Таньо Танев
Као (19)

Лодара

Третото дете на Као, Толо се роди на Лодара в спокойни и мирни времена. Заредиха се години на градеж и брадата на Као започна да се прошарва не от грижи, а от мъдрост и периодичните пристъпи на ревност на Пеа. Корабите му се рояха, наедряваха и натежаваха. Изкачаха от морето сутрин и изчезваха в мрака вечер, криейки старателно местонахождението на Лодара и мъкнеха хора и още хора. Докарваха и изсипваха бедняци и бежанци от разправиите по познатите брегове, а товареха зърно, сирене, сечива, вино, кожи и мед.

Следяха от далеч според това какво се говореше по пристанищата враждите и съюзите на царете. Когато един кораб не се завърна, Као започна да ги изпраща по три. На два пъти в Поса и Радак срещаха кораб на Самадур, но сам срещу три не посмя да нападне, а и местния цар не искаше да изпусне редовен и полезен партньор в търговията, независимо от претенциите на Самадур. Когато свърши войната в Полдиниа имаше и претенции на Тамрин да ги задържат като крадци на негово имущество, Гофар ги държа месец на кея под стража, после тихомълком ги пусна. Не искаше да изгуби основния снабдител на армията си.

Най-после му остана време да се порадва и да гледа как растат Лора, Лохим и Толо, които се гонеха и пищяха колкото цяла Лодара, и Пеа чакаше дете отново.

Въпреки всичко което вървеше от добре към по-добре, Као настояваше пред боилите си да заделят повече за въоръжаване. На петата година покрай брега се довлече един кораб тип „разплетена кошница“. Нищо не им се разбираше от езика и никакъв преводач не намериха. Все пак този ден трябваше да дойде някога. Сега обаче Као бе по-сигурен с осемстотин семейства и дванадесет кораба. Този който дострояваха го продадоха на тези, които наричаха себе си тиатити и бяха от Тиатити ц цар Тиатити. Каквито и да бяха, изсипаха целия си товар, забраха купения кораб и оставиха един сановник в Лодар.

След два месеца тринадесетия кораб, продаден на Тиатити се върна с един кораб на Тамрин. Докара бронз, полускъпоценни камъни и сушено месо, натовари платове и вино и си замина набързо. Као призова всички мъже с цялото ом въоръжение и ги строи така, че капитана на кораба на Тамрин да мине покрай всички, докато стигне двореца, пред който стояха сто петдесет конника в три редици.

Као не познаваше капитана на кораба, но той го познаваше.

— Боил Као, великия цар на Самад и непобедимия Тамрин ти заповядва да се предадеш и да се явиш пред него да молиш прошка за тежки прегрешения. Склонен е да ти прости, ако се смириш. Това каза Тамрин, това ти казвам аз. Следва да те арестувам и да те предам на Тамрин.

Никой от присъстващите не се засмя.

— Капитане, аз владетеля на Лодара няма да ти отрежа езика за обидните думи, защото не са твои. Каза това което са ти заповядали и аз го чух, всички го чуха. Сега седни и кажи как е в Самад. Как е семейството ми и как се разви войната, защото тук малко неща научаваме.

— Великия цар Тамрин разби всички врагове и царува в небивала слава.

— За това се сетихме. Как са нашите.

— Не бива да говоря с теб, дори когато те арестувам, до пристанището на Самад.

— И за това се сетих. — каза Као с насмешка. — Сега кажи нещо човешки.

— Майка ти почина, Баща ти Баку е пленник и го държат в племето на цар Тамрин. Брат ти Вава и Хара с децата им се укриват из горите. Мако загина във войната с Поса и жена му преживява покрай родителите си с двете им деца. Сестра ти се ожени за един от горяните и за сега има едно дете. Великия цар Тамрин е много обиден от теб и близките ти ще пострадат, ако не се смириш пред него. Така ми каза да ти кажа.

— Сега предай на великия и непобедим цар Тамрин, да не закача роднините ми. Мога да ги откупя, но само, ако не ги е докоснал. Ако от сега нататък само ги докосне, видя какво стои отвън. Опиши му го добре и това е само което е в Лодар. Кораби имам да кача цялата си войска и да я стоваря в Самад. Този град съм го превземал вече веднъж, ще го превзема още веднъж и ще обеся Тамрин на портата на двореца. По-добре не му казвай нищо, сам сте се сети.

Као взе един дървен кантар и го подаде на капитана, който макар и слаб и сух съвсем се бе смалил.

— Това е моя подарък за Тамрин. Ако иска да търгуваме, му подарявам кантар. Дано прояви разум. Как са Хум и Емон.

— Хум живее някъде по реката. Емон бе обвинен в заговор и е в тъмница.

— Тамрин не върви на добре. Боли ме защото това е моето племе и моята кръв.

— Владетелю Као — поде капитана — не мога да предам този дървен кантар на Тамрин. Ще се обиди и ще ме накаже, трябва да те арестувам.

— Ако те е страх да се върнеш, остани.

Капитана го гледаше уплашено. Као също го гледаше недоумяващо.

