Кристин от Стивън Кинг
Отдавна я търсех. Поздрав за DarkLight, който ми я препоръча покрай една злополучна анкета :)
Скитникът между звездите от Джек Лондон
Най-малкото впечетляваща и различна :)
Благодатният четвъртък от Джон Стайнбек
Топъл, нежен, мъдър, чудесен Стайнбек!
Белият дракон от Ан Маккафри
История за добри герои, приятелство и взаимопомощ. В добавка смели дракони и красива емоционална връзка между тях и ездачите им. Интересен главен герой (от драконите) — изключително умен, способен и особен — албинос и импотентен.Леко четиво…, леко и наивно. Приказка за деца,но приятна и напълно читаема и за пораснали такива.
Готварска книга от Л. Петров, Н. Джелепов, Е. Йорданов, С. Узунова
Имам много такива книги
но не знам как да ви ги
изпратя.
[email protected]
Мечът на Шанара от Тери Брукс
Не толкова, че е плоска, колкото, че има цели купища блуткави душетерзания и й липсва инстинска интрига.
Иначе, нещо типично за цялата поредица е и липсата на каквато и да било дълбочина.
Мечката и драконът от Том Кланси
Както обикновено Том Кланси демонстрира отчайващо непознаване на съветската и руската история. И ако в романите писани преди 1990 можем да приемем това за нормално, то изглежда съвсем неестествено за книга издадена през 2000 год. Още в пролога прави един куп фактологични грешки:
.
— Головко е наречен председател на Службата за външно разузнаване, макар че официалната длъжност е директор, също както и на ФСБ. След преустройството на бившите съветски служби те вече не се наричат комитети, затова и шефовете им не са председатели.
— „Беше на километър от площад «Дзержински».
Головко няма как да има кабинет там. Щабът на СВР е в Ясенево. На бившият площад «Дзержински» се намира ФСБ.
— «Съобразяваха се с мнението му, когато ставаше въпрос за външна политика, отбрана или вътрешни проблеми. Напоследък това важеше в особена степен за третото, нещо, което рядко се беше случвало преди.»
Много ме съмнява правителството да се съветва с външното разузнаване за вътрешните си проблеми. Имат си цяло ФСБ за това. А пък за отбрана никога не са го правили дори по време на Съветския съюз. За тази цел си имаха ГРУ (Главно разузнавателно управление на Генералния щаб). Имат го и сега.
— За сградата на ФСБ Кланси пише: “Някога централа на Руската застрахователна компания, по-късно беше станала известна като „Лубянка“…"
Винаги е била известна като Лубянка. Просто това е старото име на площад „Дзерджински“.
— „преустроените помещения, в които някога Каменев и Орджоникидзе са били измъчвани пред очите на Ягода и Берия…“
За Каменев може, но Орджоникидзе умира в дома си — дали самоубил се или застрелян, няма значение. Важното е че става през 37-ма по времето на Ежов (шеф на НКВД след Каменев и преди Берия). Може би Кланси има предвид жената на Орджоникидзе и двама от братята му, арестувани по времето на Берия, обаче не го казва. Според мен е взел две случайни имена и ги е ръгнал напосоки в книгата си.
— Охраната се обръща към Головко с: „Оттук, другарю председател“, от което става ясно, че другарят писател кара по инерция от съветско време.
— Кланси демонстрира непознаване и на американските навици. Президентът Райън: „Вече беше премислил възможността да се обади директно на Головко…“
Ама да, бе! Райън просто ше вдигне телефона и ще си побъбри. И как ще погледне руското правителство на факта, че президентът на САЩ си бъбри директно с шефа на външното им разузнаване? Или майната им на руснаците, ама как ще погледне на това Конгресът на САЩ, секретните служби на САЩ и опозицията в САЩ? Аз лично мисля, че ще го изпапкат с парцалките.
