Читателски коментари (за „Бел Ами “ от Ги дьо Мопасан)

Толкова приятно е четенето на този роман! Нравите тогава и сега са си същите, само обстановката е по-различна. Този роман ще бъде актуален докато съществува човечеството.

ИСТИНСКИ УЧЕБНИК! ♥! НЕВЕРОЯТЕН РОМАН ОТ ЛЮБИМ АВТОР! Merci, Guy de Maupassant ♥!

Творбите на Мопасан по принцип се четат лесно, а освен това той е и писател с доста интересни философски, така да се изразя, убеждения.

„Бел Ами“ е една обществено-политическа сатира, и като такава, не натоварва особено читателя.

„Бел Ами“ — хитреците винаги ще са на мода,драпащи със зъби и нокти към своето благополучие.

В училище трябваше да четем „Лоената топка“ и тогава въобще не ми потръгна. Сега преоткривам Мопанасан и „Бел ами“ много приятно ме изненада. Звучи много съвременно и актуално, образите са интригуващи. Финалът си го представях инак, по френски, в стил Зола и Юго, така че и с развръзката бях изненадан.

Колко странно е, че училищната система, през която минах, и учителите, които бяха на заплата да ме обучават, успяха да ме отблъснат от прекрасни книги и всепризнати шедьоври на световната класика. Мои връстници споделят същото. Явно е непосилно трудно да убедиш дете да хареса нещо хубаво.

Мопасан, Зола, Дикенс ,Гогол са великани.Чела съм ги над 20 пъти. Никога не биха ми омръзнали.

Книгата е превеждана два пъти — през 1919 и през 1968 година. На всички бих препоръчал да прочетат втория превод, който е по-точен, но може да се намери само на хартия. Колкото до романа, той си остава най-доброто произведение на Ги дьо Мопасан. За пръв път го прочетох през ваканцията в пети за шести клас (на 12 години). Да познаваш преди това само герои като овчарчето Калитко и изведнъж да видиш истинския живот отблизо — това надмина всичките ми очаквания. Затова по-късно не позволих на комунистическата власт по никакъв начин да ми промие мозъка. Второто четене беше задължително, защото се оказа, че в детските си години не съм могъл всичко правилно да разбера. Емоциите от онова време се оказаха много по-свежи и автентични, а сега ми се наложи да проучвам историческото време, законодателството и други подобни. Според сюжета Дюроа се е оженил за Мадлен Форестие на 10 май 1879 година (в събота). Но гражданските бракове във Франция са били легализирани през 1884 година. Получава се една драстично разминаване от пет години, дължащо се на художествената измислица. Въпреки всичко книгата си остава супер.