Читателски коментари

2021 вече не звучат толкова като фантасмагории голяма част от нещата, особено частта с Китай ;)

Увлекателно написана история, въпреки че голяма част от читателите вероятно от самото начало са се досетили каква е истината. Не считам това за недостатък в никакъв случай, прочетох я на един дъх и с удоволствие.

*поправка: ГилиъМ.

Хм… чета предишния си коментар и той звучи, сякаш аз смятам ХИМИЯТА за правилен начин да се премахне неоправданата агресия. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ :). Само възпитанието и личностното израстване следва да направят това. И могат да го направят, разбира се. Химията… не е сигурно дали нейната намеса е оправдана, дори само като „спешен помощник“ в някакви конкретни случаи. Хайде, да кажем, че като съвсем еднократен спешен помощник, в накакви специални случаи, може да се намеси.

За да изчистя още малко предишното си мнение — когато казвам, че хората не могат да поставят граница между „необходимото и прекаленото“, имам предвид, че вместо да използват химията като помощник за извънредни случаи, те я превръщат в основен инструмент. При това положение, отрицателните ефекти няма как да закъснеят.

И тъй като вече прочетох „Brave New World“ (препоръчвам го горещо) — между двете книги има една важна разлика; но тя пък още по-ясно очертава и арогантността на лошите решения, и единствения път за спасение. Алдъс Хъксли е много по-обезверен в човека, отколкото Станислав Лем. В неговия вариант, погрешното възпитание и убийството на всичко, що се нарича „личност“, е превърнато в официална политика. Във варианта на Ст. Лем възпитанието и/на личността се ползува с особената грижа на обществото. Родителството там не идват просто като резултат от спукан презерватив; възпитанието на дете е максимално защитено откъм това възпитателят безхаберно да повтаря грешките на своите възпитатели. И в двете книги любовта е посочена като пътя за спасение. И в двете книги се подчертава, че тя се ражда от чувства, но се развива от воля. Съдбата на любовта в двете книги е различна — защото носителите й са захранени с различен вид възпитание. А възпитанието (или липсата му) е от огромно значение за това, с какви оръжия разполагаме — не за да нападаме другите, а за да защитим себе си.

Още едно обичано от мен произведение по темата (заедно с „1984“, „Фермата на животните“, „Ние“, „451 по Фаренхайт“ и още поне 2, чиито заглавия в момента не мога да възстановя), е филмът на Тери Гилиън „Бразилия“.

Малко в повече ми идват сексуалните сцени. Имам усещането, че след първата книга от поредицата започват да се повтарят и става досадно и еднотипно.

Помня, макар че беше отдавна, нещо от този роман :

" Борец- шахматист ! — засмя се някой от учителите- все едно да кръстосаш ягода с кактус !" ( цитирам по памет).

На мен ми хареса . Като и филмът, направен по романа.

В крайна сметка : Врагове станаха приятели.

В началото ми хареса-главната героиня е забавна и прави всичко весело. Но на места наистина звучи по детски. Като цяло е добре, в момента ми се чете нещо по леко, а обикновено вампирските истории са доста мрачни, така че ще прочета и останалите книги от поредицата.

Не можа да ме грабне тази книга! Освен това някак беше като копие на „Бляскаво момиче“ или поне подобие. Тегава, тегава, много тегава книга.

Много Руско , много … Момъкът , девойката и так далее …

Коментар на коментар не е позволен. Моля, съобразявайте се с правилата. Администратор

Много забавно. Да допускаш издевателства в детски лагер. Точно тия т. нар „дан коловци“ ще станат по-меки от памук след 2 часа лазене и киснене на мръсните им мутри в калния полигон на остров Парис. Но същото се полага и за учителите, които допускат подобни издевателства да бъдат вършени. Това затвор за тежки престъпления ли е? Наказателна колония? Как няма оптия за леко пренаписване на това „произведение“

Не ми хареса. Има любов, няма влюбване. Има приятели, няма сприятеляване, има постижения, няма развиването на героя. Всичко в тази книга е предварително готово и дори предсказано.

