Читателски коментари

Убедих се, че тази жена (авторката) никога не е чувала за географията като наука! Всичките и книги са кошмарен географски коктейл: то не бяха северни блата в съседство с пустини, Балкански страни граничещи с Русия и със Средиземно море, то не бяха чудесии. Даже кошмарния религиозен коктейл в книжките и не е толкова стряскащ???? ( разбрахте ли каква е религията на т.нар. Казан?Ами на Русия? А на хората с татарска кръв?Ами на наследника на някакъв оазис, който е християнин, но е възпитан като мюсюлманин май?????) Поне има някакъв намек за историческа осведоменост (убедих се вече, че за огромната част американски авторки на ,,исторически,, любовни романи историчността се състои в това, да напишат в началото на книжката дата по- ранна от годината им на раждане ???? Божкеее, горката Клио) Но поне историйките на г-жа Йохансон са свежи, ако и войнстващият и феминизъм да ми идва на моменти малко в повечко

Не лоша книга за времето си, все пак преди 31 години. Сега обаче е за мен малко вън от реда.

Тази повест е спомената от Анри Шарниер — Папийон в неговата биография по следния начин:

Между хората, на които помогнахме, беше и Жорж Арно. Настанихме го, хранихме го и му осигурихме необходимото, за да се прехвърли в Колумбия. По-късно той си присвои авторските права над една история, която аз му разказах, и я нарече „Възнаграждение за страха“. Вероятно за да ни се отблагодари, той съвсем безплатно ни опозори в една от последните си книги.

https://chitanka.info/text/30001-va-bank/12

И на мен много ми хареса, а и сценарият е доста реалистичен, за съжаление.

Много интересно и увлекателно четиво с интересни обрати за финал. ПРЕПОРЪЧВАМ

Достатъчно добра за четене, даже и с явните напъни за принос към легендата за крал Артур. Единствено не можах да разбера защо т.нар Пазител на съкровището търчи от един човек на друг и предлага да им го дари на всяка цена?????

Феноменално загубена книга. Същият стил, като в „Боен клуб“, но нищо впечатляващо. Изобилстваща от абсурди и простотия, книгата става все по-мъчителна за четене с всяка изминала страница. Краят, вместо удовлетворение, ми донесе чувство за изгубено време. Ако това е бил замисълът на автора, постигнал го е.

Съгласен съм с горният коментар, относно автора. За себе си смятам, че той е не просто изследовател, но и ярък представител на това общество.

Супер книжка беше ми много интересно да я прочета ..ако беше и по-дълга щеше да е съвсем страхотно

Но пък после по едно време минава и из дебрите на Балкана и доколкото си спомням има добри думи за българите. Но беше отдавна, когато го четох, та чакам съвсем да забравя, та тогава да опитам пак. Всъщност четох го след OCR за грешки, иначе не съм сигурен щях ли всичко да прочета. :)

„Кларънс“ — 5*

Започнах този кратък роман без очаквания, но го завърших запленен от майсторството на автора му — американския писател Франсис Брет Харт.

Съвременник на Гражданската война в САЩ, съвсем естествено е да използва сюжети от нея в творчеството си и го прави умело и много талантливо!

„Двама американци“ — 5*

Повест за истинската любов!

P.S. Отличен превод на Сидер Флорин.

Отново прекрасна книга, продължавам с други произведения от автора.

Разказът е публикуван за първи път в антологията „Dragons of Darkness“ през 1981 г., а не четири години след като е преведен на български език. :)

Увлекателен и много интересен роман. Трябва да предлагате повече такива произведения.

Споделям мнението ти!

Чела съм я два пъти — в хартиен вариант.

И пак бих я прочела. Наистина — шедьовър.

Тази книга ни разказва за това, че професионалната медицина си е на първо място бизнес. Пациентът е потребител, който е по-склонен да даде пари за илач в стъкленица, отколкото да се лекува с физическа активност и диета. А хипохондрикът е поставен в центъра на медицината, тъй като осигурява най-стабилния паричен поток. Днес, 80 години по-късно, виждаме същата ситуация.

Много интригуващо!

Ех,тази Сейдж ,бре!

Пълна глупост, незнам къде е проблемът, от автора или от превода, но си загубих времето.

Много слаба книга, направо не е за вярване, че е написана от Дъглас Кенеди!

Историята започва добре, за да се изроди постепенно в нелепа гротеска.

Вярно е, че американците често са глуповати и неадекватни в чужбина, но главната героиня Робин е просто уникално малоумна! Лутанията ѝ из Мароко са направо смехотворни, след обещаващото начало клишетата направо задушават случващото се и хепиенда е просто последния пирон в ковчега на този неудачен роман.

Загуба на време!

P.S. Френският не ѝ е сила на преводачката…