Серия
Колелото на времето (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Crossroads of Twilight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 74 гласа)
Сканиране
vens (2008)
Разпознаване и корекция
Mummu (2008)

Издание:

Робърт Джордан. Кръстопътища по здрач

ИК „Бард“, София

Американска, I издание

 

Превод Валерий Русинов

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

Компютърна обработка: Линче Шопова, ИК „Бард“

Формат 70/100/16. Печатни коли 41


Глава 12
Сделка

Не беше трудно да си намери баня, въпреки че трябваше да изчака в коридора, въсейки се към вратите на покоите си с резбованите лъвове на примигващата светлина на светилниците със сребърните огледала, докато Расория с две от гвардейките претърсваха. След като се увериха, че не дебнат убийци, и стражите се подредиха в коридора и антрето, Елейн влезе и завари белокосата Есанде в спалнята с Нарис и Сефани, двете млади камериерки, които обучаваше. Есанде беше слаба, с извезана на лявата й гръд Златна лилия на Елейн и с много достолепие, което се подсилваше от мудните й движения, макар че те отчасти можеха да са от възрастта и от болките в ставите, които упорито отказваше да признае. Нарис и Сефани бяха сестри, със свежи лица, жизнени и със свенливи очи, горди в ливреите си и щастливи, че са избрани за това, а не да чистят коридорите, ала изпитваха към Есанде не по-малко благоговение, отколкото към самата Елейн. Можеха да се намерят и по-опитни слугини, жени, работили в двореца години наред, но колкото и тъжно да звучеше, момичетата, дошли да търсят тук каквато и да е работа, бяха много по-благонадеждни.

Медните корита бяха поставени върху дебели катове кърпи, постлани върху розовите плочки на пода на мястото на завитите на рола килими — доказателство, че вестта за пристигането на Елейн я е изпреварила за пореден път. Слугите притежаваха усет да научават какво става, на какъвто очите и ушите на Кулата щяха да завидят. Добре разпаленият огън в широката камина и здраво затворените каси на прозорците правеха стаята топла след хлада по коридорите, а Есанде изчака само да види, че Елейн влиза в стаята, преди да отпрати на бегом Сефани да доведе мъжете с горещата вода. Щяха да я донесат във ведра с двойни стени, за да не изстине по пътя от кухните, въпреки че можеше малко да се забави, докато гвардейките проверят дали във водата не са скрити ножове.

Авиенда изгледа второто корито почти със същото подозрение, с което Есанде изгледа Биргит, първата все още притеснена, че ще трябва наистина да стъпи във вода, а втората все още несъгласна, че по време на баня трябва да присъства някой повече от необходимото, но без да губи време, белокосата жена подкара Елейн и Авиенда към стаята за преобличане, стоплена от друг огън в широката каменна камина. Голямо облекчение беше, че Есанде ще й помогне да се съблече — чакаха я много повече неща от едно припряно измиване и показно отпускане, докато наум се тревожи кога ли отново ще може да тръгне към следващата си цел. Други преструвки я чакаха, и други грижи. Светлината дано й помогнеше, но все пак си беше у дома, а това значеше много. Можеше почти да забрави за маяка, който продължаваше да сияе далече на запад. Почти. Е, не съвсем, но можеше поне да престане да се притеснява от него.

Докато ги съблекат — с Авиенда, която пляскаше ръцете на Нарис и си сваляше накитите, като полагаше всички възможни усилия да се направи, че Нарис уж не съществува и че дрехите й се смъкват уж сами — докато ги загърнат в извезаните копринени роби и овържат с бели кърпи косите им — Авиенда на три пъти се опита сама да увие кърпата около главата си и чак след като конструкцията рухна за трети път, позволи на Нарис да го направи, като мърмореше под нос как толкова била омекнала, че сигурно скоро щяло да трябва някой да й развърже ботушите, докато Елейн не се разсмя и тя също не прихна, отмятайки глава назад толкова рязко, че Нарис трябваше да започне отново — докато стане всичко това и двете се върнаха в спалнята, коритата бяха пълни и въздухът се бе изпълнил с миризмата на сипаното във водата розово масло. Мъжете, които бяха донесли водата, ги нямаше, разбира се, а Сефани чакаше със запретнати над лактите ръкави в случай, че някоя поиска да й изтърка гърба. Биргит седеше на скрина с инкрустирани тюркоази до леглото, подпряла лакти на колене.

Елейн се остави Есанде да й смъкне светлозелената, извезана на лястовички роба и веднага се топна в коритото си до шията в едва поносимо горещата вода. Така коленете й щръкнаха отгоре, но пък останалата част от тялото й остана загърната от топлина и тя въздъхна, усещайки как умората се изцежда и на нейно място се просмуква приятна отмалялост. Горещата вода беше може би най-голямата благодат на цивилизацията.

