Читателски коментари

Интересна и увлекателна!

И, това чудо има оценка 6 ? Стига бе…..

Хареса ми. Много!

Е, и? Те на Острова вероятно скоро и „Синдромът Портной“ ще включат в задължителната учебна програма…

Обсъжданото произведение не е нищо особено — описание на няколко дни от житието и битието на един типичен еврейски тинейджър — невротик. Пуши, пие, харчи пари, опитва се да се прави на възрастен, но е толкова объркан и изнервен, че дори не може да го вдигне, когато си поръчва проститутка. Лъже всеки път, щом си отвори устата, но обвинява всички наоколо, че били лицемери. Накратко — сам не знае какво иска, но го иска сега и веднага. И канализира неудовлетворението си от света, в който не успява да се впиша, под форма на саморазрушително поведение. Нищо, което не може да бъде излекувано с помощта на права лопата № 6, десет реда царевица за кОпане и по един здрав шамар зад врата всеки път, когато зaпочне да се офлянква. Но вместо това загрижените МАМА и ТАТЕ му сменят частните училища и плащат по $50 на час на психоаналитик, който да разбере какво не е наред със скъпоценното им чедо и да го излекува.

Тази книга съм я чела преди веднага след излизането и на български. Преди повече от четиридесет години. Такова силно впечатление ми направи , че има една картина ,която ме преследва и днес.

Изключителна , съвременен сюжет , прекрасен стил.

Лично на мен, първата част- „Монструм“, ми беше по — интересна. Но, определено си заслужава да се прочете.

За съжаление, на доста ученици явно им е любим, а и не само на учениците.

Така, благодаря за критиката — наистина не си бях направил добре проучванията, за което се извинявам. Само искам са спомена — в училище (поне в България) отдавна вече не се говори за „излишни и малкия“ човек, което се отразява и на лошото ми проучване.

Единствено искам да Ви попитам, защото мисля, че не разбрах добре — „Онегин“ ли е любим автор на учениците…?

* „Евгений“ и „Спасителят“, съжалявам за грешките.

Много се чудя дали да я препоръчвам или да ви кажа да не си губите времето…

По скоро второто …

Има интересни моменти , които биха могли да бъдат сбити в половината от обема на книгата.

Доста излишни неща и провлачено действие.

И още нещо , което ми направи отвратително впечатление. Бих го нарекла подстрекаване към алкохолизъм …стотици литри водка се изляха по страниците на книгата!

Всички вечно пияни …че чак и в болницата сестрите водка им поднасят.

По голяма глупост от това , здраве му кажи .

Още ли в училище обсъждаме „излишния човек“? За да изкараме шестичките, трябва да повтаряме като папагали и да зазубряме готовите анализи, нали? Така ще успеем в българската реалност и няма да сме обществено „излишни“. Но пък ще оглавим европейските класации за функционална неграмотност и неразбиране на текст.

Няма как „Евгени Онегин“ да „възражда забравения тогава образ на излишния човек“, тъй като терминът „излишен човек“ се появява в руската литература и литературна критика 25 години след публикуването на романа на Пушкин. Никога не ми е допадал този термин, въпреки че по времето на соца беше много популярен, явно е популярен у нас и днес. През годините руски критици са го употребявали (и продължават да го употребяват) за прекалено широк кръг типажи от руската литература — Онегин, Печорин, Обломов, Безухов, Мишкин, Белтов. Между другото, твърде широкото понятие „излишен човек“ не включва само смисъла, който Вие влагате в него.

На изток от нас обичат по инерция да етикетират хората — „малки хора“, „излишен човек“… Руските ученици се скъсват и днес да пишат клиширани литературни анализи за „излишния човек Онегин“. Не мисля, че на Пушкин би му харесало да се слага такъв етикет на неговия герой.

Не разбирам защо слагате под един знаменател Онегин и Холдън. Делят ги повече от стотина години, с различен социален статус са, на различна възраст, на различен етап от личностното си развитие. Не мисля, че Холдън е eдна млада версия на Онегин. Между другото, Пушкин и Селинджър умело използват отворен финал в края на творбите си, като ни оставят да се замислим за бъдещето на техните герои. И двата образа са доста сложни психологически, за да ги третираме толкова опростено.

