живота или личностното си развитие. Препоръчвам и другите книги на авторите, които не са издадени още на български език.

Сравнително точно е описано формирането на характера на жертвите на домашно насилие, както и на самите насилници.

Не съм съгласен с написаното във въведението, че „жените винаги са били доброжелателно настроени…“. Мисля, че голяма част от жените са изключително обиграни в манипулирането на околните, независимо дали са мъже или жени. Мисля, че ако една жена се научи да се справя с жените около себе си, тя ще се научи да разпознава и мъжете „задници“. В последно време съм свидетел и на брутален психически тормоз, практикуван от жени върху жени на работното място, което е резултат от прекомерното феминизиране на средните управленски нива у нас.

Мъжете „задници“ са описани в книгата като блестящи манипулатори. Мъжете обаче по принцип са и лесно манипулируеми. Често се оказва, че жените, подложени на тормоз от мъжете си, са жертва на интриги на друга жена — майка на мъжа или любовница.

За съжаление, жертви на домашно насилие се оказват най-често жени с вродена доброта и дълбока чувствителност. Жените „задници“ никога не биха изпаднали в подобна ситуация.

Чудесна е…емоциите, които предизвиква книгата, са изключително силни

Шедьовър.

Коментари, съдържащи ксенофобия и антисемитизъм; разгръщащи теми с расистка насоченост и хомофобия; изразяващи мнения, които подклаждат расова, културна, социална, религиозна, етническа, полова и всякакъв друг вид дискриминация, омраза и нетолерантност, са забранени.

Модератор

Съжалявам,че не обърнах повече внимание на негативните коментари.На два пъти бях готова да я оставя,но на инат я прочетох.Като сюжет ми хареса,но очаквах много,много повече…Сякаш авторката набързо е нахвърляла идеята,но се е отегчила.Все едно четох чернова.А можеше да бъде….

В стихотворението има няколко грешки и е пропуснат един стих:

„гори, вековни сън отспали“ — неправилно,

гори вековен сън отспали — правилно;

***

„до сраден урод просекиня“ — неправилно,

до смраден урод просекиня — правилно;

***

„И постоянно срещам аз,

поД дъжд и вятър, сняг и мраз,

сред вълчия човешки род

от празния небесен свод

те чакат милост и защита.“ — неправилно

И постоянно срещам аз,

по дъжд и вятър, сняг и мраз,

чада на майката пребита:

сред вълчия човешки род

от празния небесен свод

те чакат милост и защита. — правилно

***

Оригиналните текстове са взети от

Пейо Яворов ПЕСЕН НА ПЕСЕНТА МИ, издателство „Захарий Стоянов“ София, 2008 и

П. К. Яворов ЛИРИКА библиотека СВЕТОВНА КЛАСИКА Български писател — София 1985.

Пак 5 от 6 , увлекателна , с приятен хумор , умее в едно изречение да вмъкне маса информация без каквото и да било клише и накрая бам — пак някакъв събран от десет кладенеца финал

Една от най-увлекателните истории от автора.

Хрониките на Ралмия се оказа супер за нивото на българското фентъзи. Дани има още такива книги!

Според мен, това е доста полезно за млади хора, който искат следват българска филология или да се занимават задълбочено с българския език. За по-стари ентусиасти също. Ако има и по-стари варианти може да се проследи и усети развитието на езика. Доста интересно и изисква доста труд. Полезно и за хора, които обичат да се ровят из архиви и четат стари текстове и дори вестници.

Авторът е уникален. Много различен от шаблоните, които бълват най-вече американците. Всяка следваща книга е все по-интересна.

Всъщност " оригиналната" поема La Belle Dame sans Mercy е френска, автор е Ален Шартие и е публикувана през 1424 година. Ама като са рекли Кийтс, та Кийтс…..????