Стивън Кинг
Сейлъмс Лот (17)

1.

Из албума на Бей Миърс (всички изрезки са от портландския вестник „Прес-Хералд“):

19 ноември 1975 (стр. 27):

ДЖИРУСЪЛЪМ’С ЛОТ — Семейството на Чарлс В. Причет, което само преди няколко месеца закупи ферма в градчето Джирусълъм’с Лот, окръг Къмбърланд, отново е решило да напусне, защото нощем се чували странни шумове, както твърдят Чарлс и Аманда Причет, които се бяха преселили тук от Портланд. Фермата е местна забележителност, разположена на възвишението Скулярд хил и до неотдавна принадлежеше на Чарлс Грифън. Бащата на Грифън бе собственик на компанията за млечни продукти „Слънчев лъч“, присъединена през 1962 година към корпорацията „Слюфут“. Нашият репортер не успя да открие за коментар Чарлс Грифън, който продал фермата си чрез портландски посредник „на твърде изгодна цена“ според думите на Причет. За пръв път Аманда Причет споменала на съпруга си, че чува „странни звуци“ в сеновала няколко дни след като…

4 януари 1976 (стр. 1):

ДЖИРУСЪЛЪМ’С ЛОТ — Странна автомобилна катастрофа се е случила снощи или рано тази сутрин в малкото градче Джирусълъм’с Лот, разположено в южния край на щата Мейн. По оставените на местопроизшествието следи от гуми полицията предполага, че колата (нова и изправна) се е движела с превишена скорост, после е изхвръкнала от пътя и се е блъснала в електрически стълб. Автомобилът е буквално смачкан, но макар че по предната седалка и таблото бяха открити следи от кръв, пътниците все още не са намерени. Полицията съобщава, че колата е регистрирана на името на мистър Гордън Филипс от Скарбъроу. Според един съсед, семейството на мистър Филипс отивало на гости у приятели в Ярмаут. Полицията предполага, че Филипс, съпругата му и двете им деца са излезли зашеметени от колата и са се изгубили из горите. Плановете за издирване…

14 февруари 1976 (стр. 4):

КЪМБЪРЛАНД — Изчезнала е мисис Файона Когинс, вдовица, която живееше сама на Смит Роуд западно от Къмбърланд. За изчезването бе съобщено тази сутрин на областния шериф от нейната племенница, мисис Гертруд Хърси. Мисис Хърси каза на полицейските служители, че леля й била болнава и не напускала дома си. Помощниците на шерифа провеждат разследване, но твърдят, че все още не се знае какво…

27 февруари 1976 (стр. 6):

ФОЛМАУТ — Престарелият местен фермер Джон Фарингтън бе открит мъртъв в хамбара си. Тялото е намерено рано тази сутрин от неговия зет Франк Викъри, който твърди, че Фаринггън лежал по очи край сеното и все още стискал вилата. Съдебният лекар Дейвид Райс смята, че Фарингтън е починал от инсулт или вътрешен кръвоизлив…

20 май 1976 (стр. 17):

ПОРТЛАНД — Горските пазачи в окръг Къмбърланд бяха инструктирани от Службата за охрана на дивеча да издирват глутницата подивели кучета, която навярно върлува из областта между Джирусълъм’с Лот, Къмбърланд и Фолмаут. През последните месеци бяха открити няколко мъртви овце с разкъсани гърла и кореми. В някои случаи овцете са били буквално изтърбушени. Заместник-председателят на службата Ъптон Пруит заяви: „Както знаете, положението сериозно се влоши в южните области на Мейн…“

29 май 1976 (стр. 1):

ДЖИРУСЪЛЪМ’С ЛОТ — Подозира се, че все още неизяснено злодеяние е станало причина за изчезването на Даниел Холуей и близките му, които неотдавна се заселиха в една къща на Тагарт Стрийм Роуд в това малко градче. Полицията бе известена от дядото на Даниел Холуей, който се разтревожил след многократните си безуспешни опити да се свърже по телефона.

Съпрузите Холуей и двете им деца са се настанили на Тагарт Стрийм Роуд през април и често се оплаквали на близки и роднини, че нощем чуват „странни звуци“.

През последните месеци в Джирусълъм’с Лот се случват редица загадъчни произшествия и много семейства вече…

4 юни 1976 (стр. 2):

КЪМБЪРЛАНД — Вдовицата мисис Млейн Тремънт, собственичка на малка къща, разположена в западните покрайнини на града, бе приета в болницата рано тази сутрин след прекаран инфаркт. Тя съобщи на нашия репортер, че както гледала телевизия, чула драскане по прозореца на спалнята си, озърнала се и видяла лице.

