Читателски коментари

Всяка война, дори най-студената, най-ограничената е един кошмар

Истинско удоворствие изпитваш, стигайки до края на тази история — история, явно с щастлив край. Драматизъм не и липсва, но той е прикрит, завоалиран от делничното с майсторски нахвърляните словесни щрихи от Мопасан. Колко жалко, че толкова млад е умрял. Но пък животът му е имал смисъл. Кога е успял за този кратък живот да напише толкова много, че да ти е трудно да го прочетеш?! Действа много мотивиращо. Това е поучителен разказ за 20–30 годишен човек с опита на 60-годишен. А за дапима такъв „опит“ младият човекптрябва много да е чел. Творчеството на Мопасан е една от отправните точки.

Има храни, които след като опиташ, искаш да приемаш отново и отново. Има разкази, които с темата си, с изразните си средства трогват, разтърсват и искаш да прочиташ отново и отново. Това е един такъв разказ. Един разказ за живота, за несподелената любов, за душевния ребус и безизходицата, за целебните контакти с природата, за дълбоките и непознати води на океана и на човешката душа. Не мога да съдя за съвършенството на превода, тъй като не познавам оригинала. Но това е един разказ, едно произведение, което може да те накара да потърсиш оригинала, да потърсиш пътища и познания да опознаеш оригинала. Признавам, просълзих се. Не, това не е мелодрама. Това е животът, изрисуван с думи от автора и преводача. Благодарен съм им! Благодарен съм и на платформата Chitanka! Наистина най-добрият приятел на човека е Книгата — прочетената, четената книга. Мис Хариет на Мопасан е една от тях.

Много добра книга. Първата, която съм прочел от този автор. Хубава смесица от трилър и ужас с добре вмъкнати забавни елементи за разведряване.

@BLM, имате право. В някои английски издания на книгата е дадена мъчителната история на написването ѝ, продължила около 30 години. Идеята за книгата е на Дозоа, който започва да пише текста. Дозоа, изпадайки в творчески застой, предава щафетата на Мартин, който е сполетян от същата участ. В първоначалния си вариант книгата е довършена от Ейбрахам, като заглавието е „Сянка близнак“.

Коментираната от нас версия на книгата е окончателно преработена от Дозоа.

Много сладко разказче.

Радвам се, че прочетох коментари, в които се казва, че книгата е помогнала. Пожелавам успех на всички. Аз лично не се сравнявам с образа на пушача в книгата и затова не приемам инструкциите за отказване на цигарите.

Прочетох книгата и видях и реклама, и внушения, които не ми допадат. Но ще се радвам ако греша и книгата наистина е помогнала на много хора да откажат цигарите.

Прочетох я, след като прегледах коментарите, но нещо не ме впечатли.

Страхотна

Версията, превод от руски, има големи разлики. Даже и ТАСС е намесена.

Различно от амплоато на Мартин. Не зная каква е ролята на Дозоа и Ейбрахам. Във всеки случай много добро произведение.

Личи си, че авторът е бивш шапкар. Както гласи една стара казармена поговорка: „Под фуражка мозък не вирее!“. Изсмукани от пръстите черно-бели персонажи с достоверност на герои от комикс. И, разбира се, за това, че се е продрусала и предозирала щерката на нашия човек, виновни са само и единствено дилърите. Нищо, че практиката показва, че наркоман от здраво семейство няма. И въпреки че никой не е видял дилър да гони някого и да му пъха насила дрога в ръцете.

Преди 20 год.четох този книга и много добре си спомням колко бях запленена. Сега ми стана мило, като я видях тук.

Извън това, романът е с типичния изказ на книгите, писани през 19в. — доста тежки, завъртяни фрази,сравнения, които предполагат мн добра обща култура, дълги изречения и понякога прекалени описания. Историята е лека, интересна, вълнуваща. Подходяща е и за подрастващи. Препоръчвам.

Инфантилно произведение с руско-сръбски привкус на анархизъм.

Хареса ми, тъжна и човешка.

Една от любимите ми книги. Авторката пише страшно увлекателно и всяка нейна книга се чете на един дъх. Препоръчвам.

За разлика от предходните две книги, тази малко е изсмукана от пръсти — извънземните са си от предните книги, но се появява поредната нова тайна и никому неизвестна организация, епидемия с вирус, всеки герой си има име, независимо дали се появява за 1, 5 или 100 страници… Само вампири и зомбита липсват все още. :) Малко ми дойде в повече и засега ще оставя поредицата за известно време.

Жестокостта на хората ми идват в повече, но явно такова е било времето. Любовта обаче е красива.

Страхотна книга! 6+

Ха добрутро! Аз това можех да ти го кажа само като погледна корицата.