Читателски коментари

Авторът и героят му в тази красива приказка по действителен случай достигат до читателите на Читанка чрез доброволния принос на човека осъществил корекцията на текста за електронния формат. Поклон пред труда и скромността на — https://chitanka.info/user/taliezin, когото изгубихме през октомври 2022 г. Вграденото човешко време за другите, направеното от taliezin — остава. Поклон и светъл път, родолюбиви труженико!

Проблемът е, че не можеш да си поправиш оценката, ако си сбъркал. Е, аз сбърках. В никакъв случай не бих могла да дам 5, не е чак толкова лоша, но и не е нищо съществено. Всъщност посредствен юношески чиклит, нищо запомнящо се, обичайните терзания на лигла, която си е почти # доброзорно# предизвикала изнасилването( да, изнасилването е най -гадното престъпление срещу личността след убийството, но защо на момиченцата им се внушава, че могат да предизвикват до край и после другият( обичайно на близка възраст или почти същото ниво на задръжки) е виновен?!. В много моменти направо изсмукало от пръстите. Е, карай, понеже съм много любезна, да дам 4, въпреки ,че било реално 3 и 1/2

Ако не си живял по това време, ще схванеш 2/3 от тази книга.

Ако магията на споделената любов никога не те е спохождала, остава ти само 1/3.

Но ако и тайнството на фотографията не те е запленявало, защото си от селфи–поколението, почти нищо не ти остава…

Освен философското „скрито изображение“, спояващо тези три компонента.

Маркс ясно диференцира левите политики (съобразно своето време). Парадокса обаче е, че болшинството от днешните „леви“ не само, че не са чели нищо от Маркс, но дори теоретично не могат да определят, какви леви са. В глава III „Социалистическа и комунистическа литература“ Маркс ясно показва идейното противопоставяне на теоретичните движения в лявото пространство. Резонно определянето на спецификите в идеологията създава идеологическия консенсус, а не обратното. Следвайки логиката в учението на Маркс, излиза че при непознаване на фрагментите на лявото, и при неясно формиране на целите, и политиките спрямо основната идеология, то може да се окаже, че партийните функционери работят срещу собствената си идеология, без дори да разбират това. Впрочем тук няма как да не признаем правотата на Маркс, то е като да гасиш огън с течност, която не знаеш, каква е.

Да четеш мислите на Чомски, и да го слушаш са две различни неща. Тук има доста обрана концепция за демократизирането на светът от страна на САЩ. Преди бороени дни гледах интервю с него относно войната Русия- Украйна, очевидно бе, че пропагандата „САЩ са моралния стожер на човечеството“ е посяла корени, и в неговия, вече 93-годишен ум. Така погледнато борбата с пропагандата е равносилна на борбата на Дон Кихот с вятърните мелници. Погледнато в общ план, то самият факт, че обществото ни е разделено на русофили- русофоби, леви- десни…показва, че по нашите географски ширини отдавна думата общество отдавна е заменена от думата талпа, а демокрацията е само безплодна фраза. Не случайно хората не желаят да гласуват, но както казва Чомски, този ефект на апатията е доста добре познат и изучен на Запад (вероятно и на Изток). Най тъжното обаче е, че все още има такива, които вярват, че нашите палачи, сашето спасение.

Точно в тази книга в Барселона гърми и трещи, а непрекъснатият порой дори прераства в снежна буря с кулминацията на историята.

„Всички екстри“, друга книга на този автор, е доста добра и си струва да се прочете. Градче в Тексас, как живеят там хората, кои за какви се имат, наследници на германски преселници, мексикански черноработници, един съдия, който се опитва да направи нещо добро с помощта на закона, ама надали. „Тексаска история“ не съм чел, но може да я прочета само заради „Всички екстри“. На вас какво не ви хареса? Кое е „дъра-бъра“, както се изразявате?

Дъра-бъра , почти не срещам американска книга която да си заслужава отделеното време.

Нарушена точка 2 и 5 от правилата. (админ)

Тази книга, както и други подобни, издадени и най-вече одобрени за издаване при социализма, трябва да се чете не с едно наум, а с няколко неща наум. По-младите, които не са живели при управлението на ЦК на БКП трудно биха си го представили. Каквото и да се издадеше по онова време за страна извън т. нар. социалистически лагер, то със сигурност съдържаше громене на капитализма, както се е изразил друг човек тука. При всички случаи, ако случайно някой автор се изхитряваше и не громеше директно, то тогава сядаше един литератор, миропомазан от ЦК на БКП и извайваше един предговор, в който обясняваше колко е хубаво при социализма и колко е лошо в останалите страни. Задължително беше да се посочи и руски-съветски пример, автор, книга, няма значение, важното беше сърпът и чукът да не се пропускат, както и пентаграмата, на която казваха петолъчка. Питал съм, обяснявали са ми като дете, че била с пет лъча, като петте континента. До такава степен ни лъгаха и манипулираха, че се получи обратен ефект, дори когато посочваха истинските проблеми на свободния свят, ние мислехме, че и това е лъжа. Моите уважения към Марко Семов, но чел съм го с едно наум, а Симеон Идакиев, който напоследък се мярка из новините е писал откровени лъжи, само да потърся дали го има тука и ще ги посоча. Нещо беше за детска порнография насред европейски голям град.

Нарушена т.2 от правилата. (Редактирано от админ.)

Прилична история, която е и обещаващо начало на крими серия.

Имаме всичко, което се очаква от жанра — сериен убиец, привлекателни жертви и доста гадории. Но, ченгетата са посредствено представени, а маниака доста недостоверен — ем луд, ем алтруист, ем иска да наказва богатите и корупирани престъпници, управляващи американското общество.

Най-интересна ми бе втората линия, тази за детството на г-н У4М.

Продължавам със следващата книга, да видим ще успее ли автора да надскочи средното. ;)

Цитат:

„Мнозина възрастни изобщо не забелязваха децата. Ние бяхме изгубени на фона на живота, като домашните любимци и старците.“

P.S. Преводът не е много качествен.

Приличен sci-fi дебютен роман за канадския сценарист и писател Илан Мастаи.

Перфектно бъдеще, пътуване във времето, парадокси и любов — приятно и отмарящо четиво. Малко трудно се навлиза в него, но с времето историята става по-плавна и задържа безпроблемно интереса на читателя.

И за капак, има и бой с брадви!

Цитати:

„Не съществува по-добра вътрешна украса от книжните рафтове.“

„Жените се превръщат в ангели или в заядливи кучки в спомените на мъжете, които са ги обичали.“

P.S. Няма да се учудя, ако този роман бъде успешно екранизиран!

Това е третата книга от Серията: „Граница — Сага за фамилиите Дъфи и Макинтош“. Завладяваща като предишните две. Очаквам да качите последната книга от серията- Родени в бурятя.

Страхотна книга! Моля публикувайте и следващите!

Слагам най високата оценка заради другата книга на авторката в rulit.me /за пожарникарите/,но също и за сюжетите на двете книги. Малко "разхвърляно " почват ,но бързо те хващат и са от книгите ,които не можеш да оставиш докато не ги прочетеш.стила на авторката не харесвам ,но идеите и’ са много добри затова ми се ще да мига да намеря още книги от авторката .

Много добра книга, само се чудя какъв човек трябва да си за да можеш да измислиш такива неща.

Първа и втора част са тук. Трета може да бъде намерена на руски в rulit.me (търси автор Скальци Джон). Останалите три още не са преведени нито на български, нито на руски.

Някаква идея къде могат да бъдат намерени останалите книги на български? Че тук ги няма…

Злото не поправя път