Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Osudy dobrého vojáka Švejka za světové války, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 76 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Александър Иванов (2008)

Осъвременени са някои правописни форми, например веднъж вместо „веднаж“, батальон вместо „баталион“ и производните им.

 

Издание:

Издателство „Народна култура“, 1969

Трето издание

Редактор Невена Захариева

 

Naše vojsko. Praha, 1959.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
  3. — Корекция на маркери за бележка и стихотворения в бележки

Статия

По-долу е показана статията за Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Приключенията на добрия войник Швейк през световната война
Osudy dobrého vojáka Švejka za světové války
АвторЯрослав Хашек
Създаване1921 г.
Чехословакия
Първо издание1923 г.
Чехословакия
Оригинален езикчешки
Жанрсатира, черна комедия
Видроман

Преводачпроф. Светомир Иванчев
Приключенията на добрия войник Швейк през световната война в Общомедия

„Приключенията на добрия войник Швейк през световната война“ (на чешки: Osudy dobrého vojáka Švejka za světové války) е недовършен сатиричен роман на чешкия писател Ярослав Хашек. Това е най-превежданото произведение на чешки език[1].

Книгата е изцяло илюстрирана от Йозеф Лада. Съкратеното название на романа е „Приключенията на добрия войник Швейк“. По първоначален замисъл, романът е трябвало да се състои от шест части. Хашек умира млад от туберкулоза през 1923 година, успява да завърши само четири части от романа, които сега обикновено се издават като една книга:

  1. В тила (V zázemí, 1921)
  2. На фронта (Na frontě, 1922)
  3. Славният побой (Slavný výprask, 1922)
  4. Славният побой продължава (Pokračování slavného výprasku, 1923; незавършена)

Персонажи

  • Йозеф Швейк, наричан просто Швейк
  • Кръчмарят Паливец
  • Бретшнайдер, таен полицейски агент
  • Фелдкурат Ото Кац
  • Поручик Лукаш
  • Готвачът Юрайда
  • Фелдфебел Ванек
  • Подпоручик Дуб
  • Сапьорът Водичка, който мрази унгарците, приятел на Швейк
  • Фелдфебел-школникът Биглер
  • Балоун, който по-късно става ординарец на поручик Лукаш

Сюжет

Маршрутът на Швейк

Романът разказва историята на чешкия ветеран Йозеф Швейк и неговите приключения в армията. Разказът започва с новината за атентата в Сараево, довел до избухването на Първата световна война. Швейк е толкова силно ентусиазиран да служи на своята родина, че никой не може да прецени дали просто той е един малоумник или хитро подкопава усилията на австро-унгарската армия. Тази идиотщина на Швейк вкарва в чешкия език думата švejkovina („швейковщина“)[2]

Историята продължава с описание на събитията, случващи се в началото на Първата световна война – присъединяването на Швейк към армията и различните приключения, случващи му се първо в тила и след това по време на настъплението при присъединяването му към неговата част на фронта. Незавършеният роман спира внезапно, преди да ни разкаже дали Швейк е имал възможността да участва в битка или да влезе в окопите. Романът е продължен от чешкия писател Карел Ванек – „Швейк в руски плен“.

Край на разкриващата сюжета част.

Значимост и критика

Ярослав Хашек, авторът на Швейк
Като Диоген, Швейк се лута по краищата на враждебното общество, защитавайки своето независимо съществование.

Петер Щайнер, Цинизъм: Добрият войник Швейк от Ярослав Хашек, Поезията днес 19:4 (1998), стр.469 – 98.

Ярослав Хашек и в частност този роман са обект на нескончаеми статии, есета, изследвания и книги. Те са написани от голямо разнообразие от автори, включващи негови приятели и познати, почитатели и хулители, и литературни критици, появили се почти веднага след публикуването на незавършения роман и ранната смърт на автора през 1923.

