Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Osudy dobrého vojáka Švejka za světové války, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 76 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Александър Иванов (2008)

Осъвременени са някои правописни форми, например веднъж вместо „веднаж“, батальон вместо „баталион“ и производните им.

 

Издание:

Издателство „Народна култура“, 1969

Трето издание

Редактор Невена Захариева

 

Naše vojsko. Praha, 1959.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
  3. — Корекция на маркери за бележка и стихотворения в бележки

Статия

По-долу е показана статията за Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Приключенията на добрия войник Швейк през световната война
Osudy dobrého vojáka Švejka za světové války
АвторЯрослав Хашек
Създаване1921 г.
Чехословакия
Първо издание1923 г.
Чехословакия
Оригинален езикчешки
Жанрсатира, черна комедия
Видроман

Преводачпроф. Светомир Иванчев
Приключенията на добрия войник Швейк през световната война в Общомедия

„Приключенията на добрия войник Швейк през световната война“ (на чешки: Osudy dobrého vojáka Švejka za světové války) е недовършен сатиричен роман на чешкия писател Ярослав Хашек. Това е най-превежданото произведение на чешки език[1].

Книгата е изцяло илюстрирана от Йозеф Лада. Съкратеното название на романа е „Приключенията на добрия войник Швейк“. По първоначален замисъл, романът е трябвало да се състои от шест части. Хашек умира млад от туберкулоза през 1923 година, успява да завърши само четири части от романа, които сега обикновено се издават като една книга:

  1. В тила (V zázemí, 1921)
  2. На фронта (Na frontě, 1922)
  3. Славният побой (Slavný výprask, 1922)
  4. Славният побой продължава (Pokračování slavného výprasku, 1923; незавършена)

Персонажи

  • Йозеф Швейк, наричан просто Швейк
  • Кръчмарят Паливец
  • Бретшнайдер, таен полицейски агент
  • Фелдкурат Ото Кац
  • Поручик Лукаш
  • Готвачът Юрайда
  • Фелдфебел Ванек
  • Подпоручик Дуб
  • Сапьорът Водичка, който мрази унгарците, приятел на Швейк
  • Фелдфебел-школникът Биглер
  • Балоун, който по-късно става ординарец на поручик Лукаш

Сюжет

Маршрутът на Швейк

Романът разказва историята на чешкия ветеран Йозеф Швейк и неговите приключения в армията. Разказът започва с новината за атентата в Сараево, довел до избухването на Първата световна война. Швейк е толкова силно ентусиазиран да служи на своята родина, че никой не може да прецени дали просто той е един малоумник или хитро подкопава усилията на австро-унгарската армия. Тази идиотщина на Швейк вкарва в чешкия език думата švejkovina („швейковщина“)[2]

Историята продължава с описание на събитията, случващи се в началото на Първата световна война – присъединяването на Швейк към армията и различните приключения, случващи му се първо в тила и след това по време на настъплението при присъединяването му към неговата част на фронта. Незавършеният роман спира внезапно, преди да ни разкаже дали Швейк е имал възможността да участва в битка или да влезе в окопите. Романът е продължен от чешкия писател Карел Ванек – „Швейк в руски плен“.

Край на разкриващата сюжета част.

Значимост и критика

Ярослав Хашек, авторът на Швейк
Като Диоген, Швейк се лута по краищата на враждебното общество, защитавайки своето независимо съществование.

Петер Щайнер, Цинизъм: Добрият войник Швейк от Ярослав Хашек, Поезията днес 19:4 (1998), стр.469 – 98.

Ярослав Хашек и в частност този роман са обект на нескончаеми статии, есета, изследвания и книги. Те са написани от голямо разнообразие от автори, включващи негови приятели и познати, почитатели и хулители, и литературни критици, появили се почти веднага след публикуването на незавършения роман и ранната смърт на автора през 1923.

