Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Osudy dobrého vojáka Švejka za světové války, 1923 (Обществено достояние)
- Превод от чешки
- Светомир Иванчев, 1948 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 76 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Александър Иванов (2008)
Осъвременени са някои правописни форми, например веднъж вместо „веднаж“, батальон вместо „баталион“ и производните им.
Издание:
Издателство „Народна култура“, 1969
Трето издание
Редактор Невена Захариева
Naše vojsko. Praha, 1959.
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
- — Корекция на маркери за бележка и стихотворения в бележки
Статия
По-долу е показана статията за Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Приключенията на добрия войник Швейк през световната война | |
| Osudy dobrého vojáka Švejka za světové války | |
 | |
| Автор | Ярослав Хашек |
|---|---|
| Създаване | 1921 г. Чехословакия |
| Първо издание | 1923 г. Чехословакия |
| Оригинален език | чешки |
| Жанр | сатира, черна комедия |
| Вид | роман |
| Преводач | проф. Светомир Иванчев |
| Приключенията на добрия войник Швейк през световната война в Общомедия | |
„Приключенията на добрия войник Швейк през световната война“ (на чешки: Osudy dobrého vojáka Švejka za světové války) е недовършен сатиричен роман на чешкия писател Ярослав Хашек. Това е най-превежданото произведение на чешки език[1].
Книгата е изцяло илюстрирана от Йозеф Лада. Съкратеното название на романа е „Приключенията на добрия войник Швейк“. По първоначален замисъл, романът е трябвало да се състои от шест части. Хашек умира млад от туберкулоза през 1923 година, успява да завърши само четири части от романа, които сега обикновено се издават като една книга:
- В тила (V zázemí, 1921)
- На фронта (Na frontě, 1922)
- Славният побой (Slavný výprask, 1922)
- Славният побой продължава (Pokračování slavného výprasku, 1923; незавършена)
Персонажи
- Йозеф Швейк, наричан просто Швейк
- Кръчмарят Паливец
- Бретшнайдер, таен полицейски агент
- Фелдкурат Ото Кац
- Поручик Лукаш
- Готвачът Юрайда
- Фелдфебел Ванек
- Подпоручик Дуб
- Сапьорът Водичка, който мрази унгарците, приятел на Швейк
- Фелдфебел-школникът Биглер
- Балоун, който по-късно става ординарец на поручик Лукаш
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Романът разказва историята на чешкия ветеран Йозеф Швейк и неговите приключения в армията. Разказът започва с новината за атентата в Сараево, довел до избухването на Първата световна война. Швейк е толкова силно ентусиазиран да служи на своята родина, че никой не може да прецени дали просто той е един малоумник или хитро подкопава усилията на австро-унгарската армия. Тази идиотщина на Швейк вкарва в чешкия език думата švejkovina („швейковщина“)[2]
Историята продължава с описание на събитията, случващи се в началото на Първата световна война – присъединяването на Швейк към армията и различните приключения, случващи му се първо в тила и след това по време на настъплението при присъединяването му към неговата част на фронта. Незавършеният роман спира внезапно, преди да ни разкаже дали Швейк е имал възможността да участва в битка или да влезе в окопите. Романът е продължен от чешкия писател Карел Ванек – „Швейк в руски плен“.
Значимост и критика
| „ | Като Диоген, Швейк се лута по краищата на враждебното общество, защитавайки своето независимо съществование. | “ |
Петер Щайнер, Цинизъм: Добрият войник Швейк от Ярослав Хашек, Поезията днес 19:4 (1998), стр.469 – 98. | ||
Ярослав Хашек и в частност този роман са обект на нескончаеми статии, есета, изследвания и книги. Те са написани от голямо разнообразие от автори, включващи негови приятели и познати, почитатели и хулители, и литературни критици, появили се почти веднага след публикуването на незавършения роман и ранната смърт на автора през 1923.
Бележки и източници
- ↑ Jareš, Michal; Tomáš Prokůpek (2010). „Translated Title: The Good Soldier Švejk and His Fortunes in the World War and Comics“. Czech Literature (5): 607 – 625.