Бележки и източници

  1. Jareš, Michal; Tomáš Prokůpek (2010). „Translated Title: The Good Soldier Švejk and His Fortunes in the World War and Comics“. Czech Literature (5): 607 – 625.
  2. Хана Червникова, „Бележки за културата на списъчния състав на Чешката професионализирана армия“ Архив на оригинала от 2008-05-29 в Wayback Machine., Списание на силовите институции в постсъветските общества, 1 издание (2004)

Вижте също

Външни препратки

Швейк го изхвърлят от лудницата

По-късно, когато Швейк описваше живота си в лудницата, думите му звучаха като необикновено хвалебствие:

„Не мога да разбера наистина защо се сърдят лудите, като ги държат там. Там човек може да си лази гол по пода, да вие като чакал, да беснее и хапе. Ако човек направеше нещо такова на стъргалото, хората биха се учудили, но там това е най-обикновено нещо! Там има такава свобода, каквато не са сънували дори и социалистите. Там човек може да се представя и за дядо господ, и за Дева Мария, и за папата, и за английския крал, и за негово величество императора или за свети Вацлав, въпреки че последният постоянно беше вързан, гол и в изолация. Там имаше и един, който крещеше, че е архиепископ, но той нищо друго не вършеше, само ядеше и още нещо правеше, с извинение, нали знаете кое се римува с «ядеше», но там никой не се срамува от това. Един дори се представяше за свети Кирил и Методи, за да получава две дажби. А друг господин беше бременен и канеше всекиго на кръщене. Там бяха затворени много шахматисти, политици, рибари и скаути, маркосъбирачи и фотографи-любители. Един беше попаднал там заради някакви стари грънци, които наричал пепелници. Друг пък непрекъснато беше стегнат в усмирителна риза, за да не може да пресметне кога ще настане краят на света. Там се срещнах и с няколко професори. Един от тях ходеше все след мене и разправяше, че люлката на циганите била в Кърконошите[1], друг пък ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното.

Там всеки можеше да си говори, каквото му скимне, просто каквото му дойде на езика, като че ли се намираше в парламента. Понякога лудите си разправяха приказки и се посбиваха, ако се случеше много голямо нещастие с някоя от царските дъщери. Най-яростен беше един господин, който искаше да мине за шестнайсетия том на Отовия енциклопедически речник[2] и де кого срещнеше, молеше му се да го разтвори и да намери заглавието «Шивачка за картонаж» — иначе бил загубен. Успокои се едва когато го стегнаха в усмирителна ряза. Тогава започна да се хвали, че са го сложили в книговезка преса и молеше да го обрежат модерно. Изобщо там се живееше като в рая. Можеш да ревеш, да кряскаш, да пееш, да плачеш, да мяукаш, да виеш, да скачаш, да се молиш, да се премяташ, да лазиш на четири крака, да подскачаш на един, да тичаш наоколо, да танцуваш, да се друсаш по цял ден и да се катериш по стените. Никой няма да дойде при тебе и да ти каже: «Не бива да правите така, господине, не е прилично, засрамете се, къде ви е възпитанието?» Вярно е обаче, че там има и съвсем тихи луди. Имаше например един възпитан изобретател, който непрекъснато си чоплеше носа и само един път дневно казваше: «Току-що открих електричеството.» Та ви казвам, много хубаво беше и тия няколко дни, които прекарах в лудницата, принадлежат към най-хубавите мигове в моя живот.“

И наистина още самото посрещане, което устроиха на Швейк в лудницата, където го изпратиха за наблюдения от Областния углавен съд, надмина очакванията му. Най-напред го съблякоха гол, после го заметнаха с някакъв халат и го заведоха да го окъпят, като го хванаха интимно под ръка, при което един от болногледачите го развличаше, като му разказваше някакъв еврейски анекдот. В банята го потопиха във вана с топла вода, после го извадиха и го сложиха под студен душ. Това повториха три пъти, след което го попитаха дали му харесва. Швейк каза, че тук е по-хубаво, отколкото в банята при Карловия мост и че много обича да се къпе.

— А ако ми изрежете ноктите и ми острижете косата, нищо вече няма да ми липсва до пълното щастие — добави той с приятна усмивка.

Удовлетвориха и това му желание, а след като го разтриха порядъчно със сюнгер, завиха го в един чаршаф и го занесоха в първо отделение, където го сложиха на легло, покриха го и го помолиха да заспи.

Швейк и днес още обича да си спомня за това: „Представете си, те ме носеха на ръце, на ръце ме отнесоха до самото легло. В тоя миг изпитвах неземно блаженство.“

На леглото той сладко заспа. След това го събудиха, за да му предложат канче мляко и кифла. Кифлата беше нарязана вече на малки късчета и докато един от болногледачите държеше двете ръце на Швейк, другият топеше късчета кифла в млякото и го хранеше, както се тъпчат гъски. Като го нахраниха, те го взеха под ръка и го заведоха в клозета, където го помолиха да се изходи по малка и голяма нужда.