Описаната в "Спасителя в ръжта " реалност е според Вас плод на извратеното съзнание на Холдън. Е, като порасТнете, ще разберете, че това не е така. Има нещо общо между Вас и Холдън. И двамата имате твърде малко житейски опит. Рано Ви е още за „Спасителя“.

Не съм съгласен, че „Eвгени Онегин“ е дал кошмари на българсите ученици. Мой познат учител наскоро бе провел анкета за любимите писатели на своите възпитаници, а Онегин се оказа любимият им руски писател. Преди година имах възможност да разменя няколко думи с една млада дама — студентка по българска филология, с доста медийни изяви напоследък като студентски активист, награждавана за млад лидер. Тя ми сподели, че имала желание да научи руски (баба ѝ била учителка по руски), за да прочете „романа на Евгени Онегин“. Съжалява, че в училище не изучавали този „велик руски писател“ Онегин. Мечтата ѝ е да стане учителка и да промени нещата.

Истина Ви казвам, образованието започва след като се измъкнем от калъпа на училището.

Една от книгите,към които винаги се завръщам и откривам по нещо ново!

„Истина ви казвам“ — повтаряше ни Холдън, докато го гледахме как лъже всички останали. Това ни навежда на мисълта дали не е излъгал и нас… Дали цялото това описание на извратената реалност, всъщност не е само в извратеното съзнание на една млада версия на Евгений Онегин…

Споменах произведението на Пушкин… Този така известен роман в стихове, дал на тогавашните руснаци Реализъм и дал на сегашните ученици кошмари. Освен тези два незаменими аспекта, това произведение „възражда“ забравения тогава образ на излишния човек. Това е човек, обикновено заможен, който не знае какво точно иска, не може напълно да разбере човешките емоции, винаги е недоволен от останалите и често се интересува от моментните (най-често физически) удоволсвия. Това, през повечето време, е Холдън Колфийлд!

Той не говори толкова много и повечето време прекарва в главата си в спомени и мнения за останалите „преструвковци“, незабелязвайки, че самият той мисли едно (най-вече негативно) за хората, а от устата му излиза съвсем друго. Дори когато го изключват, за пореден път, от училище, той казва, че е било заради фалшивите хора там, а не защото той не е учил.

Той сам не знае как трябва да се чувства, едновременно плюейки и хвалейки приятелите и познатите си. Дори успява да разочарова и сестра си, която единствена накрая му казва, че той от нищо не е доволен. Холдън често нарича възрастните „преструвковци“ или директно „фалшиви“ и по този начин той отказва да се вземе в ръце и да застане на тяхно място.

Да се замислим — той е на 17. Това ще рече, че е в разцвета на силите си, има много свободно време и е богат (има възможности). Защо ще му е да пораства и да губи всичко това?! Както се изразяват някои критици: „просперитетът носи комфорт, а комфортът го разваля“. Тук можем да направим разграничение с „Повелителят на мухите“, където дори най-малките участници в този хаос са принудени да порастнат, за да останат живи. Особено след смъртта на Саймън.

Според моя вкус „Череният дракон“ и „Мълчанието на агнетата“ са стандарт за увлекателни книги. Сега има трети кандидат. Тази книга. Благодаря на екипа, който ни я предложи. Господ да Ви поживи!

Като разтворите книгата, на 4 стр. си пише черно на бяло, че преводът е правен от руски преразказ на романа от Корней Чуковски.

За мен книгите на Морел се превърнаха в нещо, като настолна Библия за екшън приключения. Безспорно добър автор на приключенски романи в които човек се влюбва и му се иска да чете до безкрай.

Да, почти всичко е така - твърдят хора живееще във Франция. Хубава книга!

Здравейте, благодаря много за книгата♡♡♡ Кога ще бъде пусната следващата част?

Наистина приятна, диалогът е жив и забавен, но някак претупана в края, захаросан подобаващо... Естествено :D