Зяпнала в другото корито, Авиенда се сепна, щом Нарис се опита да махне робата й, с цвят на лавандула и извезани цветя по широките ръкави. Най-сетне го позволи с гримаса и пристъпи предпазливо във водата, но дръпна кръглия сапун от ръката на Сефани и започна да се мие енергично. Енергично, но много грижливо да не изплиска и една лъжичка от ръба на коритото. Айилците всъщност използваха вода за къпане, както и в шатрите си за потене, особено за измиване на течния сапун, който си правеха от онези дебели листа в Пустошта, но мръсната вода се запазваше и се използваше за напояване на градини. Елейн й беше показала две от големите водохранилища под Кемлин, пълнени от две подземни реки, толкова големи, че отсрещният край на всяко се губеше сред гора от дебели колони и сенки, но сухата Пустош се беше вселила в костите на Авиенда.

Без да обръща внимание на многозначителните погледи на Есанде — тя рядко казваше и две думи повече от нужното и смяташе, че докато се къпеш, не е време за никакви разговори — Биргит заговори, ала внимаваше какво казва пред Нарис и Сефани. Едва ли им плащаше някой друг Дом, но слугините имаха навик да клюкарстват почти толкова охотно, колкото мъжете — като че ли беше почти традиция. Между другото някои слухове си струваше да се подхранват. Биргит говореше за двата огромни търговски кервана, пристигнали предния ден от Тийр, с тежко натоварени фургони със зърно и осолено говеждо, и друг от Иллиан с масло, сол и солена риба. Винаги си заслужаваше да се припомня на хората, че храната продължава да се стича в града. Зиме малцина търговци се осмеляваха да пътуват в Андор и никой от тях не караше нещо толкова евтино като храна, но Порталите означаваха, че Аримила може да си задържи всички търговци, които поиска, и силите й пак щяха да започнат да гладуват много преди Кемлин да е изпитал първите признаци на глад. Ветроловките, които правеха повечето Портали, донасяха, че Върховният лорд Дарлин — който претендираше за титлата „Стюард на Тийр от името на Преродения Дракон“, представете си! — бил обсаден в Тийрския камък от благородници, които искали Прероденият Дракон да се махне окончателно от Тийр, но дори и те едва ли щяха да се опитат да спрат обилната търговия със зърно, особено след като вярваха, че Родственичките, придружаващи Ветроловките, са Айез Седай. Не че беше направен някакъв сериозен опит за измама, но бяха изработени пръстени с Великата змия за Родственички, преминали изпитанията за Посветени, преди да бъдат прогонени от Кулата, а ако някой си вадеше погрешно заключение, то никой не го беше лъгал.

Водата щеше да изстине скоро, ако продължаваше да чака, реши Елейн, затова взе от Сефани сапуна с мирис на роза и се остави на Нарис да изтърка гърба й с четката с дългата дръжка. Ако имаше някакви вести за Гавин или Галад, Биргит веднага щеше да ги упомене. Беше толкова нетърпелива да чуе за него, колкото и Елейн, тъй че нямаше да се сдържи. Завръщането на Гавин щеше да е слух, който двете с радост искаха да стигне до улиците. Биргит изпълняваше длъжността си на капитан-генерал добре и Елейн смяташе да я задържи на поста, стига да може да я убеди, но идването на Гавин щеше да позволи на двете да си отдъхнат поне малко. Повечето мъже в града бяха наемници и едва стигаха, за да се пазят портите и да обикалят показно по дългите няколко мили стени около Новия град, но все пак наброяваха над трийсет отряда, всеки със свой капитан, който неизбежно беше изпълнен с гордост, обсебен от минали подвизи и готов да се сдърли по най-малък повод с всеки друг капитан. Гавин беше обучаван цял живот да командва войски. Можеше да се справи с кавгаджиите и да я остави да се погрижи за трона.

Освен това тя просто искаше той да се махне от Бялата кула. Молеше се дано някой от вестоносците й да се е добрал до него и той вече да е далече надолу по реката. Егвийн обсаждаше с войската си Тар Валон вече повече от една неделя и щеше да е най-жестокият обрат на съдбата Гавин да се окаже притиснат между клетвите си да брани Кулата и любовта си към Егвийн. Нещо повече, веднъж вече той бе нарушил тази клетва или поне я беше изкривил, от обич към сестра си и може би заради обичта си към Егвийн. Ако Елайда заподозреше, че Гавин е помогнал за бягството на Сюан, доверието заради това, че бе помогнал да измести Сюан като Амирлин, щеше да се изпари като капка роса, а ако все още се намираше в обхвата на Елайда, когато тя разбереше, щеше да се озове в килия и късмет щеше да има, ако избегнеше палача. Елейн не го осъждаше за решението му да подкрепи Елайда — в онзи момент той не можеше да е знаел достатъчно, за да направи друг избор. Доста Сестри също се бяха объркали около случващото се. Твърде много като че ли продължаваха да са объркани. Как можеше да иска от Гавин да разбере нещо, което и Айез Седай не можеха да разберат?