Бележки и източници

  1. Jareš, Michal; Tomáš Prokůpek (2010). „Translated Title: The Good Soldier Švejk and His Fortunes in the World War and Comics“. Czech Literature (5): 607 – 625.
  2. Хана Червникова, „Бележки за културата на списъчния състав на Чешката професионализирана армия“ Архив на оригинала от 2008-05-29 в Wayback Machine., Списание на силовите институции в постсъветските общества, 1 издание (2004)

Вижте също

Външни препратки

Религиозен разговор

Случваше се Швейк по цели дни да не види възпитателя на войнишките души. Фелдкуратът редуваше задълженията си с оргии и много рядко се връщаше в къщи, изцапан, немит, като котарак през време на любовния период, когато прави екскурзии по покривите на къщите.

Когато се завърнеше, ако не беше загубил способността да си служи с езика, той разговаряше с Швейк, преди да заспи, за възвишените идеали, за ентусиазма, за удоволствието от размисъла.

Понякога се опитваше да говори и в стихове, да цитира Хайне.

Швейк отслужи с фелдкурата още една военна литургия при пионерите, дето по погрешка бяха поканили и друг фелдкурат, бивш катехет[1], необикновено набожен човек. Той погледна учудено колегата си, когато последният му предложи глътка коняк от манерката, която Швейк винаги носеше със себе си при подобни религиозни обреди.

— Екстра качество — рече фелдкуратът, — пийнете и си вървете в къщи. Аз сам ще свърша тая работа, нужно ми е да постоя на чист въздух; днес нещо ме боли главата.

Набожният фелдкурат си отиде, клатейки глава, а Кац както винаги изигра блестящо ролята си.

Тоя път кръвта на спасителя бе заместена с винен шприц и проповедта бе по-дълга, при което на всеки две думи фелдкуратът добавяше „и тъй нататък“ и „разбира се“.

— Войници, вие днес ще заминете на фронта и така нататък. Обърнете се към бога и така нататък, разбира се. Не знаете какво може да ви се случи и така нататък и, разбира се.

От олтара продължаваше да се носи „и така нататък“ и „разбира се“, като тия изрази се редуваха с бога и всички светии.

В увлечението си фелдкуратът провъзгласи за светец и принц Евгени Савойски, който щял да закриля пионерите, когато ще строят мостове над реките.

Независимо от това литургията завърши благополучно, без никакви инциденти, приятно и забавно. Пионерите се забавляваха много добре.

На връщане не искаха да ги пуснат в трамвая, тъй като носеха и сгъваемия олтар.

— Ти знаеш ли, като те пухна със светията по главата — рече Швейк на кондуктора.

Когато най-после се върнаха в къщи, установиха, че някъде из пътя са загубили табернакула.