— Добре, ето ти и един прост войнишки меч. Постави кантара и меча пред Тамрин и му кажи, че му подарявам едното от двете. Да избере сам. Преди да избере, нека пита цар Гофар колко мито му плащам на година.

Разговора приключи.

След месец цял Самад говореше как Тамрин е ритал дървения кантар из пристанището, докато го изрита в морето, нареди да убият Баку, бащата на Као и се закани да забие същия този меч в корема на предателя. Никой не забеляза как една странна конструкция от две сковани една за друга лодки се плъзна в тъмнината нагоре по реката и как пак в тъмнината след седмица изчезна в морето.

Наскоро след това една стрела закова Тамрин в тъмнината. Жреците говореха, че само морска сирена може от сто крачки да оцели от морето човек в тъмното.

Понеже там където е бил стрелеца намериха локва от вода, която се е оцеждала от мокри дрехи, докато е чакал да се покаже Тамрин, някои казваха, че е бил самия бог Ло. така или иначе след две седмици Тамрин почина. Наследи го неочаквано брат му Адик, който бе кротък човек и събра подкрепата на племената. и вождовете.

Всичко си продължи по старо му, само дето след половин година един нещастен бедняк, бивш стотник от армията на цар Самадан тихо напусна едно крайречно имение и със семейството си се пресели в Самад. Извадил кесия злато и купил хан на пристанището. Не мина и месец и Емон го пуснаха от тъмницата.

Един ден се появиха и три кораба на Лодара в Самад, кротко влизаха един по един на кея и си плащаха митото. Стоката им много приличаше на тази от Радак.

Хум измъкна от някъде пари и навлезе в търговията с вино. Емон доставяше какви ли не оръжия. По реката Вава изсипваше мед, кожи и дори глина и руда. Някакъв грънчар Бенлад се замогна от занаятчийски стоки. Горяните живееха добре от многобройните си стада и сиренето което правеха и се благодаряха, че мъжът на Ема, сестрата на Као го купува. Другата сестра на Као — Кира, която се бе оженила в тяхното племе не бе забравена и изкупуваше вълна и продаваше платове. На самото пристанище, до самия бряг купи голяма къща някакъв странник, който плуваше сам на две сковани една за друга лодки и обикаляше пристанищата. Минаваше рядко, много рядко, а вътре живееше някой си Ламур със семейството си като официален представител на Лодара, но важните въпроси ги решаваше странника с двете лодки. Всичко това не можеше да остане скрито за цар Адик.

Един ден, когато странника с двете лодки пак бе дошъл, самия цар Адик и един от синовете му, момче на дванадесет години на име Бодвар пристигнаха в представителството на Лодара само с двама стражи.

— Царя на Самад! — обяви тържествено единия стражник.

Поо и Ламур се поклониха, както подобава.

— Ние сме на разположение на ваше величество. — каза Поо.

— Това е синът ми Бодвар. Наше величество желае принц Бодвар да дойде с вас в Лодар и владетеля Као да се грижи за него както за собствен син. Да го учи като собствен син и принц на Самад.

— Това ще бъде велика чест за владетеля Као и цяла Лодара. — Поо не можеше да прикрие задоволството си. — само, че не отивам направо в Лодара. Имам да пообиколя. Не е ли по-добре и по-сигурно да изпратим принца с кораб.

— Ти Поо веднъж спаси това дете преди много години, сега едва ли ще допуснеш да му се случи нещо лошо. Нека пообиколи с тебе и да се учи. Аз ти вярвам. Каня те в двореца да си поговорим за старите времена.

Поо премигна неразбиращо. Сигурно когато плуваха по реката. Поо не помнеше, а и царя не уточни.

Преди да замине наистина си поговориха. Не бе глупак цар Адик. Всичко му бе ясно, но от търговията и той имаше полза. Болката му бе, че принц Самадур практически правеше морска блокада на Самад. Преследваше, грабеше и потапяше корабите на Самад.

— Всяка година губим повече кораби отколкото можем да построим — тъжно каза Адик. — Вие ходите по три кораба заедно и то добре въоръжени, затова не ви закачаше до сега, но скоро и това ще стане. Посъбра хора и е пленил още един наш кораб. Неговите сега вече са пет. Скоро ще ви нападне. Нека заедно решим въпроса.

— В какъв смисъл заедно? — попита Поо.

— Вие имате флот. Аз мога да ви дам войска.

— Ние и войска имаме. — отговори Поо. — Това, че с пет кораба вече е опасен и за нас е вярно. Ние строим по два кораба годишно, но можем и по три., но нашите кораби са търговски. Ако сега влезем в битка с него, можем да загубим пет или седем кораба и няма гаранция, че на него няма да му остане нито един. Гофар му дава убежище и ако се наложи, ще построи още кораби в Полдиниа. Едва ли крие всичко на Итониа. Може да дели с Гофар. Това е тежка война.

