Анихилация от Джеф Вандърмиър
Слаба книга. Едно безкрайно описание на фантастичен свят без определена цел.
Завръщане от звездите от Станислав Лем
(И като отговор към №3)
(възможни са СЛАБИ СПОЙЛЕРИ)
Мой пропуск е, че Brave New World е все още сред непрочетените от мен; смятам да поправя това скоро. Но, по отношение на „Завръщане от звездите“. Това е една от моите завинаги най-важни книги. И прозренията, и финалното послание за мен са много истински. Но, освен това, тази книга показва ИМЕННО как една добра идея може да има И недобри „странични“ ефекти.
Не мога да споделя мнението, че агресията е нещо нужно. Или постиженията, сами за себе си. Постиженията имат смисъл само ако донасят нещо добро наоколо си — наречете това мнение малоумно или идеалистично, все тая. Да бъдеш „най-най-“ просто заради „най-най-“, това е безсмислица. То не дава нищо нито на теб, нито на някой друг. Спортовете, в които има агресия — те не са добър начин, по който да „изживяваме“ енергията си. Тази енергия ще донесе много повече удоволствие, ако се използва за нещо, което те кара да се чувстваш добре и пълноценен без да търсиш надмощие над някой друг. Удоволствието не е продукт на надмощие. То е продукт на взаимодействие, в което всеки осъзнава, че е безценен, защото ДОПЪЛВА и ПОДПОМАГА нещо, а не защото КОМАНДВА нещо.
И все пак, при такова генерално решение на проблема с агресията, както в тази книга, неминуемо е да има негативни ефекти. Според мен това, което Станислав Лем казва, е че хората са способни да изопачат дори най-доброто решение, понеже не могат да поставят граница между необходимото и прекаленото. Свят, в който дивите животни изглеждат като дрогирани, а пълните усещания в секса са възможни само след неутрализиране на някаква част от личността… такъв свят си остава болен, дори ако има много и чудесни други постижения.
Прекалено е да изчезне желанието да надмогваш себе си, обаче. Прекалено е да изчезне интересът към алпинизъм, пилотиране, гмуркане, и т.н. Прекалено е да изчезне интересът към дълбоки чувства и способността да ги изпитваш. Човек или общество се превръщат в консуматори, когато им се отнеме възможността да се „нахранят“ с онези неща, които НАИСТИНА са им нужни. Стремежът за развитие и усещането за дълбока връзка са едни от тези важни неща.
Кратко и чудесно опива този живот причтелят на главния герой. По-добро определение за това аз лично не съм срещала.
:) Шахматът? Той също не бива да се губи, напълно се съгласявам. Той е един наистина прекрасен спорт. И/или хоби, и/или забавление. Не по-лошо забавление от литература, кино, музика, танц…. просто, по-различно забавление. А което го прави особен — него и другите подобни игри — е, че той дава възможност за неагресивна конкуренция. Освен когато се случи единият или двамата съперници да страдат от наранено Его. Но нараненото Его се лекува по други начини. И това е едно от нещата, на които всички ние, хората, трябва да отделим много внимание. Излекувай сърцето и ще излекуваш ума, а оттам — постъпките. А грешката на хората е, че все още смятат материалните/химични/биологични лекарства за по-добри от чисто емоционалните/психологическите/енергетичните такива.
:)) Не очаквах да се получи толкова дълъг коментар.
Накарай ме от Лий Чайлд
Много излишни описания и резтегнати обяснения. Сюжетът издиша силно на едно място, но книгата не е лоша за четене, ако човек няма друга.
Мегалодон от Стив Олтън
Пълна глупост, писана вероятно като проект за холивудски сценарий! Целите военоморски сили на САЩ гонят една акула и не могат да я убият… И на нито един хеликоптер няма нито един ПТУРС, с който да я гръмнат.
Отлична книга! Чете се на един дъх!
Заливът на тайните от Нора Робъртс
Една от най-хубавите поредици, които съм чела! И четирите книги са прекрасни и със сигурност ще ви докоснат!
След от Анна Тод
Хареса ми книгата. Различна е. Много емоционална.
Притъмняващото небе от Пол Дохърти
Книгата е бозава, разводнена и не особено интересна. Има други от същия автор, които са далеч по-грабващи.
Изпитът от Хенри Слесар
Хм… Що за мистерия?! Какъв е този финал? Потърсих разказа на английски, коректният превод е на Огняна Иванова. Възможно ли е авторът да е публикувал алтернативен финал? — не мисля, много изсмукан от пръстите ми се струва този… Преводачът се е отдал на свободни съчинения.
Един + един от Джоджо Мойс
Страхотна книга!
Момичето, което преследваше луната от Сара Адисън Алън
Вълшебство, магия, приказка. Ами почувствах се много добре, когато я свърших, не за това, че свърши. Продължавам с книгите на тази авторка, във всички прочетени досега има вълшебства.
Студени играчки са звездите от Сергей Лукяненко
Шедьовър.
Тринадесетият съдебен заседател от Джон Лескроарт
Много добра история, определено си струва отделеното време.
Сияен ангел от Нелсън Демил
Слаба работа. И мистър Де Мил Изперква на тема руснаци.Лоша.
Мис Каприз от Сюзън Елизабет Филипс
Не е лоша,но ми липсва хуморът на СЕФ,такъв какъвто може само тя да изразява.
Бляскаво момиче от Сюзън Елизабет Филипс
Неповторимият талант на СЕФ отново в действие. Сълзи от радост,от гняв,от безсилие. Много емоция ,която не те оставя докато не стигнеш до края. Препоръчвам!
Натюрморт от Джой Филдинг
Пристрастяващ роман! Много точно описание. Прочетох го на един дъх.
Краят е очарователен. Препоръчвам на любителите не жанра и не само.
Формата на водата от Андреа Камилери
Интересно написано и стегнато криминале, няма как да не харесате веднага комисаря Монталбано.
Успяваме да надникнем зад туристическото лустро на Италия и да научим повече за проблемите съсипващи предимно поизостаналата ѝ южна част — корупцията, продажните политици, беднотията, безработицата и вездесъщата мафия.
Хареса ми много тази първа книга от поредицата!
Преводът на г-жа Цалова също е на ниво.
Дисциплина от Кели Фейвър
За мен книгата беше интересна. Действието се развива динамично и четях бързо, за да разбера какво ще стане по-натам. За съжаление обаче в оргинала серията е от 16 книги, а тук са преведени само 8. Но според мен пак си заслужава да се прочете от тези, които си падат по този стил.
Магията на кръвта от Нора Робъртс
Много хубава трилогия!
Читателски коментари