Колкото до Галад… Тя така и не се беше научила да го обича, той сигурно негодуваше срещу нея, а най-вече негодуваше срещу Гавин. Галад, изглежда, беше смятал, че един ден той ще стане Първият принц на меча, преди да се роди Гавин. Най-ранните й спомени за него бяха като за едно момче, а после младеж, който вече се държеше по-скоро като баща или чичо, отколкото като брат, докато даваше на Гавин първите уроци с меч. Помнеше как се боеше, че ще счупи главата на Гавин с учебното оръжие. Но той му оставяше само по няколко цицини, каквито всеки младеж трябваше да очаква при упражненията с мечове. Галад винаги знаеше кое е правилното и винаги бе готов да направи това, което е правилно, все едно колко ще струва то на когото и да е, включително на него самия. Светлина, та той беше започнал война, за да помогне на нея и Нинив да избягат от Самара, и най-вероятно бе съзнавал риска от самото начало! Галад се беше увлякъл по Нинив, поне за известно време — трудно й беше да си представи, че продължава да изпитва същото като Бял плащ. Светлината само знаеше къде е и какво прави сега — но истината си беше, че бе подпалил война за да спаси сестра си. Не можеше да му прости, че стана Чедо на Светлината, не можеше да го обича, но все пак се надяваше да е жив и здрав. Надяваше се и той да намери пътя към родния Кемлин. Вестите за него щяха да са почти толкова желани, колкото вестите за Гавин. Това я изненадваше, но си беше така.

— Още две Сестри пристигнаха, докато те нямаше. Отседнали са в „Сребърния лебед“. — Биргит го каза, сякаш просто са се отбили в хана, тъй като всички легла в двореца са заети. — Зелена с двама Стражници и Сива с един. Дойдоха поотделно. Същия ден си тръгнаха една Жълта и една Кафява, тъй че всичко продължават да са десет. Жълтата тръгна на юг, към Фармадинг. Кафявата замина на изток.

Сефани, която чакаше търпеливо до коритото на Авиенда без работа, се спогледа със сестра си над главата на Елейн и двете се ухилиха. Като мнозина в града, двете знаеха със сигурност, че присъствието на Айез Седай в „Сребърния лебед“ означава подкрепа на Бялата кула за Елейн. Есанде кимна; тя също го знаеше. Всяка улична метачка и всеки дрипльо си даваше сметка, че Кулата е разцепена, но въпреки това името все още носеше тежест и създаваше впечатление за несъкрушима сила. Всеки знаеше, че Бялата кула е оказвала подкрепа на всяка законна кралица на Андор. Всъщност повечето Сестри горяха от желание на трона да седне владетелка, която също така е Айез Седай, първата от хиляда години насам и първата след Разрушението на света, която открито е Айез Седай, но Елейн нямаше да се изненада, ако и в лагера на Аримила се окажеше, че има някоя Сестра, но се държи дискретно, за да не я забележат. Бялата кула никога не залагаше всичките си пари на един кон, освен ако надбягването не бе уговорено.

— Стига с четката — каза тя раздразнено и се изви настрана от острите косъмчета. Добре обучено, момичето остави четката на столчето и й подаде голяма иллианска гъба, с която тя започна да отмива сапуна. Тя самата искаше да знае какво означават тези Сестри. Бяха като песъчинки в пантофката й, толкова дребно нещо, че трудно би си представил човек, че ще създаде неудобства, но колкото по-дълго се задържаше, толкова по-голямо изглеждаше. Сестрите в „Сребърния лебед“ бяха заприличали на доста голямо камъче само с това, че са там.

Още преди да пристигне в Кемлин, броят им в хана често се беше променял, по няколко Сестри напускаха всяка неделя и по няколко нови идваха на мястото им. Обсадата не бе променила нищо — войниците, обкръжили Кемлин, не бяха по-склонни да се опитват да попречат на една Айез Седай да ходи където си ще, отколкото бунтовните благородници в Тийр. В града за известно време се бяха мяркали и Червени, които разпитваха за мъже, канещи се да заминат за Черната кула, но колкото по разпитваха, толкова по-трудно скриваха колко крив им е светът, а последната двойка си беше заминала от града на следващия ден след като Аримила се появи пред стените. Всяка влязла в града Айез Седай беше наблюдавана грижливо и никоя от Червените не беше пристъпила до „Сребърния лебед“, тъй че Сестрите едва ли бяха изпратени от Елайда, за да отвлекат Елейн. По неизвестна причина, тя си представяше малки групички Айез Седай, пръснати от Погибелта до Морето на бурите, и течащи между тях постоянни потоци от Сестри, които събират информация, споделят си информация. Странна мисъл. Сестрите използваха очи и уши, за да наблюдават света, и рядко споделяха какво са научили, освен ако не представляваше заплаха за самата Кула. Онези в „Лебеда“ най-вероятно бяха от Сестрите, които гледаха да стоят настрана от неприятностите на Кулата и чакаха да видят дали Егвийн, или Елайда най-накрая ще вземе Амирлинския трон, преди да заявят на чия страна са. А това беше погрешно — една Айез Седай трябваше да отстоява това, което смята, че е правилно, без да се грижи дали стои на печелившата страна! Но тези я безпокояха и по друга причина.

