Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Avenger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 35 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

ISBN 954–585–495–2

Оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“, 2003

История

  1. — Добавяне

32.
Предаването

Декстър беше запомнил наизуст маршрута от Сан Мартин до Кий Уест, но се оказа излишно. Системите на хоукъра са толкова ясни, че даже неспециалист може да следи течнокристалния дисплей, който показва предвиждания маршрут и изминатия път.

На четирийсет минути път от крайбрежието видя мъглявите светлини на Гренада под дясното крило. Последва двучасов полет над морето, докато стигнат до южното крайбрежие на Доминиканската република.

След още два часа от Куба до Андрос, най-големия остров на Бахамите, Декстър се наведе напред и докосна французина по ухото с дулото на пистолета.

— Изключете транспондера.

Копилотът въпросително погледна сърбина, който сви рамене и кимна с глава. Французинът го изключи. Без постоянно повтаряния сигнал хоукърът се превърна в точица на радарния екран, ако някой се взираше особено внимателно. За всеки, който не проявяваше такава бдителност, самолетът престана да съществува.

Далеч навътре в морето на юг от Флорида започва въздушната идентификационна зона, която защитава югоизточния бряг на САЩ от наркотрафиканти. Всеки, който навлизаше във ВИЗ без план за полет, си играеше на криеница с извънредно опасен противник.

— Спуснете се на сто и двайсет метра над морето — нареди Декстър. — Веднага. Изключете всички навигационни светлини и осветлението в кабината.

— Много е ниско — възрази пилотът, когато минаха под десет хиляди метра.

— Представете си, че това е Адриатическо море. Правили сте го и преди.

Това бе самата истина. Като изтребител в югославските военновъздушни сили, полковник Степанович бе участвал в атаки срещу хърватското крайбрежие на много по-малка височина от сто и двайсет метра, за да се промъкне под радара. Но въпреки това имаше право.

Огряното от луната море има хипнотично въздействие. То примамва пилота все по-надолу, докато докосне повърхността на вълните и потъне. Уредите за измерване на височина под сто и петдесет метра трябва да са абсолютно точни и редовно да се проверяват. На сто четирийсет и пет километра югоизточно от Исламорада хоукърът установи постоянна височина сто и двайсет метра и премина над пролива Сантарен към Флоридските рифове.

Забелязаха ги на осемдесет километра от летището. На трийсет и два километра северно от Кий Уест се намира Куджоу Кий, където е завързан грамаден балон, издигащ се на шест хиляди метра в небето. Докато повечето крайбрежни радари са насочени към морето и нагоре, този в Куджоу гледа надолу и може да забележи всеки самолет, който се опитва да се промъкне под мрежата.

Даже балоните имат нужда от поддръжка и този в Куджоу се спуска на неравномерни интервали, които никога не се обявяват предварително. Тази вечер случайно беше свален и в момента отново го издигаха. На височина три хиляди метра той засече приближаващия се откъм черното море хоукър — с изключен транспондер и без обявен план за полет. След секунди двата дежурни F–16 във военновъздушната база „Пенсакола“ вече излитаха от пистата.

Двата самолета развиха свръхзвукова скорост и се насочиха на юг към Кий Уест. На петдесет километра оттам капитан Степанович бе намалил скоростта на двеста възела и се готвеше за кацане. Надясно мъждукаха светлините на Куджоу и Шугърлоуф. Насочените надолу радари на изтребителите засякоха натрапника и пилотите малко промениха курса си, за да го заобиколят отзад. В сравнение с двестате възела на хоукъра те се движеха с над хиляда.

Тази вечер дежурен диспечер в Кий Уест беше Джордж Танър и няколко минути след обявяването на тревогата летището бе затворено. Положението на натрапника показваше, че се опитва да кацне, което беше най-благоразумно от негова страна. След като бъдат пресрещнати от изтребителите, натрапниците без светлини и с изключени транспондери получават само едно предупреждение да кацнат където им наредят. Няма второ предупреждение: войната срещу наркотрафикантите е прекалено сериозна за игрички.

И все пак на борда на самолета може да има извънредна ситуация и трябва да му се даде шанс да кацне. На трийсетина километра екипажът на хоукъра видя светлините на пистата. Изтребителите започнаха да се спускат и да намаляват скоростта. За тях двеста възела означаваше почти кацане.

