Читателски коментари

Официално добавям Джон Диксън Кар към другите ми любими автори на криминална проза!

В тази кратичка книга, той ни предлага поредната завъртяна и интересна история, като води читателите си в различни посоки през цялото време, с малък шанс да отгатнат кой е престъпника.

P.S. Намирам за много забавен факта, че романите на този американски автор се развиват във Великобритания.

Чудеса история! Неповторимата Нора отново ни показа таланта си.

Особено съжалявам, че няма оценка минус 1, книгата е отвратителна както от художествена, така и от историческа гледна точка. В предишните отвратителни книги на въпросната авторка поне персонажите бяха измислени. Сега се изкривява представата за живота на реално съществували хора. Отвратителни, пошло и бездарно.

Финалът на книгата е впечатляващ!А иначе-кратко,но много наситено четиво.

Хубаво, благодаря за коментарите на всички дотук, но би ли написал някой поне с 5–6 думи защо е хубава, какво в нея ви се харесва, такива работи…

Operation_Z, с риск да не спазя съвсем точно правилата, изказвам моите благодарности за това, което сте написал. Доволен съм, че винаги се намира някой като вас, почти винаги де, който да напише нещата както са. То и преди, но още повече сега, като ти каже някой добър ден, трябва да прецениш дали не е някакъв пиар похват за зарибяване, хаха.

Е така е то. На моето поколение наливаха в главите и през книги, през телевизия и кино, отвсякъде ужаса на Втората световна, а най-вече на германския фашизъм и как Червената армия на Русия и СССР е победила злото. Би трябвало да знаем, че войната е зло, но явно не става по тоя начин. Та затова и писах, че книгите на тоя човек са потискащи и натоварващи психиката, поне на такива като мен. Предпочитам да чета нещо, което не ме товари с отрицателни емоции, ако мога така да кажа, затова и писах, горе-долу друг човек, който види, да знае, че едно е Дон Кихот, няма ужас, няма такива работи, пък също не е каква да е книга… Може моето образование да не е било на ниво, може и други причини да има, но ми се струва, че понякога с изучаването на някои неща в училище се постига обратен ефект. Да речем Дон Кихот. Казва учителят някоя дума, дори прочитат учениците някой откъс и след това може би си мислят, че няма нужда да четат тая книга, щото са я изучавали в училище, така да се каже. И ако някой ме попита дали според мен това значи, че в училище не трябва да се изучават книги, ще се въздържа за категорично мнение, но ще си запазя едно такова убеждение, че ако един неприятен мен учител ми обяснява нещо за нещо хубаво и ценно, по-скоро би ме отблъснал от него. Затова и много-много не слушах учителите си, а си четях учебника. Може и аз да съм бил причината, тоест не както трябва, но като си припомням някои неща мисля, че по-скоро съм бил попаднал на наистина кофти учители. Прочее съм на 58 години сега.

Интересна книжка!

Виктор,

Страхотен похват със самоиронизиране, но това че пишеш „за простите, като мен“ не го изключва ;)

В защита на гореспоменатите „небесен“ и „мизентроп“ автори (връщам отговор на няколко коментара), бих искал да спомена най-важния детайл, който се изпуска.

Времето, в което пишат и двамата (20-30-те години на миналия век). Какво важно историческо събитие се е случило тогава? Първата световна война, тогава известна, като Голямата война. Не са знаели, че ще има „гадна тихоокенска война“ или поне Втора Голяма война. ????

Та това голямо историческо събитие случило се в такъв световен мащаб за пръв път в историята на човечеството подтиква авторите да използват темата и да опишат ужасите на войната, така че ако може тя никога да не се забравя, репективно повтаря. Тези отвратителни сцени, това хладкръвно описание на ужаса на войната имат за цел точно това, да набият в главата на всеки, че няма славна война и че всички сме равни пред бомбите.