Наскоро една от наблюдателките й в „Лебеда“ беше подслушала едно обезпокоително име, измърморено и изшъткано набързо. Кацуан. Виж, това име не беше обикновено. И Кацуан Мелайдрин се беше замесила с Ранд, докато бе пребивавала в Кайриен. Вандийн нямаше много високо мнение за нея, смяташе я за самомнителна и опърничава, но Кареане едва не припадна, като чу името й. Изглежда, приказките, обкръжавайки Кацуан, можеха да се сравнят с легенди. Опитът да се разправи с Преродения Дракон бе нещо напълно подходящо за особи като Кацуан Мелайдрин. Не че Елейн се притесняваше за Ранд от която и да било Айез Седай, само дето той можеше да я ядоса неудържимо — понякога беше толкова твърдоглав, че не можеше да му уври главата кое е добро за него самия! — но защо ли една Сестра в Кемлин ще споменава нейното име? И защо друга й е изшъткала?

Въпреки горещата вода тя потръпна, като си помисли за всичките мрежи, които е заплела Бялата кула през столетията, толкова тънки, че никой нямаше да ги види освен Сестрите, направили заплитането, толкова сложно усукани, че никой освен същите тези Сестри не можеше да ги разплете. Кулата плетеше мрежи, Аджите плетяха мрежи, дори отделните Сестри плетяха мрежи. Понякога тези схеми се сливаха в едно, направлявани сякаш от една ръка. В други случаи взаимно се теглеха. Така бе оформен светът от три хиляди години насам. Сега Кулата се бе разделила точно на три части, едната третина за Егвийн, едната за Елайда, а едната стоеше настрана. Ако двете последни бяха във връзка помежду си, ако си разменяха информация — оформяха планове? — последствията…

Внезапната врява, дошла приглушена през затворената врата, я стресна и тя изправи гръб. Нарис и Сефани изскимтяха, скочиха и се сграбчиха една друга, зяпнали ококорени към вратата.

— Какво, проклети и скапани гадни… — изръмжа Биргит, скочи от скрина и през вратата, като я затръшна след себе си. Виковете се усилиха.

Не се чуваше дрънчене на мечове, само дето гвардейките отвън си деряха гърлата, караха се с някого, а връзката донесе най вече гняв и безсилие, заедно с проклетото главоболие, но Елейн излезе от коритото и протегна ръце на Есанде да навлече робата й. Спокойствието на белокосата старица и може би това на Елейн поуспокои двете слугинчета колкото да се изчервят, щом Есанде ги изгледа, но Авиенда скочи от коритото си, плискайки вода навсякъде, и се втурна към стаята за преобличане. Елейн очакваше да се върне с ножа си, но тя се появи обкръжена от сиянието на сайдар и стиснала в ръка кехлибарената костенурка. С другата ръка подаде на Елейн ангреала, който бе държала в кесията си, древна костена статуетка на жена, загърната с дългата си коса. Като се изключеше кърпата на главата, Авиенда беше покрита само с капчици вода — и махна сърдито на Сефани, когато момичето понечи да й наметне робата. С нож или без нож, Авиенда продължаваше да мисли, че ще се бие с оръжие и че може да потрябва да се раздвижи изведнъж.

— Прибери това в дрешника — каза Елейн и връчи костения си ангреал на Есанде. — Авиенда, наистина не смятам, че трябва да…

Вратата леко се открехна и Биргит пъхна вътре навъсената си глава. Нарис и Сефани подскочиха, явно не толкова успокоени, колкото изглеждаше.

— Зайда иска да те види — изръмжа Биргит на Елейн. — Казах й, че ще трябва да почака, но… — Изведнъж изскимтя, залитна в стаята, закрепи се чак след две стъпки и вихрено се извърна срещу жената, която я беше блъснала.

Надзорницата на вълните на клана Кателар изобщо нямаше вид на жена, току-що блъснала някого. С развени краища на вързания на кръста й червен шал, тя пристъпи в стаята спокойно, последвана от две Ветроловки, едната от които тръшна вратата пред гневната физиономия на Расория. И трите полюшваха бедра почти като Биргит в ботушите й с високите токове. Зайда беше ниска, с бели косъмчета в къдравата коса, но мургавото й лице бе от онези, които с времето стават все по красиви, а красотата й само се подсилваше от великолепието, което й придаваше златната верижка, натежала от медальончета, която свързваше обицата на едното й ухо със златната халка на носа й. Но по-важното беше, че излъчваше властност. Не надменност, а по-скоро осъзнаване, че всички са длъжни да й се подчиняват. Ветроловките изгледаха Авиенда, която продължаваше да сияе от Силата, и ъгловатото лице на Чанел се стегна, но освен промърморването на Шиелин, че „айилското момиче“ е готово да запреде, двете си замълчаха и зачакаха. Осемте обеци на ушите на Шиелин я отличаваха като Ветроловка на клановата Надзорница на вълните, а почетната верижка на Чанел беше с почти толкова златни медальони, колкото на самата Зайда. И двете бяха жени с авторитет и това си личеше и по държането, и по походката им, но не беше необходимо човек да знае нещо за Ата-ан Миере, за да разбере веднага, че първото място го държи Зайда дин Парийд.

