Читателски коментари

Боза за руски юноши

Женската логика служи само за едно нещо, да съсипва мъжката психика .

Понякога Дяволът не е толкова черен!Той като Паднал Ангел също има Божия Мисъл-мислещите се за хитреци глупаци отиват в деветата Адска!Искащите да са Господоугодно-равни, и те отиват буквално по дяволите!

Честно,едвам я дочетох. Това се дължи на големия ми инат и на това,че като захвана книга винаги трябва да я свърша до края/мой принцип/. А не, че непременно трябва да разбера как свършва.Добре,че свърши!

Чудесна и забавна книга, която се чете много бързо!

Започна обещаващо, но към средата се отегчих. От зачеването на Кара, та чак до професионалната ѝ кариера. Прекалено много истории, характери, на главните герои няколко пъти стигащи дъното, но с амбиция се издигат. Прекалено захаросан финал.

Не съм впечатлена от книгата. Липсваше кулминацията, историята остана недовършена, героите недоразвити.

Цялата серия с полуруски имена, имперски титли и балове, аристокрация и военен елит ме навеждат на една мисъл: първообраз на Майлс е генералисимус, фелдмаршал и граф Александър Суворов? Възможно ли е наистина да е така? Никъде в нета не намирам двете имена в един текст. Но като външност, характер и най-вече пристрастеност към победата не са ли един и същ човек? Само авторката би могла да каже дали приликата е случайна или не.

Хареса ми много. Кара те да се замислиш и съпреживяваш.

И на мен ми хареса. Лека, романтична и разтоварваща.

P.S. Исках да кажа „пророчески“.

Мнението на автора дали е възможно да станем свидетели на нови гениални реалистични романи. Откъс от послеписа на тази чудесна книга, посветена на класиците реалисти.

„Възможно ли е днес да се напишат такива реалистични романи? Въобще ще бъде ли възможно това някога? Не съм сигурен, че бих могъл да дам оптимистичен отговор…Ако се размислим над миналото и над живота на писателите, включени в тази книга, ще стигнем до извода, че най-добрите условия за тази цел са: объркан, но активен социален живот, бушуващ около съответния писател; читателска публика, която може и да е малобройна, но да е готова да реагира, да оценява и да вярва, че наистина си струва да се изследват и харесват подобни романи; и преди всичко да съществува надежда по отношение на обществото и на индивида. В западните общества, или поне в някои от тях, първото условие е налице, но не и следващите две. Бих искал да не съм прав, но на мен ми се струва, че всички шансове са срещу нас. От друга страна, аз съм напълно убеден, че реалистичният роман е чудесна художествена форма, която в най-добрите си прояви е създала някои от най-ценните литературни произведения, познати на човека. По дълбочина и обхват той има такива постижения, каквито са немислими за всяко друго литературно изкуство. Затова вярвам, че макар например на Запад да се намира в състояние на покой, той почти сигурно ще се възроди отново — в други общества, на по-различен стадий на развитие от нашия, може би променен и освежен от други културни истории.“

Написано през 1978. Не звучи ли пророческо?

Здравейте! Страшно много ми хареса книгата и бих искала да попитам дали някои може да ми каже къде мога да намеря другите книги от поредицата та дори и на английски?

Благодаря предварително!

Това е един от онези „тръпчиви“ разкази на Мопасан — разказ, от който те побиват тръпки!

Много отегчително и слабо написано не я довърших

Всяка война, дори най-студената, най-ограничената е един кошмар

Истинско удоворствие изпитваш, стигайки до края на тази история — история, явно с щастлив край. Драматизъм не и липсва, но той е прикрит, завоалиран от делничното с майсторски нахвърляните словесни щрихи от Мопасан. Колко жалко, че толкова млад е умрял. Но пък животът му е имал смисъл. Кога е успял за този кратък живот да напише толкова много, че да ти е трудно да го прочетеш?! Действа много мотивиращо. Това е поучителен разказ за 20–30 годишен човек с опита на 60-годишен. А за дапима такъв „опит“ младият човекптрябва много да е чел. Творчеството на Мопасан е една от отправните точки.

Има храни, които след като опиташ, искаш да приемаш отново и отново. Има разкази, които с темата си, с изразните си средства трогват, разтърсват и искаш да прочиташ отново и отново. Това е един такъв разказ. Един разказ за живота, за несподелената любов, за душевния ребус и безизходицата, за целебните контакти с природата, за дълбоките и непознати води на океана и на човешката душа. Не мога да съдя за съвършенството на превода, тъй като не познавам оригинала. Но това е един разказ, едно произведение, което може да те накара да потърсиш оригинала, да потърсиш пътища и познания да опознаеш оригинала. Признавам, просълзих се. Не, това не е мелодрама. Това е животът, изрисуван с думи от автора и преводача. Благодарен съм им! Благодарен съм и на платформата Chitanka! Наистина най-добрият приятел на човека е Книгата — прочетената, четената книга. Мис Хариет на Мопасан е една от тях.

Много добра книга. Първата, която съм прочел от този автор. Хубава смесица от трилър и ужас с добре вмъкнати забавни елементи за разведряване.

@BLM, имате право. В някои английски издания на книгата е дадена мъчителната история на написването ѝ, продължила около 30 години. Идеята за книгата е на Дозоа, който започва да пише текста. Дозоа, изпадайки в творчески застой, предава щафетата на Мартин, който е сполетян от същата участ. В първоначалния си вариант книгата е довършена от Ейбрахам, като заглавието е „Сянка близнак“.

Коментираната от нас версия на книгата е окончателно преработена от Дозоа.