- ↑ Хана Червникова, „Бележки за културата на списъчния състав на Чешката професионализирана армия“ Архив на оригинала от 2008-05-29 в Wayback Machine., Списание на силовите институции в постсъветските общества, 1 издание (2004)
Вижте също
Външни препратки
- ((cs)) Оригиналният текст на книгата
- Нов самиздат английски превод на Швейк
- Швейк Централа Архив на оригинала от 2004-06-05 в Wayback Machine.
- Швейк Централа: Филмови версии Архив на оригинала от 2016-04-04 в Wayback Machine.
- Корицата на оригиналното чешко издание
II
Институтът на ординарците има много стар произход. Изглежда, че още Александър Македонски е имал свръзка. Положително е обаче, че през време на феодализма тая роля са изпълнявали рицарските оръженосци. Какво собствено е бил Санчо Панса на Дон Кихот? Учудва ме, че досега не се е намерил никой, който да напише историята на ординарците. В такъв случай ние бихме научили, че херцогът от Алмавир през време на обсадата на Толедо поради голям глад изял свръзката си без сол. Сам херцогът пише в мемоарите си за това събитие, като обяснява, че месото на слугата му било нежно, крехко, сочно, на вкус нещо средно между пилешко и магарешко.
В една стара швабска книга върху военното изкуство намираме наставления и за свръзките. Ординарецът от средновековието е трябвало да бъде набожен, добродетелен, правдив, скромен, храбър, решителен, честен и работлив. С една дума, той е трябвало да бъде образец на истински човек. Новото време измени много нещо в така очертания тип. Модерната свръзка по правило не е нито набожна, нито добродетелна, нито правдива. Тя лъже, мами началството си и много често превръща живота му в истински ад. Тя е лукав роб, който измисля най-различни хитро скроени трикове, за да вгорчи живота на началника си.
Сред новото поколение свръзки положително няма да намерите такива жертвоготовни създания като благородния Фернандо на херцога от Алмавир, които да позволят на началниците си да ги изядат без сол. От друга страна, виждаме, че командирите водят борба на живот и смърт със свръзките на новото време, употребяват най-различни средства, за да поддържат авторитета си. По съвкупност тия средства представлява особен вид терор. През 1912 година в Грац се гледа едно дело, в което главна роля играеше някакъв капитан, който беше умъртвил свръзката си с ритници. Той бе освободен, защото го бе направил едва за втори път. Според тия господа животът на свръзките няма никаква цена. Свръзката е само предмет, в много случаи кукла за удряне на плесници[1], роб, момче за всичко. Не е чудно тогава, че особеното му положение изисква от роба да бъде хитър и лукав. Положението му на нашата планета може да бъде сравнено само със страданията на старовремските пиколо, които били напътвани към добросъвестност чрез плесници и мъчения.
Има обаче случаи, когато свръзката се издига до положението на фаворит и тогава тя става страшилище за цялата рота, целия батальон. Всички чинове се стремят да спечелят благоволението ѝ. Тя разрешава отпуските, тя спасява положението, когато е нужно да се кажат две думи пред началството, за да бъде простено известно провинение.
Тия фаворити през време на войната бяха награждавани с големи и малки сребърни медали за храброст.
В деветдесет и първи полк аз познавах няколко такива свръзки. Една получи голям сребърен медал само защото умееше по вълшебен начин да пече гъските, които крадеше. Друга получи малък сребърен медал, защото от къщи ѝ изпращаха великолепни колети с провизии, така че началникът ѝ дори през време на най-голям глад преяждаше и след това не можеше да се движи от тежест в стомаха.
Същият началник беше стилизирал доклада, с който представи свръзката си за награждаване, по следния начин:
„В боевете проявява необикновена храброст, презира опасностите и през време на най-усилена стрелба от страна на настъпващия неприятел не се отдалечава нито крачка от командира си.“
А свръзката през това време опустошаваше курниците в тила. Войната измени отношението на свръзката към началника и я превърна в най-омразно същество за войниците. Когато на пет души се раздаваше по една консерва, свръзката винаги разполагаше с цяла кутия. Манерката на ординареца винаги беше пълна с ром или коняк. По цял ден това създание дъвчеше шоколад и лапаше сладки офицерски сухари, пушеше цигарите на началника си, готвеше по цели часове и носеше нова-новеничка куртка.