— Май се спъна в ботушите си, капитан-генерал — измърмори тя с тънка усмивка на пълните си устни и мургавата й татуирана ръка заигра със златната кутийка с аромати, висяща на гърдите й. — Тромаво нещо са това ботушите. — Тя и двете Ветроловки както винаги бяха боси. Петите на Ата-ан Миере бяха дебели като подметки, не ги притесняваха грубите дъски или студените подови плочки. Странно, в добавка към блузите и панталоните от яркоцветен брокат, всяка от жените носеше по един широк шал от чисто бяло, който висеше под кръста и почти скриваше многобройните гердани.

— Взимах си баня — каза със стегнат глас Елейн. Сякаш нямаше да го разберат по прибраната й коса и полепналата по тялото и влажна роба. Есанде почти се гърчеше от възмущение, което означаваше, че е извън кожата си от гняв. Самата Елейн изпитваше почти същото. — И ще продължа веднага щом напуснете. Ще разговарям с вас, след като си довърша банята. Ако даде Светлината! — Точно така! Щом се бутат в покоите й, да видим как ще го преглътнат това за добре дошли!

— Дано Светлината е милостива и над теб, Елейн Седай — отвърна гладко Зайда. Повдигна вежда към Авиенда, макар да не беше нито заради неспиращата светлина на сайдар, тъй като Зайда не можеше да прелива, нито заради голотата й, тъй като хората от Морския народ бяха твърде небрежни към подобни неща, най-малкото при вида на хора от сушата. — Никога не си ме канила да се къпя с теб, въпреки че щеше да е учтиво, но затова няма да говорим. Научих, че Неста дин Реас Две луни е загинала, убита е от Сеанчан. Скърбим за загубата. — Трите жени докоснаха белите си шалове и опряха връхчетата на пръстите си на устните, но Зайда като че ли не понасяше официалностите почти колкото Елейн. Без да повишава глас, тя продължи с почти смайваща за Морския народ грубост и безцеремонност.

— Първите Дванадесет на Ата-ан Миере трябва да се съберат, за да изберат друга Надзорница на корабите. Това, което се е случило на запад, ясно показва, че не може да се отлага. — Устата на Шиелин се сви, а Чанел вдигна благовонната си кутийка към ноздрите, сякаш искаше да потуши някакъв мирис. Благовонието й бе толкова остро, че се вряза през мириса на розово масло в стаята. Както и да бяха изразили какво изпитват към Зайда, тя нито се притесни, нито показа нещо друго, освен пълна самоувереност. Гледаше Елейн право в лицето. — Трябва да сме готови за това, което предстои, и затова ни трябва Надзорница на корабите. От името на Бялата кула ти обеща двадесет учителки. Не мога да взема Вандийн заради траура й, нито теб, но ще очаквам изрядно отплащане. Изпратихме от своите в „Сребърния лебед“, за да видим дали някоя от тях ще е склонна да поеме дълга на Кулата, но не мога да чакам отговора им. Ако Светлината благоволи, то тази нощ ще се къпя с останалите Надзорнички на вълни в залива на Иллиан.

Елейн положи голямо усилие да запази лицето си гладко. Тази жена току-що й бе заявила, че смята да събере всички Айез Седай, които й попаднат подръка в Кемлин, и да ги отмъкне? А и по всичко личеше, че няма намерение да остави след себе си нито една Ветроловка. Сърцето й се смъкна в петите. Докато не се върнеше Реане, оставаха седем от Родството с достатъчно сила, за да изтъкат Портал, но две от тях не можеха да го отворят достатъчно, за да мине през него конски впряг. Без Ветроловките планът да се поддържа снабдяването на Кемлин от Тийр и Иллиан ставаше в най-добрия случай проблематичен. „Сребърния лебед“! Светлина, тази, която Зайда бе пратила, щеше да разкрие всяка точица от сключената от нея сделка! Егвийн нямаше да й благодари затова, че е разляла тази каша пред очите на всички. Едва ли едно толкова кратко изявление беше изсипвало някога в скута й толкова много проблеми.

— Съжалявам за загубата ви и за загубата на Ата-ан Миере — отвърна тя; мислеше трескаво. — Неста дин Реас беше велика жена. — Е, поне беше жена с голяма власт и с много силно лично присъствие. Елейн се бе почувствала щастлива, че си тръгна с нещо повече от ризата на гърба си след единствената си среща с нея. Като стана дума за ризи, нямаше време да се облече дори. Зайда можеше и да не чака. Затегна колана на робата си. — Трябва да поговорим. Есанде, донесете вино за гостенките ни и чай за мен. Слаб чай — въздъхна тя от предупредителното жегване през връзката с Биргит. — В по-малката дневна. Ще ме уважите ли, Надзорнице на вълните?

За нейна изненада Зайда само кимна, сякаш бе очаквала точно това. Това я стъписа, като си помисли за ангажимента на Зайда във взаимната им сделка. Сделките — всъщност те бяха две и това можеше да се окаже ключовият момент.