„Хилеше се — заяви мисис Тремънт. — Беше ужасно. През целия си живот не съм изпитвала такъв ужас, А откакто се случи онова убийство на Тагарт Стрийм Роуд, само на два километра от дома ми, треперя и денем, и нощем.“

Мисис Тремънт намеква за семейството на Даниел Холуей, което изчезна миналата седмица от жилището си в Джирусълъм’с Лот. Полицията твърди, че разследва връзката между двете произшествия, но…

Високият мъж и момчето пристигнаха в Портланд към средата на септември и се настаниха за три седмици в един местен мотел. Бяха свикнали с горещините, но след сухия климат на Лос Сапатос и двамата се измъчваха от високата влажност. С часове плуваха в басейна край мотела и често се заглеждаха към небето. Всеки ден мъжът, получаваше от Портланд „Прес-Хералд“ и сега броевете бяха нови, без петна от кучешка урина. Четеше прогнозите за времето и търсеше вести от Джирусълъм’с Лот. На деветия ден след пристигането им изчезна един жител на Фолмаут. Кучето му бе намерено мъртво на двора. Полицията водеше разследване.

На 6 октомври мъжът се събуди рано и излезе пред мотела. Повечето туристи вече си бяха заминали за Ню Йорк, Ню Джърси, Флорида, Онтарио, Нова Скотия, Пенсилвания или Калифорния. Туристите изоставяха след себе си купища боклук и небрежно прахосани долари, а местните жители можеха спокойно да се насладят на най-приятния сезон.

Тази сутрин из въздуха витаеше нещо ново. Дъхът на изгорели газове откъм магистралата бе поотслабнал. По хоризонта не трептеше мараня, нямаше и следа от ниската млечна мъгла, която обикновено пълзеше в подножието на пътните знаци. Небето бе чисто, въздухът прохладен. Циганското лято си бе отишло за една нощ.

Момчето излезе и застана до него.

— Днес — каза мъжът.

2.

Малко преди пладне наближиха отклонението за Сейлъм’с Лот и Бен с болка си спомни деня, когато бе пристигнал тук, твърдо решен да прогони всички демони от подсъзнанието си и напълно уверен в успеха. Онзи ден беше по-топъл от днешния, западният вятър вееше по-слабо и циганското лято едва започваше. Спомни си и за двете момчета с въдиците. Днес небесната синева беше по-плътна и студена.

По радиото съобщиха, че рискът от пожари е достигнал пета степен от шест възможни. От началото на септември в Мейн не бе имало съществени валежи. Говорителят посъветва шофьорите да не изхвърлят незагасени цигари, после пусна песен за някакъв нещастен влюбен, който се канел да скочи от водонапорната кула.

Продължиха по местен път 12, отминаха табелата с названието на градчето и се озоваха на Джойнтнър Авеню. Бен веднага забеляза отсъствието на жълтата мигаща светлина. Вече нямаше нужда от предупреждения.

Навлязоха в града. Пресякоха го бавно и Бен усети как старият страх го обгръща като намерено на тавана вехто палто, което стяга тук-там, но все още не е омаляло. Марк седеше вдървено до него, стискайки шишенцето със светена вода, донесено чак от Лос Сапатос. Отец Гракон му го бе подарил на сбогуване.

Със страха се завърнаха и спомените — мъчителни, почти сърцераздирателни.

Дрогерията на Спенсър се бе превърнала в дрогерия на Лавердие, но не личеше това да й се е отразило добре. Затворените прозорци бяха мръсни и без завески. Зад витрината на кафе „Ексълънт“ килната табелка обявяваше заведението за продан, а високите табуретки пред бара бяха изкъртени и отнесени към някоя по-щастлива закусвалня. На някогашната пералня още имаше надпис „Барлоу и Стрейкър — луксозни мебели“, но златните букви бяха потъмнели и унило се взираха към пустите тротоари. Витрината беше празна, по дебелия килим се трупаха боклуци и прах. Бен си спомни за Майк Райърсън и се запита дали още лежи в сандъка отзад. От тази мисъл устата му пресъхна.

На кръстопътя той намали скоростта. На склона горе се мярна къщата на семейство Нортън, но сега високата пожълтяла трева изпълваше задния двор, където някога беше откритото огнище на Бил. Някои от прозорците бяха счупени.

Малко по-нататък той спря до тротоара и хвърли поглед към парка. Паметникът на загиналите във войните се извисяваше над джунгла от бурени и храсти. Плиткото басейнче беше задръстено с водни плевели. Напуканата зелена боя се лющеше от пейките. Люлките бяха ръждясали и досадното им скърцане навярно би прогонило и най-търпеливото дете. Пързалката беше паднала настрани и лежеше с изпружени крака като мъртва антилопа. А от ъгъла на къта за игри с пясък се подаваше върху тревата провисналата ръка на нечия забравена парцалена кукла. Зашитите вместо очи копчета лъщяха с мрачен, неосмислен ужас, сякаш по време на дългия си престой в пясъка куклата бе видяла всички чудовищни тайни на нощта. И може би наистина ги бе видяла.

