Таньо Танев
Као (23)

Садик цар започва война

Као помоли Поо да му нарисува новите кораби на Самадур. Поо бе силно учуден и дълго се мота докато се получи смислена рисунка. Това което веднага направи впечатление, бе че двата нови кораба имаха по две мачти и триъгълно платно на задната мачта. Као веднъж вече бе виждал нещо подобно, вярно само на една мачта. Мисли дълго, после извика:

— Садик! Садик използва триъгълни платна.

— Садик? Защо му е на Садик да подкрепя Самадур.

— Ти виждал ли си кораб с триъгълно платно? Само при Садик съм виждал подобно нещо.

— Всеки може да го е видял и да го използва. Новите му кораби са тънки и източени, правени са за бойни. До сега Самадур използваше плячкосани кораби, каквото е успял да докопа. Тези са правени по поръчка, да могат да настигат търговските. Може би наистина трябва да проучим Садик.

— Да, заслужава си. — отговори Као. — Търговията започна да заобикаля Садик. Ние ходим предимно до Радак. Радак го заобикаля и търгува директно с Усана. Той става излишен. Може би иска Радак да търгува с Усана чрез него, така че и той да печели.

— Ние сме близо до Радак, поне Поса е близо. Какво печели да създава проблеми тук? Стоките от Радак, веднъж достигнали до Поса, могат да достигнат до Самад и Полдиниа само по суша. Тиати е толкова далеч, а също е нападната. Радак има повече сметка да държи монопол на търговията. Защо Гофар си развали приятелството със Самадур? Става нещо, за което знаем малко и не можем да разберем какво става. Може да отидеш до градовете на Садик и да се поослушаш какво се говори.

— Не разбирам езика им. Това не е Полдиниа или Поса. Години ще ми трябват преди да разбера нещо.

— Добре, добре почини си, все ще измислим нещо.

Као пак се зае с децата си и с Адик, който бе слушливо и добро дете с пъргав ум. Наглеждаше възстановяването на корабостроителницата и строежа на нови хранилища на храни. Никога повече нямаше да повтори грешката да прави нещо със запалим покрив. Жалко, че нямаше излишни хора да се заемат с построяване на градски вал. Понеже пазара на майсторите грънчари бе намалял, нареди да се правят покривите с изпечени глинени керемиди. При възстановяването на изгорелите къщи остави един боил така да организира нещата, че крайните къщи и оградите които ги свързват да образуват нещо като стена.

Двата кервана се изнизаха от залива и вечерта най неочаквано кервана за Усана се върна. На хоризонта се виждали платна от три кораба. Цяла нощ стражите обикаляха, за да не се повтори внезапното нощно нападение. Сутринта се върнаха и корабите за Тиати, считайки че има ново нападение и в Лодар ще са по-полезни.

Чуждите кораби ги откриха едва на следния ден привечер. Представляваха жалка картина. Корабите от кервана бяга готови за атака, но като видяха първия се отказаха. Платната бяха изпокъсани и корабите бяха пълни с жени, деца и ранени мъже. Спряха в средата на заливчето и зачакаха. Не след дълго една лодка от Лодара приближи и се върна с един възрастен мъж от корабите.

Као го чакаше на брега.

— Здравейте, кои сте вие и какво е станало?

— Ние сме от Поса. Ние сме всичко което остана от Поса. — в очите на стареца избиха сълзи. — Молим за приют. Приюти нас нещастниците и ще ти служим като роби. Молим те.

— Не се безпокой, при нас роби няма. Кой си ти?

— Дорам, стратег на флота при Хайфан, цар на Поса, боговете да помилват душата му.

— Защо бягате от Поса?

— Поса я няма вече. Садик цар дойде с много кораби и я завладя.

— Садик?

— Дойде синът му, Каргат с много кораби и много войска.

— Вие как се измъкнахте?

— Трите кораба се връщахме от Полдиниа, когато видяхме гора от мачти около пристана и се прикрихме по брега. После прибрахме колкото можахме бежанци и тръгнахме към теб, защото сме чували, че тук роби няма и приютяваш бежанци всякакви. При Тамрин не можехме да отидем, а за да тръгнем към Радак, трябваше да минем покрай тях.

— Корабите ви са водили бой?

— Един от корабите на Садик ни обстрелва, но като започнахме да се отдалечаваме, се върна при другите.