Никой от доста време не беше очаквал, че малката дневна ще се използва, така че въздухът в нея беше мразовит, дори след като Сефани притича с огнивото да запали праханта под дъбовите цепеници в широката бяла камина и бързо изхвърча от стаята.

Пламъците запращяха и заядоха дънера върху желязната решетка. Жените се занаместваха в ниските резбовани столове, подредени в полукръг пред огъня. Е, наместваха се по-точно Елейн и жените на Морския народ: Елейн грижливо заоправя робата си върху коленете — съжаляваше, че Зайда не беше се забавила поне час, за да може да се облече подобаващо, Ветроловките хладнокръвно изчакаха да седне най-напред Надзорницата на вълните, след което и те се настаниха от двете й страни. Биргит застана пред писалището, с ръце на кръста и буреносно лице. Връзката донесе отчетливо желание да скъса вратовете на Ата-ан Миере. Авиенда се облегна небрежно на един от бюфетите и дори след като Есанде й донесе робата и недвусмислено й я поднесе, тя просто си я заметна и се върна в позата си с ръце, скръстени на гърдите. Беше освободила сайдар, но костенурката все още беше в ръката й и Елейн подозираше, че е готова отново всеки миг да прегърне Силата. Но нито студеният зеленоок поглед на Авиенда, нито въсенето на Биргит ни най-малко не подействаха на трите от Морския народ.

— На Ата-ан Миере бяха обещани двадесет учителки — заговори леко натъртено Елейн. Зайда бе заявила, че на нея й е обещано, че тя ще събира плащанията, но сделката беше сключена с Неста дин Реас. Разбира се, Зайда сигурно вярваше, че самата тя ще стане новата Надзорница на корабите. — Подходящи учителки, които ще бъдат избрани от Амирлинския трон. Зная, Ата-ан Миере се гордеят с това, че докрай изпълняват договорените си задължения, и Кулата също ще изпълни своите. Но знаете, че когато Сестрите тук се съгласиха да преподават, беше временно. И беше съвсем отделна сделка от сключената с Надзорницата на корабите. Това го признахте сама, когато се съгласихте за Ветроловки, които да тъкат Портали, за да внасяме през тях продоволствие в Кемлин от Иллиан и Тийр. Със сигурност не бихте се намесили в работите на сухоземците по друга причина, освен за да изпълните своята страна от определен договор. Но щом си заминавате, вашата помощ приключва, както и нашето задължение да учим. Опасявам се, че и в „Сребърния елен“ няма да можете да съберете учителки. Ата-ан Миере ще трябва да почакат, докато Амирлин изпрати учителки. Съгласно договора, сключен с Надзорницата на корабите. — Жалко, че не можеше да настои да стоят настрана от странноприемницата, но за това може би вече беше късно, пък и не можеше да измисли основание, което да не прозвучи кухо. Аргумент, който се тресе от липса на център, щеше само да окуражи Зайда. Ата-ан Миере бяха жестоки в пазаренето. Добросъвестни, но жестоки. Трябваше да продължи много бавно, много внимателно.

— Моята сестра те спипа за ухото — изкиска се Авиенда и се плесна по бедрото. — Направо те увеси за глезените. — Кой знае защо, намираше точно това наказание на Морския народ за невероятно смешно.

Елейн потисна изблика си на раздразнение. Авиенда не изпускаше нито една възможност да щипне Морския народ за носовете — беше започнала, откакто побягнаха от Ебу Дар, и оттогава не спираше — но не беше моментът за това.

Чанел се вкочани и спокойното й лице стана кръвнишко. Жилавата жена твърде често се оказваше потърпевшата страна от Авиендиното щипване на носове, включително и един неприятен епизод, включващ уускай, много силно айилско питие. Обкръжи я дори сиянието на сайдар! Зайда не можеше да види това, но знаеше за уускай и за отнасянето на Чанел в леглото, след като беше повръщала по целия път, и вдигна властнически ръка към Ветроловката. Сиянието угасна и лицето на Чанел помръкна.

— Всичко, което казваш, може и да е така — заяви Зайда, което не беше много далече от обида, особено ако се кажеше на една Айез Седай. — Но така или иначе, Мерилил не беше част от това. Тя се съгласи да стане една от учителките много преди да дойде в Кемлин и ще тръгне с мен, за да продължи лекциите си.

Елейн вдиша дълбоко. Не можеше дори да се опита да разубеди Зайда. Голяма част от влиянието на Бялата кула се основаваше на факта, че Кулата държеше на думата си толкова твърдо, колкото и Морския народ. Че се знаеше, че държи на думата си. О, хората твърдяха, че трябва да слушаш много внимателно, за да чуеш, че една Айез Седай е обещала това, което си мислиш, че е обещала, и това твърдение често пъти се оказваше вярно, но станеше ли веднъж ясно обещанието, то бе равносилно на клетва, дадена под Светлината. Най-малкото Ветроловките едва ли щяха да позволят Мерилил да си иде. Рядко я изпущаха от погледа си.