Прекрасна и завладяваща история!

Великолепна книга ! Един от най- добрите трилъри, които съм чела. Авторът има невероятно чувство за хумор. Смяла съм се с глас и от сърце. Приятно четене.

Слаба книга. Едно безкрайно описание на фантастичен свят без определена цел.

(И като отговор към №3)

(възможни са СЛАБИ СПОЙЛЕРИ)

Мой пропуск е, че Brave New World е все още сред непрочетените от мен; смятам да поправя това скоро. Но, по отношение на „Завръщане от звездите“. Това е една от моите завинаги най-важни книги. И прозренията, и финалното послание за мен са много истински. Но, освен това, тази книга показва ИМЕННО как една добра идея може да има И недобри „странични“ ефекти.

Не мога да споделя мнението, че агресията е нещо нужно. Или постиженията, сами за себе си. Постиженията имат смисъл само ако донасят нещо добро наоколо си — наречете това мнение малоумно или идеалистично, все тая. Да бъдеш „най-най-“ просто заради „най-най-“, това е безсмислица. То не дава нищо нито на теб, нито на някой друг. Спортовете, в които има агресия — те не са добър начин, по който да „изживяваме“ енергията си. Тази енергия ще донесе много повече удоволствие, ако се използва за нещо, което те кара да се чувстваш добре и пълноценен без да търсиш надмощие над някой друг. Удоволствието не е продукт на надмощие. То е продукт на взаимодействие, в което всеки осъзнава, че е безценен, защото ДОПЪЛВА и ПОДПОМАГА нещо, а не защото КОМАНДВА нещо.

И все пак, при такова генерално решение на проблема с агресията, както в тази книга, неминуемо е да има негативни ефекти. Според мен това, което Станислав Лем казва, е че хората са способни да изопачат дори най-доброто решение, понеже не могат да поставят граница между необходимото и прекаленото. Свят, в който дивите животни изглеждат като дрогирани, а пълните усещания в секса са възможни само след неутрализиране на някаква част от личността… такъв свят си остава болен, дори ако има много и чудесни други постижения.

Прекалено е да изчезне желанието да надмогваш себе си, обаче. Прекалено е да изчезне интересът към алпинизъм, пилотиране, гмуркане, и т.н. Прекалено е да изчезне интересът към дълбоки чувства и способността да ги изпитваш. Човек или общество се превръщат в консуматори, когато им се отнеме възможността да се „нахранят“ с онези неща, които НАИСТИНА са им нужни. Стремежът за развитие и усещането за дълбока връзка са едни от тези важни неща.

Кратко и чудесно опива този живот причтелят на главния герой. По-добро определение за това аз лично не съм срещала.

:) Шахматът? Той също не бива да се губи, напълно се съгласявам. Той е един наистина прекрасен спорт. И/или хоби, и/или забавление. Не по-лошо забавление от литература, кино, музика, танц…. просто, по-различно забавление. А което го прави особен — него и другите подобни игри — е, че той дава възможност за неагресивна конкуренция. Освен когато се случи единият или двамата съперници да страдат от наранено Его. Но нараненото Его се лекува по други начини. И това е едно от нещата, на които всички ние, хората, трябва да отделим много внимание. Излекувай сърцето и ще излекуваш ума, а оттам — постъпките. А грешката на хората е, че все още смятат материалните/химични/биологични лекарства за по-добри от чисто емоционалните/психологическите/енергетичните такива.

:)) Не очаквах да се получи толкова дълъг коментар.

Много излишни описания и резтегнати обяснения. Сюжетът издиша силно на едно място, но книгата не е лоша за четене, ако човек няма друга.

Пълна глупост, писана вероятно като проект за холивудски сценарий! Целите военоморски сили на САЩ гонят една акула и не могат да я убият… И на нито един хеликоптер няма нито един ПТУРС, с който да я гръмнат.

Отлична книга! Чете се на един дъх!

Една от най-хубавите поредици, които съм чела! И четирите книги са прекрасни и със сигурност ще ви докоснат!