— Пуснал ви е?

— Ние бяхме три, а той сам и сигурно е имал заповед само да ни прогони. Не зная, но като побягнахме изгуби интерес към нас и се върна. Молим те за убежище, ще ти служим.

— Кажи на хората си да слизат. Ще ви настаня из вътрешността.

— Боговете да ти помагат добри владетелю!

— Кажи на хората да слизат, почини си и довечера ела в двореца да поговорим.

— Благодаря владетелю.

Вечерта точно на смрачаване пристигна Дорам с двама стражи, на които бе заповядано да не де отделят от него.

Као го прие в представителната сграда, заедно с повечето боили.

— Настаниха ли се вашите хора?

— Не още, бавно става.

— Няма значение, сте стане.

— Нали каза, че няма да сме роби, защо ни отнемат оръжията?

— Така е по-добре, до седмица хората ти ще бъдат разпределени по поместните боили и от тях ще получат оръжия, нали обещахте да ми служите?

— Да владетелю. — Дорам се поклони.

— никога повече не мисли за тях като за ваши хора. Те вече са наши хора със всички задължения, защото ние разделихме хляба си и ви приехме. Сега да поговорим. — Као даде знак на стражите да се отдалечат. — Откъде стратег Дорам знаеше къде се намираме?

— Нали за това съм стратег на флота, за да знам кое къде се намира и как да стигна до него.

— А откъде знаеш титлата ми и обръщението към мен? Прекалено много неща знаеш за нас и искам обяснение откъде.

— Наши хора поразпитваха твои моряци из пристанищата.

— Това не е отговор. Нали искате подслон? За да си вярваме, трябва да си спечелим доверието. Искам всичко! Кой от моите хора ви доносници. Имена искам.

— О, владетелю, бих ти ги казал, ако ги знаех, но аз само получавам сведения. Мога да ти кажа имената на своите хора във всяко пристанище, но те с кого са говорили не знам.

— Тогава иди при писаря и му издиктувай всичко което може да ни бъде полезно.

— Няма за какво да ходя при писаря, сам ще опиша всичко и тогава ако имаш да питаш ще ти кажа още. Седмица ще ми трябва да го опиша.

— До тогава ще ми бъдеш гост под стража.

— Да, разбира се. — съгласи се Дурам.

— Някой има ли да пита нещо? — Као се обърна към боилите.

— Искам списък на всички хора, които си довел и кой какъв е бил в Поса. — обади се боила на занаятчиите.

Дорам кимна:

— Ще бъде изпълнено, но по добре се обърнете към Сегот.

— Какъв е бил той?

— Заместник на началника на стражата в Поса.

Стана Поо и каза:

— Към кого да се обърнем, за да приберем още от бегълците от Поса.

Дорам погледна към Као недоверчиво.

— Да, кажи, имаме нужда от още хора.

Дорам се поклони:

— Благодаря, благодаря добри владетелю. И тримата капитани с радост ще го направят. Всеки се надява да спаси човек от семейството и рода си.

— Те няма да бъдат капитани. — поясни Као. — Вашите моряци ще бъдат пръснати по други кораби.

— Ще ви дам имената на лоцманите и по-опитните моряци, които да ви бъдат водачи, за да сторите тази добрина.

— Чий е товара на корабите? — попита друг боил.

— Единия е на цар Хайфан, другите два на търговци от Поса.

— Стойността на товарите ще се разпредели върху вашите хора и тези които ще докараме като бежанци, за да има с какво да започнат новия си живот. Ако има роднини на търговците цар Хайфан или на търговците, ще получат по три дяла. — каза Као.

— Какво знаеш за Самадур? Откъде са корабите му?

— Самадур е втория син на цар Самадан. Първия му син е жрец и отшелник в светилището на боговете в планините Сиеранегро. Сестрата на Самадан е жена на Садик. Една от шестте му жени. Садик е обещал да върне на Самадур град Самад, но Самад ще остане в царството на Садик. Децата му са в плен при брата на Тамрин. Новата му жена е сестра на Миман цар, който пък е братовчед на Садик. Дядото на Садик превзе този град, но синовете се отделиха, макар че винаги са били съюзници. В началото го подпомогна Садик, за да създава проблеми и да забавя въоръжаването на армиите ни, Гофар го използваше докато имаше проблеми с Тамрин. Новата му жена го иска цар на Самад и Миман е зад него, доколкото може.