— Може би ще се наложи да ми я върнеш, ако ми потрябва специално. — Ако Вандийн и двете й помагачки намереха доказателство, че е от Черната Аджа. — Ако се случи това, ще уредя заместничка. — А коя щеше да е тя, представа си нямаше.

— Тя си има да служи още. Поне още една година, според договора. — Зайда махна отстъпчиво. — Но стига да разбираш, че заместничката й трябва да дойде преди тя да си тръгне… Няма да я пусна без друга на нейно място.

— Мисля, че така е добре — отвърна спокойно Елейн. Дано да беше добре, след като нямаше друг избор!

Зайда леко се усмихна и остави тишината да се разтегли. Чанел помръдна крака, но по-скоро от нетърпение, отколкото за да стане, а Надзорницата на вълните не помръдваше. Явно искаше още нещо, имаше намерение да сключи нова сделка и явно искаше Елейн да проговори първа. Елейн се приготви да я надцака. Огънят се бе разгорял и пращеше, мяташе искри в комина и излъчваше в стаята чудесна топлина, но влажната й роба засмукваше мраза във въздуха и го прехвърляше на кожата й. Това с пренебрегването на студа беше много добре, но как да го пренебрегнеш, когато ти е и студено, и мокро? Посрещна невъзмутимо погледа на Зайда и й върна същата тънка усмивка. Есанде се върна с Нарис и Сефани, понесли сребърни подноси, единият със сребърен чайник с формата на лъв и тънки зелени чашки от порцелана на Морския народ, другият с ковани сребърни чаши и кана за вино с висока шия, от която лъхаше на люти подправки. Всички си взеха вино, освен Елейн, на която изобщо не й се предложи избор. Заби поглед в чая и въздъхна. Можеше съвсем ясно да види дъното на чашата. Ако го бяха направили малко по-слаб, по-добре вода да й бяха дали!

След малко Авиенда прекоси стаята, постави чашата си с вино обратно на подноса върху един от бюфетите и си наля чай. Кимна на Елейн и се усмихна съчувствено и с намек, че всъщност предпочита воднист чай пред вино. Елейн неволно отвърна на усмивката й. Първосестрите си споделяха и лошото наред с доброто. Биргит се ухили над сребърната си чаша и я изпразни до половината на една глътка. Връзката донесе смях и яд, който изпитваше от Елейн. И главоболието, несмалено ни най-малко. Елейн потърка слепоочието си. Трябваше да настои Мерилил да я Изцери веднага щом я видя. Много от Родственичките надвишаваха Мерилил в Церенето, но тя беше единствената Сестра в двореца с що-годе прилична дарба.

— За тези Портали ти трябват много жени — каза внезапно Зайда. Пълните й устни вече не се усмихваха. Не й харесваше, че е проговорила първа.

Елейн отпи от жалкото подобие на чай и не каза нищо.

— Може би ще е угодно на Светлината, ако оставя тук една-две Ветроловки — продължи Зайда. — За уговорен срок.

Елейн намръщи чело, сякаш премисляше. Трябваха й тези проклети жени, и то повече от една-две.

— Какво ще поискаш в замяна? — попита накрая тя.

— Една квадратна миля от сушата на река Еринин. Но хубава земя. Да не е блатиста. Ще бъде вечно земя на Ата-ан Миере. Под нашите закони, не андорските — добави тя, сякаш беше някоя малка подробност, която дори не си струваше да се споменава.

Елейн се задави с чая. Ата-ан Миере мразеха да оставят морето, мразеха да не го виждат. А Зайда искаше земя на хиляда мили от най-близката солена вода? При това искаше да им бъде отстъпена безусловно. Кайриенци, мурандийци и дори алтарци кръв бяха лели, за да откъснат късчета от Андор, а андорците бяха проливали кръв, за да ги прогонят. Все пак една квадратна миля беше малък къс и малка цена, за да осигури продоволствието на Кемлин. Не че щеше да позволи Зайда да го разбере. А ако Морският народ започнеше да търгува пряко в Андор, то андорските стоки щяха да могат да пътуват в трюмовете им навсякъде, където плаваха, а това наистина означаваше навсякъде. Зайда със сигурност вече знаеше това, но нямаше смисъл да й се разкрива, че и Елейн си го е помислила. Стражническата връзка настояваше за предпазливост, но имаше мигове за храброст, както Биргит трябваше да знае по-добре от всекиго.

— Чаят нещо не е вкусен. — Не беше лъжа; просто отвличане. — За една квадратна миля от Андор заслужавам повече от две Ветроловки. Ата-ан Миере получиха двадесет учителки и повече за помощта в използването на Купата на ветровете, а когато си отидат, ще имате двайсет, които да ги заместят. Вие имате с вас двадесет и една Ветроловки. За една миля от Андор би трябвало да получа всичките двадесет и една, и други двайсет и една на техните места, когато си отидат, докато Айез Седай учат Морския народ. — Дано жената не си помислеше, че това е начин да отхвърли категорично предложението. — Разбира се, обичайните митнически задължения ще се прилагат за стоките, които се движат от тази земя към Андор.