— Рано или късно това ще стане наша обща война. Затова в знак на приятелство изпращам на Као не друг, а сина си. Негови роднини тук има достатъчно за заложници. Тук има и достатъчно хора които са му верни. Той знае колко кораба строя и накъде тръгват. След войните на брат ми и хазната е празна.

— Какво точно предлагаш?

— Постройте ми бойни кораби!

— Каква е гаранцията, че един ден те няма да тръгнат срещу нас?

— Синът ми е гаранцията! Това малко ли е.

Разговора затягаше. Поо нямаше чак такива пълномощия. Това трябваше да го реши Као или дори съвета на боилите.

— Кой сте плати корабите? Кой сте ги управлява? Как твоята войска ще стигне до тях? Това са тежки въпроси.

— Няма да ви вземам мито, докато се изплатят половината от корабите. Другата половина кораби нека са ваши с ваша войска. Нека изпращам по десет моряка с всеки ваш кораб. Като чувам каква войска има Као, толкова не е заплаха за вас.

— Така може. До седмица твоите моряци да са готови. — на Поо му се стори, че сделката е справедлива и навременна. С пет кораба бе въпрос на време Самадан да ги нападне. Пое риска да ангажира Лодара с война.

Още същия ден Поо изхвърча от пристанището с Бодвар. Пресрещна след два дни три кораба, които се прибираха от Поса към Лодара и заедно дочакаха след още два дни други три, които пътуваха към Самад и поеха заедно покрай брега. Поо най-много се опасяваше от преминаването между Итониа и брега. Самадур обаче ги нападна пред Самад. Толкова искаше да демонстрира силата си пред града, че не се спря и пред числено превъзходство.

 

 

Битката бе кратка, но Самадур плени един кораб и два потопи, загубвайки само един кораб. Лодара бе във война. За щастие потопените кораби бяха само до брега и повечето от хората се спасиха. Неговите лодки ги влачеше най-големия кораб и когато започна боя, отсякоха въжето. Сега Лодара бе с десет кораба, а Самадур с отново с пет.

Оцелелите кораби които успяха да се скрият в пристанището разтовариха набързо, натовариха малко, за да са по-леки и бързи. Поо остави Ламур да се опита да измъкне колкото може от стоката с неговите лодки, които рибари бяха прибрали, докато корабите се гонеха към пристанището. Едната от двете бе доста потрошена, защото един от корабите я бе пернал пътьом.

Отплаваха привечер с хората на Адик, надявайки се да са далеч от брега на сутринта. Когато слънцето изгря наистина брега едва се виждаше. Корабите на Самадур ги погнаха, но понеже плаваха по вятъра към дълбоки води далеч от брега привечер Самадур се отказа и свърна обратно към брега.

На Лодара завари Као доволен, че са успели да проследят една „разплетена кошница“ и вече знаеха къде е Тиати. Когато му каза какво се е случило, Као го погледна одобрително.

— Трябва да съберем съвета на боилите. Искам да им го разкажеш и на тях. Добре че си довел момчето. То струва повече от три кораба. Най-хубавото е, че хората са се спасили.

— Стража — провикна се Као. — Трите кораба за Поса да не тръгват. Който други се приберат също да не тръгват. Тичай към пристанището.

Когато останаха сами Као попита:

— Как мислиш, Самадур ще се реши ли да навлезе в дълбоки води?

— За сега не, но може и да се реши. Все някога ще се опита. — отговори Поо.

— Да плуваме само до Усана, Хуру и Миман, сега може и до Тиати. Самадур сигурно няма представа къде са. Какво ще кажеш?

— Нашите също нямат представа къде са. — потвърди Поо. — Самадур като принц може и да знае, нали в пристана имаше кораб от Усана когато нападахме града. Твоя приятел Самон беше от там.

— Да, той ме научи да плавам не по брега, а през морето. Някой от неговите главорези може също да знае.

— Не ми се вярва да тръгне надалеч. Неговите интереси са около Самад. каза Поо.

— Неговите интереси са там където има плячка, иначе ще остане без главорези. — каза Као. — Ние като изчезнем от близките брегове, ще му поогладнее бандата и ще започне да напада и селата по крайбрежието. Накрая ще тръгне и към Радак да граби.

— Да ходим с всички кораби ли?

— Не, може в буря да ги загубим всички изведнъж. По-добре два кервана по пет. Добре е веднага да започнем да правим бойни. Години ще търгуваме без мито за тях, само, че сега аз трябва да платя веднага.

Поо сведе глава. Тепърва трябваше да се плаща със злато и кръв. Не вярваше Самадур да се е замогнал и помъдрял изведнъж. Как така за толкова години само грабеше крайбрежието и самотни кораби, после пропиляваше заграбеното в Полдиниа по кръчми, а сега се е заел с морска блокада. Стария цар Самадан можеше да го направи, но това не бе за празната глава на Самадур. Друг му дърпаше конците и това едва ли бе приятелчето му Гофар, но кой? Да му мисли Као, той е владетеля и той трябва да решава.

Поо прочете тъга и в очите на Као, обърна се и си тръгна без да каже нищо повече. трябваше да премисли още една нощ, преди да го каже.