Нещата започнаха да се проясняват.

— Ти сядай пиши още от утре, а трите кораба, като разтоварят, да тръгват да обират бежанци. — нареди Као. После се обърна към боилите — Отведете Дорам да вечеря и да си почива. Сега да хапнем и да си поговорим.

— Разпънете картата.

Стражите провесиха картата на една от стените.

— Някой има ли да каже нещо?

Боилите мълчаха унило. Най-после стана един от поместните боили:

— Става страшно. Сега владенията на Садик са от двете страни на Радак.

Предполагам, че ще започне притискане и задушаване на Радак. Поо да каже какви са им силите.

Поо стана:

— Само веднъж съм бил в един от градовете на Садик. Не са толкова напреднали, колкото Радак. Града ми се стори провинциален. Града се управлява от един от синовете на Садик. предполагам, че и в другите му градове е така. Нямаме информация за градове които не са по крайбрежието. така или иначе Радак е в клещи и ще започне да запада. Радак живее от търговия. Ако не търгува армията му ще се топи, флота също. Все едно кой ще победи, Радак няма да е същия. Все пак войната не е започнала. Ако Радак се договори цялата търговия да минава през Садик, то Садик ще купува евтино от Радак и ще продава скъпо на другите, изземвайки цялата печалба, от което следва, че Радак пак ще западне. Дори да пробива блокадата, ще губи кораби и стоки, което ще оскъпява стоките на Радак. Ако Радак победи, флота му ще е стопен, хората му избити, занаятите западнали. Поне двадесет години не може се възстанови. Това мисля.

— Искам да ви питам кого и как да подкрепим?

Пак настъпи тягостна тишина. Отново стана поместния боил Сисин. Рошавата му глава издаваше страховит вид, но беше добродушен селянин, избягал от преследванията на Тамрин.

— Трябва да помагаме на Радак. Трябва да помагаме на Радак, не защото много ни е любим или в бъдеще няма да ни пречи да се развиваме, а защото нямаме избор. Самадур ни е подгонил, заради бащиното си злато. Дори без Самадур Садик ще стигне до Самад и ще го превземе. Тамрин и брат му Адик не са ми любимци, но братята ни живеят там. Трябва да обясним на Адик и това бясно куче Гофар, че изхвърлянето на Садик от Поса означава живот за всички. Ние трябва отново да завладеем Итониа, за да оставим Самадур без база по тези места и той или ще се изтощи и в края на краищата ще умре или да бяга с жена си при Миман. Това е въпрос на живот и за нас. Не е зле да си осигурим и подкрепа от Тиати, поне защото и те са нападнати. Предлагам да провъзгласим владетеля Као за цар, за да може да преговаря с тях като равен по титла.

— Адик ще побеснее. — възрази Као. — Той ни има за непокорна част от царството си.

— Адик и да побеснее, докато войските на Садик са на границата му, а синът му е тук, няма да направи нищо. Да живее цар Као.

— Да живее цар Као. — отговориха всички.

— Благодаря — каза Као. — Трогнат съм. Вие можете да ме провъзгласите за каквото решите, дори за бог. Това няма да разреши нито един проблем. Надявам се както и да ме наричате, да разчитам на подкрепата ви и нека боговете ни пазят и напътстват.

— Да живее цар Као. — Провикна се Поо и докато другите отговаряха, тихо каза на Као. — Така трябва! Сега се грижи за народа си царю.

Изплашени от виковете в залата нахлуха стражи, слуги и Пеа рошава, наметната с одеало от кожи.

— Поклонете се на цар Као. — извика Поо.

— Да живее цар Као! — отговориха смутено стражите.

На другия ден цар Као разпредели задачите. Корабите за Усана трябваше със Сисин да се опитат да привлекат Усана в коалицията срещу Садик. Као му нареди да търси Самон за преводач и изпрати на Самон златна чаша от съкровището на Самадан. Поо заминава за Самад и Полдиниа с бойното корабче което потъна до брега и с много усилия успяха да извадят. Лодкарите трябваше да се опитат да ремонтират и освободят заседналия кораб на Самадур. Трите нови кораба отиват да търсят бежанци, Самия Као заминава за Тиати с другия керван.