— Няма значение — рече Швейк, — първите християни са служили литургия и без табернакул. Ако вземем да съобщим за това във вестниците, честният човек, който го е намерил, ще иска възнаграждение. А ако това бяха пари, може би изобщо нямаше да се намери толкова честен човек, въпреки че се срещат и такива. В нашия полк в Будейовице например имаше един войник, такова едно добро говедо. Веднъж намери на улицата шестстотин крони и ги предаде на полицията, след това във вестниците съобщиха за честността му и той стана за резил. Оттогава никой не искаше да говори с него. Всеки му казваше: „Простак с простак, що за глупост направи? Сега, докато си жив, няма да можеш да си простиш, ако е останало поне малко достойнство у тебе.“ Имаше си момиче, и то престана да говори с него. Като си отишъл в отпуска, другарите му заради това го изгонили от кръчмата. Той посърна, ходеше все замислен и накрая се хвърли под влака. Веднъж пък един шивач, който живееше на нашата улица, намери златен пръстен. Хората го предупреждаваха да не го предава в полицията, но той не ги послуша. Там го приели необикновено любезно и му казали, че били вече уведомени за един загубен златен пръстен с брилянт, но после погледнали камъка и му казали: „Че това не е никакъв брилянт, а стъкло. Колко ти дадоха за брилянта? Знаем ги ние честните като тебе!“ В края на краищата разбрало се, че и друг човек загубил златен пръстен, но с фалшив брилянт, някакъв семеен спомен. Но шивачът въпреки това лежал затворен три дена, понеже в яда си обидил стражата. Законното възнаграждение от десет на сто, което получил, се равнявало на една крона и двадесет халера, понеже цената на намерения боклук била дванадесет крони. Той го хвърлил в лицето на притежателя, последният пък дал шивача под съд за обида и шивачът на всичкото отгоре бил глобен десет крони. След това той разправяше навсякъде, че всеки честен човек, който намери нещо и го върне на притежателя, заслужава да получи двадесет и пет по задника, заслужава така да го напердашат, че да посинее, да го набият публично за пример и назидание на хората. Аз мисля, че никой няма да ни върне табернакула, въпреки че на задната му страна има щемпел на полка, защото никой няма да иска да има работа с военните. По-скоро ще го хвърлят някъде в реката, за да си нямат неприятности. В кръчмата „При златния венец“ разговарях вчера с един петдесет и шест годишен човек от провинцията. Той отишъл в околийското управление в Нова Пака да попита защо са му реквизирали кабриолета. На връщане, след като го изгонили от околийското управление, той се спрял на площада да погледа току-що пристигналия обоз. Някакъв млад човек от обоза му казал, че карат консерви за войската и го помолил да постои малко при конете. Обаче след това не се върнал. И когато обозът тръгнал, измаменият трябвало да върви с него и така стигнал чак в Унгария, дето на свой ред също помолил един човек да го почака при колата и така се спасил, иначе щели да го мъкнат със себе си чак до Сърбия. Върнал се съвсем обезсърчен и вчера твърдеше, че никога вече не иска да си има никаква работа с военни.

Вечерта Швейк и фелдкуратът бяха посетени от набожния фелдкурат, когото тая сутрин също като тях бяха поканили да служи литургия на пионерите. Той беше голям фанатик, който искаше да приобщи всекиго към бога. Когато бил учител по закон божи, развивал религиозното чувство в децата чрез плесници и във връзка с това от време на време в различни списания били помествани бележки по негов адрес, озаглавявани: „Грубиянин учител по закон божи“, „Учител по закон божи, който удря плесници“. Той бе убеден, че детето най-добре може да усвои катехизиса с помощта на бастунената система.

Той накуцваше с единия си крак, последица от срещата му с бащата на един ученик, когото учителят по закон божи напляскал поради известни съмнения у него по отношение на светата Троица. Затова ученикът получил три плесника. Един заради бога-отца, втори заради бог-син и трети — заради светия дух.

Днес той беше дошъл, за да вкара в правия път колегата си Кац и да поговори с него от душа. Разговора той започна със следната забележка:

— Чудно, у вас никъде не виждам разпятието. Вие къде четете бревиария[2]? Нито една икона не краси стените на вашето жилище. Какво е това над леглото ви?

Кац се усмихна.

— Това е „Сузана в банята“, а голата жена под нея е една стара моя позната. Онова пък отдясно е произведение на японското изкуство, на което е изобразен сексуалният акт на гейша и стар японски самурай. Нещо много оригинално, нали? Бревиарият ми е в кухнята. Швейк, донесете го и го отворете на страница трета.

Швейк излезе и от кухнята се чу трикратно звукът, който обикновено се произвежда при отпушване на бутилка вино.

Когато на масата се появиха три бутилки, набожният курат беше съкрушен.

— Това е леко, литургично вино, колега — рече Кац, — много добро качество, ризлинк[3]. По вкус напомня мозелското.

— Няма да пия — вироглаво заяви набожният курат, — аз съм дошъл при вас да си поговорим от душа.

— Ще ви пресъхне гърлото, колега — рече Кац, — пийнете и аз ви слушам, аз съм твърде толерантен и съм способен да изслушвам и противни на моите възгледи.

