Радослав Линковски
Човечност

И тая нощ тревожно ме събуди

един, долитнал от безкрая, ек:

Дори животът ти да бъде труден,

ти трябва да си винаги Човек!

 

Невинния свали от жарка клада

и честния с кръвта си защити!

Дори да бъдеш унизен, да падаш,

изправяй се и пак Човек бъди!

 

И аз вървя. За всяка грубост страдам.

Удавника изваждам на брега.

Надежда давам на деня ограбен,

подавам му приятелска ръка.

 

Сърцето ми е старо и е вече

прецъфнал цвят с увехнали листа.

Но аз опазих своята човечност.

Сега ви я дарявам с песента…