И за този хубав миг Швейк разказва с любов. Вярвам, че не е нужно да възпроизвеждам думите му какво направили после с него. Ще спомена само, че Швейк каза: „Един от тях през това време ме държеше в прегръдките си.“

След това го върнаха, отново го настаниха в кревата и го помолиха да заспи. След известно време го събудиха и го заведоха в амбулаторията, където Швейк, застанал съвсем гол пред двама лекари, си припомни славния момент, когато се бе явил пред военна комисия. Неволно от устата му се отрони:

— Tauglich[3].

— Какво казахте? — обади се един от лекарите. — Направете пет крачки напред и пет крачки назад.

Швейк направи десет.

— Аз нали ви казах — рече лекарят — да направите пет крачки.

— Не съм за няколко крачки — рече Швейк.

След това лекарите го поканиха да седне на стол и един от тях взе да го чука по коляното. После каза на другия, че рефлексите били напълно нормални, но той завъртя глава и на свой ред започна да почуква Швейк по коляното. През това време пък първият разтваряше клепачите на Швейк и преглеждаше зениците му. След това двамата отидоха до масата, където произнесоха няколко латински фрази.

— Слушайте, знаете ли да пеете? — попита единият от тях Швейк. — Бихте ли могли да ни изпеете някоя песен?

— Не ще и дума — отговори Швейк. — То аз нямам нито глас, нито музикален слух, но заради вас съм готов да опитам, щом сте решили да се забавлявате.

И Швейк захвана:

Младият монах защо ли

челото си свежда,

сълзи парещи два реда

защо ли нарежда?

— По-нататък не я знам — продължи Швейк. — Ако искате, ще ви изпея и:

Как тежи ми на сърцето,

как вълнуват се гърди ми,

тихо гледам ли нататък —

моя мила, скъпа си ми!

— И тая по-нататък не я знам — въздъхна Швейк. — Знам още първия куплет от „Къде си, край мой роден?“[4], освен това „Генерал Виндишгрец[5] война е захванал с тия от Изтока царски генерали“ и още няколко такива народни песни като: „Боже, императора пази“[6] и „Войската ни кога наближи Яромерж, града голяма“, и „Хиляди пъти те поздравяваме“[7].

Двамата доктори се спогледаха и единият от тях попита Швейк:

— Душевното ви състояние било ли е изследвано вече някога?

— В казармата — отговори Швейк тържествено и гордо, — господа военните лекари ме провъзгласиха официално за несъмнен идиот.

— На мене ми се струва, че сте симулант! — изрева другият лекар на Швейк.

— Аз, господа — бранеше се Швейк, — не съм никакъв симулант, аз съм истински идиот, можете да проверите в канцеларията на Ческе Будейовице или във военното окръжие в Карлин!

По-възрастният лекар махна безнадеждно ръка и сочейки Швейк, каза на болногледачите:

— На тоя ще му върнете дрехите и ще го заведете в трето отделение, първи коридор. После един от вас да се върне и да занесе папката му в канцеларията. И кажете там по-бърже да уредят всичко, та да се отървем по-скоро от него.

Лекарите хвърлиха още един унищожителен поглед към Швейк, който се кланяше учтиво и се отдръпваше заднишком към вратата. На въпроса на един от болногледачите що за глупости прави, той отговори:

— Понеже съм гол, необлечен, не искам да покажа на господата нещо, което да ги накара да помислят, че съм неучтив и простак.

От момента, когато получиха нареждане да върнат дрехите на Швейк, болногледачите престанаха да полагат каквито и да било грижи за него. Заповядаха му да се облече и един от тях го заведе в трето отделение. Там Швейк престоя няколко дни, докато в канцеларията уреждаха писмено изхвърлянето му, и има възможност да прави симпатичните си наблюдения.

Разочарованите лекари го прецениха като „не особено интелигентен симулант“ и понеже го освободиха тъкмо преди обед, стигна се до малка сцена.

Швейк заяви, че като го изхвърлят от лудницата, нямат право да го лишават от обед.

На разправията тури край повиканият от вратаря полицай, който заведе Швейк в полицейския участък на Салмова улица.

Бележки

[1] Планинска верига в Северна Чехия. — Б.пр.

[2] Многотомна чешка енциклопедия. — Б.пр.

[3] Годен (за военна служба). — Б.пр.

[4] Бъдещият национален химн на Чехословашката република. — Б.пр.

[5] Командуващ австрийските войски, които през 1848 г, потушили революцията в Прага и Виена. — Б.пр.

[6] Унгарският национален химн — Б.пр.

[7] Църковна песен. — Б.пр.