Набожният курат отпи малко и опули очи.

— Дяволски хубаво вино, колега, какво ще кажете?

Фанатикът отговори твърдо:

— Забелязвам, че вие ругаете.

— Навик — отговори Кац, — понякога се улавям даже и в богохулство. Швейк, налейте на господин курата. Мога да ви уверя, че казвам също Himmelherrgott, Krucifix и sacra[4]. Аз мисля, че след като прослужите във войската колкото мене, и вие ще свикнете с тия неща. Та това съвсем не е нещо трудно, няма да срещнете никакви мъчнотии, а за нас, духовниците, то е много близко: небе, бог, кръст, свещено тайнство; не звучи ли това така хубаво и професионално? Пийте, колега.

Бившият учител по закон божи отпи механично. Виждаше се, че иска да каже нещо, но не може. Събираше мислите си.

— Колега — продължи Кац, — горе главата, недейте седя така тъжен, като че ли след пет минути ще ви бесят. Научих, че един петък погрешно сте изяли свински котлет в ресторанта, мислейки, че е четвъртък, и че след това в клозета сте бъркали с пръсти в гърлото си, за да го изкарате навън, тъй като ви било страх, че бог ще ви погуби. Мен не ме е страх да ям месо през пости, не ме е страх и от ада. Пардон, колега, пийте. Е, стана ли ви по-добре? Или вашите възгледи за ада са прогресивни и вие вървите в крак с времето и с реформистите? Според последните вместо обикновените котли със сяра за нещастните грешници в ада имало инсталирани папинови котли с високо налягане, грешниците се пържели на маргарин, имали и електрически скари, с милиони години през телата на грешниците се търкаляли тежки локомобили, скърцането на зъбите се осигурявало от зъболекарите чрез специални инструменти, стенанията се записвали на грамофонни плочи, които се изпращали горе в рая за развлечение на праведните. В рая пък били инсталирани множество пулверизатори с одеколон, а филхармонията изпълнявала изключително Брамс, така че вие предпочитате да ви преместят в ада или чистилището. В задника на всяко ангелче имало затъкнато самолетно витло, за да не се преуморяват крилцата му. Пийте, колега. Швейк, налейте му коняк, струва ми се, че не му е добре.

След като се опомни, набожният курат прошепна:

— Религията е умствена дейност. Който не вярва в съществуването на светата Троица…

— Швейк — прекъсна го Кац, — налейте на господин фелдкурата още един коняк, за да се свести. Разправете му нещо, Швейк.

— Слушам, господин фелдкурат — рече Швейк. — При Влашим, господин фелдкурат, имаше един поп. Понеже старата му икономка забягна с момчето си, като му задигна и парите, той си взе прислужница. И тоя поп на стари години започна да изучава свети Августин, за когото казват, че принадлежи към светите отци. Прочел някъде в неговите съчинения, че който вярва в съществуването на антиподи, трябва да бъде проклет. Извикал прислужницата си и ѝ казал: „Слушайте, вие разправяхте веднъж, че син ви е шлосер и е заминал в Австралия. Значи, той се намира сред антиподи, а свети Августин заповядва всеки, който вярва в съществуването на антиподи, да бъде проклет.“ — „Ваша милост — възразила му жената, — та нали син ми ми изпраща писма и пари от Австралия!“ — „По тоя начин сатаната иска да ви подмами — рекъл ѝ попът, — според свети Августин никаква Австралия не съществува, ясно е, че антихристът иска да ви изкуши.“ Същата седмица в неделя той я проклел публично в черквата и се провикнал от амвона, че Австралия не съществува. От черквата го откарали направо в лудницата. Та правичката да ви кажа, на мнозина мястото им е там. Урсулинките[5] пазят в манастира си шишенце с млякото на Дева Мария, с което тя кърмила малкия Исус, а в сиропиталището край Бенешов, след като им дали да пият лурдска вода[6], сирачетата получили такава диария, каквато светът не бил виждал.

