Таньо Танев
Као (25)

Войната за Поса

Както Као предполагаше се започна рано на пролет. До лодара достигаха вести с месец два закъснение. Керваните отплаваха за Тиати и Усана. Трите кораба от Поса сновяха между Лодара, Итониа, Самад и Полдиниа. По средата на лятото Тиати изпрати керван, които спря на Итониа и закара храни за войските близо до Поса. На връщане донесе вестта, че Адик е убит подло, а Гофар паднал в битка. Као с флота си и войската си бе свит като пружина и нанесе мълниеносен удар. Изсипа флота с войската в Полдиниа, самия той само с два кораба влезе в Самад като цар. Набра войска от полдиниа, а своята остави там. В полдиниа изпрати за управител брат си Вава.

Набра бързо войска и я предостави на Хум. Когато корабите от Полдиниа минаха край Самад, качи всичко което можеше да носи оръжие и ги изпрати към Поса. Нареди на корабите да не доближават много, за да не станат плячка на флота на Садик. Те така и постъпиха. Стовариха всичко при първите постове по брега и се оттеглиха към Лодара. До края на лятото Хум очисти земите около Поса от войски на Садик. Поса се държеше, но по средата на зимата падна и као остави там за управител Хум.

Флота на Сади обикаля покрай бреговете дори през зимата, но не посмя да стоварва десант. Градовете бяха добре укрепени и хората въоръжени. Лодара, Итониа, Полдиниа, Самад, дори Поса произвеждаха по кораб на месец, и то бойни. През тази пролет щеше да се реши въпроса за господството на море.

Садик рано, рано стовари десант недалеч от Поса. Задачата на Хум бе да удържа града и да дава колкото може по-малко жертви. Тиати си бе изпатила през зимата. Садик потопи поне пет кораба и с цялата си наглост дефилира с петнадесет кораба пред града, обстрелвайки го със запалителни стрели. Искал откуп за потопените кораби пред Самад и Тиати да излезе от войната. В отговор Тиати изпрати десет кораба в помощ на Као без той да ги е искал. Там вече знаеха че е в Самад, като цар на всички.

Възложи командването на единия флот на Поо, а на другия на Дорам. Тяхната задача бе да не допуснат флота на Садик да снабдява десанта при Поса. Само толкова. Као искаше да минимизира загубите. Нека Радак унищожава флота на Садик, все пак това си бе негова война.

Следващата зима изгладнялата войска на Садик при Поса се предаде, без да влезе в сражение.

Напролет Као изпрати и двата флота към Радак. Посрещнаха ги уплашени, ни като видяха други символи на платната, разбраха с радост че са съюзници. Радак бе посърнал. Докато корабите се моткаха около Радак дотърча и техния флот. На хоризонта се показа и гора от мачти и платна. Със флота на Садик си играеха на дебнене. Когато всички поеха към флота на Садик, той побягна. Като се върнаха да заредят храна и вода се върна пред Радак. Тогава се появиха двадесетина кораба от Усана и заедно тръгнаха към самото царство на Садик. Играта свърши. Битката бе жестока и Као дълго слуша легенди за нея. Като цар в Самад само това знаеше, което му казваха. Победиха Садик. Као държеше гарнизон в един от градовете на Садик, който нарече Ловел. В другите градове гарнизони държаха Усана и Тиати. Радак спечели царството на Миман.

След три години, си прибраха гарнизоните и там стана цар Галеб, братовчед на Садик и с майка от Усана. Царството на Миман обаче остана част от Радак.

За Самадур никой нищо не чу повече. Някои казваха, че е загинал в морето при буря, други се кълняха, че се се удавил пред стените на Садик, по време на боя.

Заредиха се спокойни времена. Толкова спокойни, че дори Пеа не му вдигаше скандали от ревност. Една вечер докато се прибираше в спалнята си на горния етаж в двореца на Самадан в Самад една стрела се заби в гърдите му. Явно бе изстреляна от далеч. Раната гноя два месеца и с какви ли не билки я налагаха, с каква ли мас не я мазаха. Залежа се Као и се поболя. Отслабна. Побелялата му коса и брада издаваха немощ и болка. Какво че беше цар на всичко което пожела. Държеше само хората да не знаят, че е болен и слаб. Щеше да е нещастие за всички, ако царя е болен и слаб. Сега принц Лохим трябваше да се ожени спешно, че ако стане нещо държавата да има млад и здрав цар. Као го ожени Лохим набързо за принцеса Река от Радак. Лора замина за съпруга на принц Укадон в Усана. Пеа бе като жив призрак около него. Као се готвеше да остави царството на Лохим, който вече се фукаше с уменията си на млад войн. Дори бе определил Хум, Поо и Вава за негови съветници, ако се случи да напусне този свят. За пореден път обаче бог Ло, неговия покровител бе решил друго.

Точно срещу двореца, в самото пристанище на Самад се клатушкаше странен кораб с платно с изображение на слънце. На кея пред стражите слезе млада жена с моряк от полдиниа за преводач и директно заяви чрез преводача:

— Аз съм принцеса Едес и съм подарък от великия ми баща цар Батабар за цар Као. Отведете ме при него.

Този път дори Пеа не се възпротиви, само се засмя тъжно.