Личната свръзка на офицера бе в най-интимни отношения с ординареца от ротната канцелария и богато го гощаваше с отпадъците от своята трапеза. Споделяше с него и всички други привилегии, от които се ползуваше. За да бъдат триумвират, към тях се присъединяваше и ротният фелдфебел. Тая тройка, която живееше в непосредствена близост до командира, беше запозната с всички операции и военни планове.
Най-добре осведомен за началото на операциите беше оня взвод, чийто подофицер дружеше със свръзката на ротния.
Щом свръзката кажеше: „В два и тридесет и пет ще си вдигаме чуковете“, значи, точно в два и тридесет и пет австрийските войници започваха да се оттеглят.
Свръзката беше в най-интимни отношения с походната кухня, много обичаше да се навърта около казана и си подбираше ястията, сякаш се намираше в ресторант и имаше на ръка листа на гостбите.
„Искам ребро — казваше свръзката на готвача, — вчера ми даде опашка. Сложи и малко дроб в чорбата, нали знаеш, че не ям далак.“
Най-знаменита беше обаче свръзката в създаването на паника. При бомбардировка на позициите сърцето ѝ падаше в гащите. През това време тя пазеше багажа на началника си, а също така и своя багаж в най-сигурния блиндаж и завираше глава под някое одеяло, за да не я намери снарядът. Нямаше друго желание, освен да ранят началника ѝ и по такъв начин да замине с него в тила, в дълбокия тил.
Паника свръзката насаждаше систематически и с известно тайничене. „Струва ми се, че прибират телефона“ — съобщаваше тя поверително по взводовете. И беше щастлива, когато можеше да каже: „Прибраха го вече.“
Никой повече от свръзката не обичаше отстъплението. В такива мигове тя забравяше, че над главата ѝ пищят гранати и шрапнели, промъкваше се неуморно с багажа си към щаба, дето чакаха обозите. Тя обичаше австрийските обози и с голямо удоволствие се возеше. В най-лошите случаи използуваше и санитарните двуколки. Когато се наложеше да върви пеша, тя правеше впечатление на най-съсипания човек. В такива случаи изоставяше багажа на началството си в окопите и продължаваше да мъкне само своята собственост.
Случеше ли се офицерът да се спаси с бягство от плен, а свръзката да бъде пленена, то тя в никакъв случай не забравяше да отмъкне със себе си и багажа на своя началник. Багажът минаваше в нейна собственост и свръзката полагаше трогателни грижи за него.
Веднъж видях една пленена свръзка, която вървя пеша от Дубно[2] до Дарница[3] отвъд Киев. Освен своята раница и раницата на началника си, който се беше спасил с бягство, тя носеше още и пет куфарчета с най-различна форма, две завивки и възглавница, а освен това и някаква бохча на главата си. Оплакваше се, че казаците ѝ откраднали два куфара.
Никога не ще забравя тоя човек, който с такива мъки прекоси цяла Унгария. Това беше истинска товарна кола. И до днес не мога да си обясня как намери сили да носи и мъкне товара стотици километри, после да замине с него за Ташкент[4], да се грижи за него и да го пази и най-после да умре върху багажа си от петнист тиф в пленнически лагер.
Днес тия свръзки са пръснати по цялата ни република и разказват за геройските си подвизи. Те са щурмували Сокал[5], Дубно, Ниш, Пиава[6]. Всеки от тях е Наполеон.
„Казах на началството да телефонира в щаба, че е време да почнем.“
Повечето свръзки бяха реакционери и войниците ги мразеха. Някои от тях доносничеха и им правеше особено удоволствие, когато им се удадеше случай да гледат как връзват някого.
Те се бяха обособили в особена каста. Егоизмът им нямаше граници.