1Q84 от Харуки Мураками
НТ, такива коментари, като вашите с „Врял и кипял“ водят до две основни неща, по степен на важност:
1. Прочитане на останалите коментари, дадени за различни произвдения, запознаването с тях и интересен анализ, който подтиква към прочит на творбата или обогатява с нова или споделена перспектива за вече прочетените. Подготвяне за четивото от опитен читател, почти винаги полезно, няма опасност от промяна на перцепцията, собственото възприятие винаги надделява.
2. Създаването на усещане за елитарност, споделеност на идеи, носител на идеи, открояване сред масата от безлични коментари. Заздравяване на разбирането, че коментарите имат значение!
Резултата: 1) наслаждаваш се и/или си съгласен; 2) разбираш, че има нещо нередно в отношението или избора на литература. Смяташ последното за важно, „отваряш“ се, променяш го, израстваш. Не го смяташ за важно, продължаваш си по стария начин, но знаеш, че там има и нещо друго.
Бихте се изненадали, колко много хора избират книги за четене по този начин, споделено и лично мнение.
Поздрави!
Как да късаме нервите на мъжете от Кристина Арнесън, Тереза Макмилиън
ОМГ! Наистина ли има хора, които биха дали пари, за да четат тези простотии?! Човек трябва да е преживял тежка перинатална травма на главата (разбирай — акушерката го е изпуснала при раждането и е паднал на главата си), за да намира подобни измъчени опити за пародия за смешни.
Дългият уикенд от Вероника Хенри
Страхотна история, разказана с много чувство.
Дом на мечтите от Шенън Уейвърли
Подкрепям горния коментар — тази вечер имах нужда от нещо, което да е кратко и бързо да се прочете.
Тамплиерът от Пол Дохърти
Много слабо четиво. Куц изказ, бавни протяжни описания, нищо не се случва, никаква мистерия. Очаквах, че поне ще е някаква хроника за времето на кръстоносните походи, но дори и това не е. Книгата разказва в най-големи и ненужни подробности с какво се сблъскваш отивайки неканен в чужда държава да убиваш и рушиш в името на едната плячка, криейки се зад името Господне, като откъдето минеш сееш вятър и жънеш бури. Дава и добра представа за това колко наивен и невеж трябва да си, за да правиш гореописаното, недявайки си сметка, че те чака път и то повече отколкото въобще някога си виждал и че прекосявайки няколко държави на въоръжени тумби местните няма много да ти се зарадват, ако пък ги окрадеш и изнасилиш — съвсем. С това положителните страни на романа се изчерпват, а имайте предвид, че харесвам автора! Обърнете внимание на друг негов роман вместо този.
Хареса ми, хубаво книжле (въпреки че смятам тази дума за обидна към каквото и да било написано и издадено, но то си е книжле). Лека история, без голямо претоварване с драми и въпреки, че всичко беше ясно от първите 30 страници, пак си беше удоволствие. Ако имате 2–3 часа за убиване с нещо позитивно и нереално, това е вашата книжка за вечерта. Препоръчвам.
Почит към Каталония от Джордж Оруел
Читанка, малко забавете темпото, че имам толкова много да изчета. Майтап. Весели празница, ако някой се опита и за секунда да Ви прави проблем, само ме викнете и ще отидат да „поплуват с рибите“.
Беглец по равнините от Иън Макдоналд
Прекрасно. Жалко, че до сега не са преведени всичките му 30 романа.
Празната къща от Розамунде Пилхер
Гледала съм филми по книги на тази авторка, мислех, че книгите ще са по-интересни, но не би. Няма да отворя повече нейна книга.
Благодаря ти, Врял и кипял…, искрено благодаря!
Всяка прочетена страница от роман на Мураками е интелектуално пиршество, предизвикателство за изкушените и бариера за недораслите. Творчеството му е един от немногото примери, че Литературата (с главно Л) е все така жива…
Чудя се само, НТ, дали и с този си коментар (наистина коментар, а не емоционална полюция) за пореден път ще засегнеш ценностната система на нечия мономерна душица?… И писанието ти да бъде анихилирано — отчаян опит да бъде транслирано в небитието…
Твърде много стърчиш, НТ. Никак не се вписваш в стандарта на златната посредственост.
Е, дойде денят без колебание да се поклоня пред Харуки Мураками.
Домо аригато, Мураками сан, どうもありがとう!
През годините съм чел много от книгите му — все на английски, така ми тръгна — и винаги съм имал едно колебание: харесва ми как пише, но често ми се струваше, че няма какво да ми каже. Въпреки това, веднъж срещнал Мураками, дори и да съм изоставял някои от романите недочетени, всеки няколко години изпитвах нужда да почета още малко Мураками (с или без Cutty Sark). Както с Чет Бейкър — не е любов от пръв поглед, а бавно ти става любим — расте в теб и с теб, и накрая осъзнаваш, че Чет е титан, от най-най-големите. Така и с Мураками: имам възражения, но нямам съмнения.
Препрочетох „Норвежка гора“ — любима негова книга — и реших да продължа с „1Q84“. Отзивите за нея са противоречиви, обемът — голям. Дадох си 7–8 години, докато почувствам че е дошъл моментът да я разтворя.
Началото е възхитително. Почти нищо не се случва в първата глава, но тъй прекрасно е написана.
След това нещата се завъртат… Харесва ми темпото; харесва ми монтажа. Гузно признавам — харесва ми преднамерения пост-модернизъм. Нужен ли е? Не знам.
Но всички сме деца на времето си и реагираме на съответните стимули. Може и да е евтино, но създава чувство за автентичност и споделеност. Зелазни също го прави. Тогава, през 90-те, когато четях „Амбър“ за пръв път това така ме беше впечатлило! Сега съм подозрителен, но въпреки това, поне за моето тегло, дозата е адекватна.
Винаги съм си мислил, че Мураками има нужда от по-безскрупулен и агресивен редактор, който да изхвърли в кошчето 1/3 от материала, за да стане романът по-стегнат и по-фокусиран. Но ето: в „1Q84“, с редактор или без, зрелият Мураками се е справил брилянтно с всичко. Стъпката е прекрасна.
А историята?
Ако си мислите че е пост-модерната версия на „1984“ на Оруел, сте дълбоко заблудени. Не е. Това тук е пост-модерната версия на „Тигърът на Трейси“ от Сароян.
Дали авторът знае за това или не е без всякакво значение. Great minds think alike, казват англичаните, и аз приемам цялото нещо за едно ефемерно метафизично съвпадение.
Приятно четене!
Езерото на мечтите от Лайза Клейпас
Красива и романтична поредица. С удоволствие я прочетох.
Корабът с булките от Джоджо Мойс
Невероятна книга! Заслужава си да се прочете. ❤️
Великолепно от Джулия Куин
За жанъра серията у за 19 век е много добра.На някой може да не му харесват ,за друг може и да са сапунки защото описват обществото и част от живита на няколко близки хората. На нали това правят Мопасан,а също и Достовски само че описват други общества по същото време във Франция и Русия.
Убийството в „Ориент експрес“ от Агата Кристи
Как да изтегля книгата
„Правдата на Торен“ от Ан Леки
Има един обрат, който е наистина неочакван и до някъде добър, но иначе е слаба книга. А финалът в още по-слаб и е създаден единствено с цел просължение.
Ад от Дан Браун
Намаляване на населението?! Овладвни пандемии и поява на ковид?! Четете внимателно, скъпи читатели
Пламъци от Сандра Браун
Много ми хареса!❤❤
Магия от Лайза Клейпас
Романтика и магия. Нереалистично , но много красиво.
Читателски коментари