На петнайсет километра преди летището двата F–16 прихванаха тъмния хоукър по червеното сияние на реактивните двигатели от двете страни на опашката му. В следващия момент бойните самолети заеха позиция до двете му крила.

— Неидентифициран самолет, продължавай напред и кацни. Повтарям, продължавай напред и кацни — нареди гласът в слушалките на капитана.

Спуснаха колесниците. Хоукърът се приготви за кацане. Прелетяха отляво на Чика Кий, база на военноморската авиация. Колелата им докоснаха бетона и самолетът кацна на американска територия.

През последния час Декстър бе стоял с резервния чифт слушалки на ушите и микрофон. Когато кацнаха, той натисна бутона за предаване.

— Неидентифициран хоукър до кулата на Кий Уест, чувате ли ме?

— Чувам ви отлично — ясно се разнесе в ушите му гласът на Джордж Танър.

— Кула, в този самолет се намира масов убиец, извършил убийство на американски гражданин на Балканите. Прикован е с белезници за седалката си. Моля, съобщете на полицията.

Преди да получи отговор, Отмъстителя изключи микрофона и се обърна към капитан Степанович.

— Насочете се към отсрещния край, спрете там и ще ви пусна — каза похитителят. Той се изправи и прибра пистолета в джоба си. От сервизните сгради на летището потеглиха аварийните коли. — Отворете люка, моля — нареди Декстър.

Светлините се включиха и той влезе в салона. Двамата пленници запремигваха. През отворения люк Отмъстителя видя носещите се към тях аварийни коли. Засвяткаха червено-сините лампи на полицията. Воят на сирените бе далечен, ала се приближаваше.

— Къде сме? — извика Зоран Жилич.

— В Кий Уест — отвърна Декстър.

— Защо?

— Помниш ли една ливада в Босна през пролетта на деветдесет и пета? И едно американче, което моли за пощада? Е, приятел, всичко това — той посочи с ръка навън — е подарък от дядото на момчето.

После слезе по стълбичката и се приближи до предния колесник. Два куршума пръснаха гумите. Оградата се намираше на двайсет метра. Тъмният гащеризон скоро потъна в мрака. Декстър прескочи телената мрежа и се отдалечи през ризофорите.

Светлините на летището зад него помръкнаха, но постепенно започна да различава фаровете на колите и камионите по магистралата зад блатото. Той извади мобилен телефон и набра няколко цифри. В далечния Уиндзор, Онтарио, му отговори един мъж.

— Господин Едмънд?

— Аз съм.

— Пратката от Белград, която поискахте, пристигна на летище Кий Уест, Флорида.

Не каза нищо повече и едва чу вика в отсрещния край, преди да изключи. Просто за всеки случай мобифонът полетя в черната блатна вода край пътя, за да изчезне завинаги.

Десет минути по-късно един вашингтонски сенатор бе вдигнат от вечеря и след час двама маршали от бюрото на Федералната маршалска служба в Маями пътуваха на юг.

Преди маршалите да прекосят Исламорада, един шофьор на камион, който пътуваше на север, видя на магистрала 1 край Кий Уест самотна фигура. Заради гащеризона човекът го взе за закъсал колега и спря.

— Пътувам за Маратон. Устройва ли те?

— Напълно — отвърна непознатият. Беше дванайсет без двайсет.

 

 

На Кевин Макбрайд му отне цял ден да се прибере в Щатите. Майор Ван Ренсберг, който все още търсеше изчезналия натрапник, се утешаваше с това, че поне работодателят му е в безопасност. Той придружи агента от ЦРУ чак до столицата. Полковник Морено прати кола да го откара от летището до Парамарибо. После взе пътнически самолет до остров Курасао. Там имаше връзка за международното летище в Маями, където най-после се качи на самолет за Вашингтон. Кацна късно и беше уморен. В понеделник сутринта отиде на работа рано, но когато влезе в кабинета на шефа си, Пол Девъроу вече бе там.

Изглеждаше сивопепеляв. Сякаш се беше състарил. Той даде знак на Макбрайд да седне и уморено побутна лист хартия към него.

