Читателски коментари

Шедьовър!!!

Много добра книга. Всеки любител на жанра трябва да я прочете. Като малък минус за мен е малкото прчка реч.

Благодаря на екипа на Читанка и на всички, които правят това място толкова прекрасно!

Много ми хареса. Историческите любовни романи са любимия ми жанр. Скоро не бях попадала на толкова добра книга.

Много ми хареса. Най-общо казано: Достоверно звучащ историко-политически роман за гражданската война в Испания и всичките им там диващини. Отвсякъде си звучи като Оруел, просто е част от творческата му колекция и всеки, който го чете би следвало да не пропуска това злаглавие.

Много ми хареса този роман — страхотно създадени и описани герои, интригуваща криминална история и всичко това е отлично съчетано с авторовото чувство за хумор и с усета му да борави умело с думите!

„Човек без куче“ отсрами скандинавските автори на кримки безапелационно, а аз очаквам с нетърпение следващата си среща с инспектор Гунар Барбароти!

Моята оценка — 4,5*.

Цитат:

„Водещото заглавие се запечата в майчиното сърце на Розмари като дамга върху крастава свиня.“????????

P.S. А аз си мислех, че балканските семейства са дисфункционални … Швеците пак ни отвяха с 200!

По молба на преводача.

Историята беше много интересна, имаше си всичко. Аз също съм на мнение, че фамилията на героите пренасищаше книгата, но като се абстрахираме от тове беше доста интересно четиво наситено с динамика. Нямаше излишни разтакавания и дразнещи описания по 100 страници!

Супер е!!!

Книгата е с интересен сюжет, но е написана като за деца. Започнала съм да чета книгите на авторката по година на издаване и много си личи, че е от първите ѝ книги.

Ах, миличкия той! Напрао жив да го ожалиш! Останали само с една кола в семейството, разби’йш ли. И никъде не можел да си намери работа работа като изпълнителен директор. Просълзих се!

Накратко — ако не страдате от синдром на Даун, не сте претърпели фронтална лоботомия и нямате право да се кандидатирате за президент на САЩ, пропуснете без колебание тази книга.

Интересна книга, хареса ми!

Понякога май е по-добре да не се завърнеш…

Не бях чел тази книга на Станислав Лем и май това си е чист късмет, защото тя е доста сериозна и изисква пространни размисли, нещо което едва ли би ми се отдало с лекота преди трийсетина години.

Началото е по-скоро описателно и подробно до дребнавост на детайла, Лем залага на една визуалност неприсъща за този вид изскуство — все пак когато четем, ние сами градим картините, героите и световете разпилени между страниците.

Средата ми дотегна, не съм сигурен защо бяха нужни тези криви емоции и този „романс“, може би всичко това е въображаема котва за Хел, начин да се справи с непосилното?

А краят е чудесен, много човешки и истински, дори в отчаянието, в донкихотовщината си и с един извод за мен — стерилното не ни трябва, иначе просто бихме престанали да сме хора. Непрефектни, ужасни, непредвидими и все пак умни, смели и чудесни!

Цитати:

„Ние унищожихме ада на страстите, но заедно с това престана да съществува и раят.“

„Човек винаги се връща с празни ръце…“

има филм по книгата ще го гледам!

Не съм особено впечатлен. Този сюжет го е имало на живо в Нашата История. Виж, краят обаче е добър. По англо -саксонски. :))

Книгата е супер, не ме разочарова, както винаги Сюзън е написала нещо трогателна супер емоционално. Приказка може би, но представена по интересен начин!

Заслужава си както всяка нейна книга! Обичам тази писателка!!!

Започваш и не искаш да спреш докато не я прочетеш…

Не ми се беше случвало скоро книга да ме остави с толкова противоречиви чувства. „Завръщане към звездите“ е нещо, което само Лем може да напише с всичките му писателски кусури и проблясъци на чистокръвна гениалност. Не е лесен роман за четене, на моменти си е направо досаден с безкарааааааааааайните описания, запазена марка на Лем. Напушва ме смях, като си представя как някой редактор в издателство би задраскал, без да му мигне окото, около половината от изреченията в ръкописите на Станислав Лем, при условие, че Лем не беше Лем, а някой неизвестен уонаби писател. Но парадоксално тази „слабост“ всъщност е и „силата“ на Лем. За пореден път този човек ме изумява как може да опише с толкова детайли един измислен свят и ситуации. А сцените от мемоарите на Хел Берг за космическата му мисия са направо покъртителни и истинският бисер, поне за мен, в тази книга. Много малко са образците във фантастиката, които могат да ме накарат да се почуствам „все едно съм там“, и Лем отново се е справил майсторски със задачата.

Към дребнавата си критика все пак бих добавил също така шаблонните герои (доколкото ги има изобщо) и липсата на забележимо с просто око развитие на действието. Но това е очаквано и даже наложително, доколкото „Завръщане към звездите“ не е някакво пуберско фантастично романче за губене на време, а серизона философска творба под формата на псевдо мемоар. Най-ироничното е, че при цялата мудност на действието си, романът направо ме шокира с внезапния си завършек и съответно великолепен отворен финал. Бях се настроил за поне още стотина страници размисли и описания, когато изведнъж гледам — край. Тъй че имам един въпрос към челите „Завръщане към звездите“: Как мислите, дали Хел щеше да се навие да участва в новата космическа експедиция или щеше да избере домашния уют в „прекрасния нов свят“?

Хубава е, има незаслужено нисък рейтинг.

Много харесвам поредицата! Винаги ме изненадва развръзката.

Много интересна! Задължителна за тези които се интересуват за бойните действия по време на втората световна война.

О.като я прочетох преди 20 години …колко ми хареса…сега нищо не помня от нея и препрочитам…и все сещам за оня Куельо… Наркотици и философия…