Ох, да. :) Аз дори четох цЕлата тетралогия „Йосиф и неговите братя“. Приискало му се на Томас Ман да попреразкаже и разтегне едно хубаво част от Библията. И като почнал, няколко килограма… Все пак се е постарал там, където Йосиф бива показван на жените около бодигарда на фараона. И другото, което запомних, така и така, по памет карам, но вероятно мога и да цитирам точно, ако трябва. Фараонът, или май беше … телопазителят нарича жена си розово пингвинче. И се стреснах, какви пингвини в Египет… Както ме стресна и бобът в Библията, по времето на цар Давид, пък съм чел, че бил внесен от Америка. Но нищо де, сигурно наминават пингвини и около Египет, а може според Томас Ман (или преводача) да са някакви нилски. Добре, че ги нямам на хартия книгите от тая тетралогия, че да ги хвърля не върви, а ако няма човек място, само пречат и събират прах. Специално тая тетралогия на Томас Ман според мене е като писана от софтуер, а г-жа Николчина да е здрава и щастлива да ни казва, на такива като мен де, колко са прости и не разбират великите хора като Ремарк, Ман, … и за малко да кажа Май. Но не, Карл Май е добър писател, писател като хората, не е в небесата като Ман, небесата на недостижимото за простите като мене. :)

Стана ми някак по-спокойно, като прочетох, че и други хора са на моето мнение. Изключително потискащи са книгите на тоя човек. Прочетох преди около 20 години няколко и повече няма да пипна. Ако на някого са необходими такива тъжни, потискащи, отвратителни неща, да чете и да бъде здрав. А хората, на които животът и без това не е цветя и рози нямат нужда от … то да беше някакъв … Стивън Кинг поне е така да се каже ясен, че е измислица, не че на Ремарк не е. И все пак продпочитам извънземните на Кинг, ако трябва нещо потискащо да чета, отколкото действителните ужаси на Ремарк, които се помнят цял живот. Не, благодаря.

Озадачи ме. Много разпънати лукуми, малко е дразнещо .Ама я прочетох де . Давам 4 от 6.

Прочетох я, прочетох и рецензиите, щеше ми се да я харесам ….

Книгата по мое лично мнение е зле.

Благодаря на екипа предложил книгата. На един дъх от средата до края.

Може би не помня, а може би и не са ми обяснили в училище за какви точно романи пише в началото Сервантес. Дано сега обясняват на децата ясно и кратко в какво време е писана книгата, какви книги тогава са били популярни. Ей така, учител, който знае и разбира, пък може и да предава знания, за 2–3 минути да обясни на децата тези неща, че да могат те, ако се заинтересуват, да разберат. А и да подсетят например тук-там, че да речем мъдростите, които рицарят предава на оръженосеца си са общо взето християнство. Сега поне това не е забранено и преследвано както беше преди 89-а.

Реших да поровя по библиотеката и да напиша някой коментар. И аз съм на това мнение. Трите книги са много добри, наистина е учудващо защо не са достатъчно популярни. Според мен граничат с фентъзи. Описаните светове са впечатляващи, аналогиите със съвремието са добри. Чел съм ги преди поне 10 години, изчаквам още малко ищеси ги прочета пак.

Благодарности на преводача Юлиян Стойнов. Нямам честта да го познавам, но зная, че е от хората, които нямат нищо против преводите им да се четат дори от хора, които не са платили.

Според мен една от най-добрите научни фантастики. Запомня се, има всичко, така да се каже, краят е също много добър, а космическият кораб е трепач.

Не ми хареса. Много натоварваща книга. Главната героиня е представена ту като идиотка, ту като много умна жена. При условие, че в средата на книгата вече се замисля за отношенията си с Фин и дори наема частен детектив за да събере информация за него, продължава прекалено дълго време да се държи като идиотка. Да не забравяме, че е даже на 44 години, умна, преуспяла, богата жена, със страхотна професия и се оставя да я тормози,защото се ’обичали ’.

Притежавам хартиено копие. Определено си заслужава.