Издънките продължават нататък. Малко от Трета глава:
— Президентът на САЩ разговаря с министъра на финансите относно Китай: „Те взеха този голям и перфектен като теория модел, създаден от Карл Маркс и доусъвършенстван от Ленин, и го приложиха в страната си чрез оня трътлест тип с перверзни сексуални наклонности Мао.“
Какъв Мао, какъв модел на Маркс? Действието се развива явно в края на 90-те. Мао умира през 76-та. Веднага след това жена му е съдена за заговор протива властта. а още през 79-та Дън Сяопин започва да въвежда пазарна икономика. Оттогава средният икономически ръст е 15%, чак към момента на писане на романа спада до 8-9%. И с всяка изминала година се увеличава пропастта между бедни и богати както е във всяка уважаваща себе си капиталистическа страна.
Но най-смешното от началото на книгата е в Първа глава:
Министър-председателят на Китай си мисли: „Защо този Райън възстанови отношенията с «Република Китай»?“
Ето това е много важен въпрос. Защо, аджеба ги е възстановил, след като от времето на Никсън не са били прекъсвани? Разбирам, че мързелът си е мързел, ама чак пък Кланси да не чете и вестници… това е голям мързел наистина.
Искрено се извинявам, че не мога да напиша читателско мнение за цялото произведение. Просто умирам от смях още на първите глави.
Автобиография от Бранислав Нушич
Радвам се, че ви открих.Благодарности!
Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин
Книгата на Солженицин, както й доста други книги, в които са застъпени съвсем реални лица и събития за едно такова разломно време са уникални, както " Спускане в ада" и " Ленинградската блокада", и др… Жалко,че малко хора четат, още по-малко изобщо искат да научат, а малцина уважават или изобщо им пука за това,(което е било) което показва, че човешкият дух и сила са нещо велико и всемогъщо, дори в неймоверно-трудни житейски премеждия…"
Захир от Паулу Коелю
Нещо се губи в тази книга, мисля че е отчаян опит на автора да придаде философски смисъл на поредния латиоамерикански сериал с хепи енд, но с тази разлика, че е написан на хартия и е нужно хората да го четат, а не да го гледат докато белят лук за манджата на мъжа си. Препратките на автора към Библията и старогръцката митология, която е чел отгоре — отгоре се повтарят и в останалите му книги. То бива последователност, бива, ама не чак толкоз! Липсва задълбоченост на мисълта, твърде много и често копира. Няма собствена позиция и идеи. Този път не се е справил добре.
Космосът да ти е на помощ, Александър от Иван Мариновски
Тази книга е просто невероятна,не може да се опише с думи! Чела съм я два пъти и няма да съжалявам ако я прочета трети път!
Шифърът на Леонардо от Дан Браун
Да,книгата наистина е специална,завладяваща и уникална,и хора,нека се разберем,това е РОМАН,а не фактологическа литература. Заслужава си да се прочете,това е всичко.
На мен лично не ми хареса,беше плоска и само си изгубих времето.
Мълчанието на агнетата от Томас Харис
Книгата си заслужава всяка минута за нея.Уникална е!
Денят на трифидите от Джон Уиндъм
На мен също ми беше скучна в самото начало,но по-нататък стана толкова завладяваща,че я прочетох на един дъх! Заслужава си да й се обърне внимание!
То от Стивън Кинг
Е,това е Стивън Кинг и най-популярната му книга,няма какво повече да кажем освен,че преживяването да прочетеш „То“ е неописуемо!
Гробище за домашни любимци от Стивън Кинг
Книгата е страхотна и трябва да бъде прочетена от всеки почитател на Стивън Кинг.
Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър
Книгата беше странна,но според мен с дълбок смисъл. Наистина и аз не съм срещала нещо подобно,но това може да се тълкува само в добрия смисъл.
Всички страхове от Том Кланси
Много добре написан роман, всичко изглежда толкова реалистично все едно наистина се е случвало.
Мисля, че реагирате малко пресилено. Ок, книгата е добра и се смята за класика, но това не прави хората длъжни да я харесват. Щом някой не я харесва не означава автоматично, че е абсолютен идиот, който не разбира нищо от литература и т.н. Мисля, че е по-добре да зачитате правото на собствено мнение.
Аз лично смятам книгата за малко надценена и бях много разочарована, след като я прочетох. Смятам, че някои от разказите на Селинджър са много по-добри.
Читателски коментари