Зайда вдигна чашата си към устата, а когато я свали, се видя усмивка. Елейн реши, че е по-скоро усмивка на облекчение, отколкото на триумф.

— Стоките, движещи се към Андор, но не и стоките, идващи по реката в нашата земя. Може и да оставя три Ветроловки, за половин година, да речем. Но за боеве не трябва да се използват. Няма да позволя моите хора да загиват за теб и няма да позволя други андорци да ни се разгневят, защото Морският народ е убил някои от тях.

— От тях ще се иска само да правят Портали — каза Елейн, — макар че ще трябва да ги правят там, където поискам аз. — Светлина! Сякаш се канеше да използва Единствената сила като оръжие! Морският народ го правеше, без да се замисля, но тя много се стараеше да се държи, както искаше Егвийн, все едно че вече са положили Трите клетви. Освен това, ако взривеше лагерите извън стената със сайдар или позволеше да го направи друга, нито един Дом в Андор нямаше да остане с нея. — Трябва да останат, докато не си осигуря короната, независимо дали ще е за половин година, или повече. — Короната трябваше да стане нейна за по-малко време, но както обичаше да казва старата й дойка Липи, човек брои сливите в кошницата, не по дървото. Станеше ли короната нейна обаче, нямаше да й трябват Ветроловки, за да снабдява града, и честно казано, щеше да се радва да им види гърба. — Но съвсем не е достатъчно. Ти ще държиш на Шиелин, защото е твоята Ветроловка. Ще задържа останалите.

Медальончетата на почетната верижка на Зайда леко се по-люшнаха, щом поклати глава.

— Талаан и Метара все още са чирачки. Трябва да се върнат, за да продължат обучението си. Другите също имат задължения. Четири могат да бъдат заделени, докато си осигуриш короната.

Оттук нататък беше само въпрос на пазарене. Елейн изобщо не беше очаквала, че ще задържи чирачките, а Ветроловките на клановите Надзорници на вълните също не можеха да се оставят — нещо, което беше очаквала. Повечето Надзорници на вълните използваха своите Ветроловки и Надзорници на меча като близки съветници, и щяха да се лишат от тях толкова лесно, колкото тя щеше да се лиши от Биргит. Зайда се опита да изключи и други, като Ветроловките, които служеха на големи кораби, но това веднага щеше да отреже голяма бройка и Елейн отказваше и отказваше да отстъпи от исканията си, освен ако Зайда не вдигнеше офертата си. Нещо, което тя правеше бавно, като стискаше зъби при всяка отстъпка. Но не толкова бавно, колкото можеше да очаква Елейн. Явно Надзорницата на вълните държеше на тази сделка точно толкова, колкото тя самата се нуждаеше от жени, можещи да изтъкават Портали.

— В името на Светлината, споразумяхме се — успя най-сетне да каже тя, като целуна връхчетата на пръстите на дясната си ръка и се наведе, за да ги опре до устните на Зайда. Авиенда се ухили, явно впечатлена. Лицето на Биргит си остана невъзмутимо, но връзката говореше, че й е трудно да повярва колко добре се е справила Елейн.

— Споразумяхме се, в името на Светлината — измърмори Зайда. Пръстите й на устните на Елейн бяха корави и мазолести, въпреки че самата тя едва ли се беше катерила по въжета от много години. Изглеждаше съвсем доволна за жена, отстъпила девет от заложените на масата четиринайсет Ветроловки. Елейн си помисли колко ли от тези девет ще са жени, чиито кораби са унищожени от сеанчанците в Ебу Дар. Да изгубиш кораб беше сериозна работа при Ата-ан Миере, все едно по каква причина, и сигурно беше достатъчно сериозен повод да се позадържиш извън дома за малко по-дълго. Все едно.

Чанел изглеждаше посърнала — татуираните й ръце стискаха коленете на панталоните й от червен брокат, — но не толкова посърнала, колкото можеше да се очаква за жена от Морския народ, която трябва да остане на брега за малко по-дълго. Тя трябваше да командва оставащите Ветроловки и никак не й харесваше, че Зайда бе отстъпила да бъде под властта на Елейн и на Биргит. Не можеше повече да се допуска Морският народ да обикаля из двореца все едно, че е негов, и да развява исканията си наляво и надясно. Но пък Елейн подозираше, че Зайда беше дошла на тази среща, знаейки, че ще се наложи да остави част от свитата си, а Чанел беше дошла, знаейки, че тя ще я командва. Това също едва ли бе от значение, нито пък беше от значение какво предимство щеше да си спечели Зайда за избора на Надзорница на корабите. А че виждаше такова беше прозрачно като стъкло. Единственото важно беше, че Кемлин нямаше да гладува. Това, както и че… Проклетият маяк продължаваше да блести на запад. Не, тя щеше да стане кралица и не можеше да се държи като слисано момиченце. Кемлин и Андор бяха всичко, което имаше значение.