Всички добри репортери полагат максимални усилия да поддържат отлични отношения с местната полиция. Кореспондентът на „Маями Хералд“ в Кий Уест не правеше изключение. До неделя по обед събитията от съботната нощ вече му бяха известни от негови приятели в полицейското управление. Съвсем навреме за понеделнишкото издание. В понеделник сутрин Девъроу завари на бюрото си обобщение на публикацията.

Заглавието на материала за сръбския бандит и заподозрян масов убиец, задържан в собствения му самолет при аварийно кацане на международното летище в Кий Уест, заемаше трето място на първа страница.

— Мили Боже — промълви Макбрайд. — Мислехме, че е избягал.

— Не, изглежда, че е бил отвлечен — отвърна Девъроу. — Знаеш ли какво означава това, Кевин? Не, естествено, че не знаеш. Аз съм виновен. Трябваше да ти обясня. С проект „Скитник“ е свършено. Две години работа на вятъра. Не мога да продължа без него.

И той подробно му описа плана, който бе измислил, за да извърши най-големия контратерористичен удар на века.

— Кога трябваше да лети за Карачи и за срещата в Пешавар?

— На двайсети. Трябваха ми само още няколко дни.

Йезуита се изправи, отиде при прозореца и се вторачи в дърветата с гръб към Макбрайд.

— Тук съм от изгрев слънце, когато ми се обадиха. И се питам: как е успял тоя проклет Отмъстител?

Заместникът му мълчеше.

— Той не е глупак, Кевин. Човекът, който ме надхитри, не е глупак. По-умен е, отколкото го мислех. Винаги беше една крачка пред мен… Трябва да е знаел, че играе срещу мен. Може да му е казал само един човек. И знаеш ли кой е той, Кевин?

— Нямам представа, Пол.

— Онова лицемерно копеле от ФБР, Колин Флеминг. Но даже да е бил предупреден, как би могъл да ме победи? Трябва да се е сетил, че ще се обърнем към тукашното суринамско посолство. Затова е измислил професор Медвърс Уотсън, ловеца на пеперуди. За примамка. Трябваше да го предвидя, Кевин. Професорът беше фалшив и е бил създаден специално, за да го разкрием. Преди два дни ми се обадиха нашите хора в Суринам. Знаеш ли какво ми казаха?

— Не, Пол.

— Че под псевдонима, който е използвал, Хенри Наш, той е получил виза в Амстердам. Изобщо не се сетихме за Амстердам. Хитро, адски хитро копеле. Затова Медвърс Уотсън влиза и загива в джунглата. Както е било замислено. И това е осигурило на нашия човек шест дни, докато установим, че всичко е измама. Той вече е бил в страната и е наблюдавал имението от хълмовете. И после си се появил ти.

— Обаче и аз го изпуснах, Пол.

— Само защото оня южноафрикански идиот е отказал да те послуша. Естествено, че упоеният с хлороформ пеон е трябвало да бъде открит същата сутрин. Естествено, че е трябвало да вдигнат тревога. Да пуснат кучетата. За да се стигне до третото ужилване — предположението, че е убил страж и е заел неговото място.

— Но и аз имам вина за това, Пол. Наистина ми се струваше, че съм видял още един страж да влиза в господарската къща. Явно не е имало такъв. Призори всички бяха там.

— Тогава вече е било късно. Той е отвлякъл самолета.

Девъроу се обърна от прозореца и се приближи до заместника си. Той протегна ръка.

— Всички допуснахме грешки, Кевин. Той спечели, аз изгубих. Но съм ти благодарен за всичко, което направи или поне се опита да направиш. Колкото до Колин Флеминг, копелето, което го е предупредило, ще дойде време да се справя с него. Засега трябва да започнем наново. ОБЛ още е там. Продължава да крои планове. Искам утре в осем цялата група да се събере тук. На кафе и бисквити. Ще гледаме новините по Си Ен Ен, после ще обсъдим положението. Ще анализираме случая и ще нахвърляме план. Накъде ще продължим оттук нататък.

Макбрайд се обърна да си тръгне.

— Знаеш ли — спря го Девъроу, когато стигна до вратата, — ако трийсетте години служба в това управление са ме научили на нещо, това е, че има вярност, която стои дори над дълга.