Изгревът на Червената звезда от Валери Андровски
Боза за руски юноши
Как да късаме нервите на мъжете от Кристина Арнесън, Тереза Макмилиън
Женската логика служи само за едно нещо, да съсипва мъжката психика .
Сатанинско сборище от Пол Дохърти
Понякога Дяволът не е толкова черен!Той като Паднал Ангел също има Божия Мисъл-мислещите се за хитреци глупаци отиват в деветата Адска!Искащите да са Господоугодно-равни, и те отиват буквално по дяволите!
Напълно непознати от Кейт Уокър
Честно,едвам я дочетох. Това се дължи на големия ми инат и на това,че като захвана книга винаги трябва да я свърша до края/мой принцип/. А не, че непременно трябва да разбера как свършва.Добре,че свърши!
Една нощ в Италия от Луси Даймънд
Чудесна и забавна книга, която се чете много бързо!
Дъщери на греха от Тара Хайланд
Започна обещаващо, но към средата се отегчих. От зачеването на Кара, та чак до професионалната ѝ кариера. Прекалено много истории, характери, на главните герои няколко пъти стигащи дъното, но с амбиция се издигат. Прекалено захаросан финал.
Корабът с булките от Джоджо Мойс
Не съм впечатлена от книгата. Липсваше кулминацията, историята остана недовършена, героите недоразвити.
Бараяр от Лоис Макмастър Бюджолд
Цялата серия с полуруски имена, имперски титли и балове, аристокрация и военен елит ме навеждат на една мисъл: първообраз на Майлс е генералисимус, фелдмаршал и граф Александър Суворов? Възможно ли е наистина да е така? Никъде в нета не намирам двете имена в един текст. Но като външност, характер и най-вече пристрастеност към победата не са ли един и същ човек? Само авторката би могла да каже дали приликата е случайна или не.
Абсолютна власт от Дейвид Балдачи
Хареса ми много. Кара те да се замислиш и съпреживяваш.
Немислима любов от Джоан Рос
И на мен ми хареса. Лека, романтична и разтоварваща.
Реалистите от Чарлс Пърси Сноу
P.S. Исках да кажа „пророчески“.
Мнението на автора дали е възможно да станем свидетели на нови гениални реалистични романи. Откъс от послеписа на тази чудесна книга, посветена на класиците реалисти.
„Възможно ли е днес да се напишат такива реалистични романи? Въобще ще бъде ли възможно това някога? Не съм сигурен, че бих могъл да дам оптимистичен отговор…Ако се размислим над миналото и над живота на писателите, включени в тази книга, ще стигнем до извода, че най-добрите условия за тази цел са: объркан, но активен социален живот, бушуващ около съответния писател; читателска публика, която може и да е малобройна, но да е готова да реагира, да оценява и да вярва, че наистина си струва да се изследват и харесват подобни романи; и преди всичко да съществува надежда по отношение на обществото и на индивида. В западните общества, или поне в някои от тях, първото условие е налице, но не и следващите две. Бих искал да не съм прав, но на мен ми се струва, че всички шансове са срещу нас. От друга страна, аз съм напълно убеден, че реалистичният роман е чудесна художествена форма, която в най-добрите си прояви е създала някои от най-ценните литературни произведения, познати на човека. По дълбочина и обхват той има такива постижения, каквито са немислими за всяко друго литературно изкуство. Затова вярвам, че макар например на Запад да се намира в състояние на покой, той почти сигурно ще се възроди отново — в други общества, на по-различен стадий на развитие от нашия, може би променен и освежен от други културни истории.“
Написано през 1978. Не звучи ли пророческо?
Книгата на Хаде от Лена Валенти
Здравейте! Страшно много ми хареса книгата и бих искала да попитам дали някои може да ми каже къде мога да намеря другите книги от поредицата та дори и на английски?
Благодаря предварително!
Чичо ми Жюл от Ги дьо Мопасан
Това е един от онези „тръпчиви“ разкази на Мопасан — разказ, от който те побиват тръпки!
Белият вожд от Майн Рид
Много отегчително и слабо написано не я довърших
Легло двадесет и девет от Ги дьо Мопасан
Всяка война, дори най-студената, най-ограничената е един кошмар
Развод от Ги дьо Мопасан
Истинско удоворствие изпитваш, стигайки до края на тази история — история, явно с щастлив край. Драматизъм не и липсва, но той е прикрит, завоалиран от делничното с майсторски нахвърляните словесни щрихи от Мопасан. Колко жалко, че толкова млад е умрял. Но пък животът му е имал смисъл. Кога е успял за този кратък живот да напише толкова много, че да ти е трудно да го прочетеш?! Действа много мотивиращо. Това е поучителен разказ за 20–30 годишен човек с опита на 60-годишен. А за дапима такъв „опит“ младият човекптрябва много да е чел. Творчеството на Мопасан е една от отправните точки.
Мис Хариет от Ги дьо Мопасан
Има храни, които след като опиташ, искаш да приемаш отново и отново. Има разкази, които с темата си, с изразните си средства трогват, разтърсват и искаш да прочиташ отново и отново. Това е един такъв разказ. Един разказ за живота, за несподелената любов, за душевния ребус и безизходицата, за целебните контакти с природата, за дълбоките и непознати води на океана и на човешката душа. Не мога да съдя за съвършенството на превода, тъй като не познавам оригинала. Но това е един разказ, едно произведение, което може да те накара да потърсиш оригинала, да потърсиш пътища и познания да опознаеш оригинала. Признавам, просълзих се. Не, това не е мелодрама. Това е животът, изрисуван с думи от автора и преводача. Благодарен съм им! Благодарен съм и на платформата Chitanka! Наистина най-добрият приятел на човека е Книгата — прочетената, четената книга. Мис Хариет на Мопасан е една от тях.
Ангелите на гнева от Джон Конъли
Много добра книга. Първата, която съм прочел от този автор. Хубава смесица от трилър и ужас с добре вмъкнати забавни елементи за разведряване.
Бягащият ловец от Джордж Р. Р. Мартин, Гарднър Дозоа, Даниел Ейбрахам
@BLM, имате право. В някои английски издания на книгата е дадена мъчителната история на написването ѝ, продължила около 30 години. Идеята за книгата е на Дозоа, който започва да пише текста. Дозоа, изпадайки в творчески застой, предава щафетата на Мартин, който е сполетян от същата участ. В първоначалния си вариант книгата е довършена от Ейбрахам, като заглавието е „Сянка близнак“.
Коментираната от нас версия на книгата е окончателно преработена от Дозоа.
Читателски коментари