Яна Кременска
Нищо не струва без теб

Лесните думи лесно се пишат.

Трудно е да се мълчи.

Ти си ми най-ожаднялото дишане.

Аз съм ти двете очи.

Дишам чрез теб и не искам друго.

Гледаш чрез мен — светът е друг.

Има вълшебства и аз не съм луда,

нито пък ти си луд.

И те заплаквам във събота вечер

в един до болка познат рефрен.

И ти люлея душата полекичка,

мой далечен и уморен.

Мълчи животът. Какво да каже?

Нищо не струва без теб.

Това което до днес е раждал

си е било менте.

Другото ти си го знаеш вече.

Знам го със теб и аз.

Казано, сторено, недоизречено…

Какво ни бърка пък нас?

Заменям суша за девет бала,

заменям думи за тишина.

Аз съм оная, позакъснялата,

но пък последна жена.