Пред очите на набожния фелдкурат започнаха да се въртят цветни кръгове. Той се опомни едва от новата порция коняк, който, го удари в главата.

Като примигваше с очи, той попита Кац:

— Нима вие не вярвате в безгрешното зачатие на Исуса Христа, нима вие не вярвате, че палецът на свети Йоан Кръстител, който се съхранява в манастира на пиаристите, е истински? Вярвате ли изобщо в бога? А като не вярвате, защо сте станали фелдкурат?

— Колега — отвърна Кац, като го потупа приятелски по гърба, — докато държавата не сметне, че войниците, които отиват да умират на фронта, не се нуждаят от божа благословия, фелдкуратството си остава прилично платено занятие, при което човек не се преуморява особено. За мен това е много по-удобно, отколкото да търча по плацовете, да ходя на маневри. Едно време изпълнявах заповедите на началниците си, днес правя, каквото ми хрумне. Замествам някого, който не съществува, и сам играя ролята на бога. Когато не искам да простя някому греховете, не му ги прощавам, дори на колене да ме моли за това. Впрочем такива екземпляри почти не се срещат.

— Обичам дядо господа — рече набожният фелдкурат, като започна да хълца, — много го обичам. Дайте ми малко вино. Уважавам бога — продължи той след малко, — много го уважавам и почитам. Никого не уважавам така, както него.

Той удари с пестник по масата толкова силно, че бутилките подскочиха.

— Бог има възвишен характер, той е нещо неземно. Той е честен в делата си. Той е слънчево явление, никой не може да ме разубеди в това. Уважавам и свети Йосиф, уважавам и всички останали светци с изключение на свети Серапион. Името му е едно грозно такова.

— Той трябва да подаде заявление да му го сменят — намеси се Швейк.

— Обичам и света Людмила, и свети Бернардин — продължи бившият учител по закон божи, — той спасил много пътници в Сен Готард. На шията си носи шише с коняк и издирва затрупаните в снега.

Развлечението промени насоката си. Набожният курат започна да говори врели-некипели:

— Уважавам младенците, празникът им е на двадесет и осми декември. Ненавиждам Ирод. Когато кокошките спят, не можете да намерите пресни яйца.

Той прихна да се смее и запя:

— Свети боже, свети крепки…

Внезапно престана да пее, обърна се към Кац и остро попита:

— Вие не вярвате ли, че на петнадесети август е празникът Успение Богородично?

Забавлението бе в разгара си. На масата се появиха нови бутилки. От време на време Кац се обаждаше:

— Кажи, че не вярваш в бога, иначе няма да ти налея.

Някой можеше да помисли, че са се върнали времената, когато първите християни са били жестоко преследвани. Бившият учител по закон божи пееше някаква песен на мъчениците от римската арена и ревеше:

— Вярвам в господа-бога, не ще се отрека от него. Не ти ща виното! Мога и сам да изпратя да ми донесат.

Накрая го туриха да легне. Преди да заспи, той заяви, като вдигна десницата си за клетва:

— Вярвам в бога, отца и сина и светаго духа. Донесете ми бревиария!

Швейк тикна в ръката му някаква книга, която взе от нощната масичка, и така набожният фелдкурат заспа с „Декамерон“ от Бокачо в ръка.

Бележки

[1] Учител по вероучение. — Б.пр.

[2] Католически молитвеник. — Б.пр.

[3] Вид вино. — Б.пр.

[4] Думи с религиозно съдържание: първата (нем.) е съчетание, което означава „небе, господи боже“, втората означава „разпятие“ или „кръст“, третата — „свещено тайнство“. С течение на времето те се превърнали в общоупотребими хулни думи. — Б.пр.

[5] Монахини от ордена „Свети Урсула“. — Б.пр.

[6] Вода от гр. Лурд — Франция, която според католиците притежава чудодейна сила. — Б.пр.