Бен надигна очи и видя Марстъновия дом да се взира през затворените капаци, към градчето с безсилна злоба. Сега къщата беше безопасна, но щом паднеше нощ…

Дъждовете навярно бяха отмили нафората, с която отец Калахан бе запечатал вратите. Ако онези желаеха, къщата можеше пак да бъде тяхна — храм, мрачен фар, извисен над опустялото, мъртво градче. Събираха ли се там? Бродеха ли бледи призраци по затъмнените коридори, организираха ли пиршества и пращаха ли уродливи молитви към Създателя на своя Създател?

Изтръпнал от студ, той извърна глава.

Марк гледаше къщите. На повечето места завесите бяха спуснати; другаде зад прашните прозорци се разкриваха опустели стаи. И така е по-зле, завесите поне спазват известно приличие, помисли Бен. Изоставените къщи сякаш се взираха в двамата натрапници със замътени, малоумни погледи.

— Те са в тези къщи — едва чуто изрече Марк. — Сега, в момента — навсякъде из къщите. Зад завесите. В легла, килери и мазета. Под дюшеметата. Крият се.

— Не се стягай — каза Бен.

Градчето остана назад. Бен зави по Брукс Роуд и минаха край Марстъновия дом — капаците на прозорците бяха все тъй провиснали, а градината се бе превърнала в лабиринт от избуяли плевели и подивели цветя.

Марк посочи с пръст и Бен погледна настрани. Сред тревата белееше добре утъпкана пътека. Тя започваше от пътя, пресичаше двора и стигаше до входната врата. Сетне къщата отмина назад и Бен усети как обръчът около гърдите му се разхлабва. Бяха преодолели най-страшното.

Някъде на Бърнс Роуд, недалече от гробището Хармони хил, Бен спря колата и двамата излязоха. Рамо до рамо закрачиха през гората. Загрубялата жълта трева сухо пращеше под стъпките им. Наоколо звънтеше песента на закъснели скакалци и от плодовете на хвойновите храсти се носеше острият мирис на джин. Излязоха на малка могилка, извисена над просеката, където хладният вятър люлееше лъскавите жици на далекопровода. Тук-там дърветата вече пожълтяваха.

— Старите кореняци разказват, че се започнало оттук каза Бен. — През петдесет и първа. Духал западен вятър. Смятат, че може би някой е захвърлил неизгасена цигара. Една най-обикновена цигара. Огънят лумнал из Блатата и нищо не можело да го спре.

Той извади от джоба си пакет „Пал Мал“, замислено се вгледа в емблемата — in hoc signo vinces — и разкъса целофановата опаковка. Запали цигара и изгаси клечката кибрит. Цигарата имаше удивително приятен вкус, макар че не бе пушил от месеци.

— Те си имат скривалища — каза той. — Но могат да ги загубят. Много от тях могат да бъдат убити… не, по-точно е да се каже унищожени. Но не всички. Разбираш ли?

— Да — каза Марк.

— Не са много умни. Ако загубят леговищата си, следващия път ще се скрият зле. Двама души могат да свършат много работа, стига само да претърсват най-очевидните места. Може би в Сейлъм’с Лот всичко ще свърши до първия сняг. Може и никога да не свърши. Нито едното е гарантирано, нито другото. Но без… нещо… да ги прогони, да ги подплаши, изобщо няма да има шанс.

— Да.

— Ще бъде грозно и опасно.

— Знам.

— Но казват, че огънят пречиствал — замислено промълви Бен. — Пречистването не е дреболия, нали?

— Да — повтори Марк.

Бен се изправи.

— Трябва да си вървим.

Той захвърли тлеещата цигара в куп сухи храсти и крехки лански листа. Димът се провлачи като тънка бяла панделка над зелените клонки на хвойната, после вятърът го разсея. Пет-шест метра по-нататък имаше огромен куп рухнали дънери.

Двамата гледаха дима занемели, омаяни.

Пушекът се сгъсти. Бликна огнено езиче. Клонките пламнаха и откъм сухия храст долетя тихо пращене.

— Тази нощ няма да гонят овце, няма да бродят из фермите — прошепна Бен. — Тази нощ ще бягат. А утре…

— Ти и аз — каза Марк и стисна юмруци.

Лицето му вече не беше бледо; пламтеше от нахлулата кръв. Очите му искряха.

Слязоха до пътя и потеглиха обратно.

На малката полянка над далекопровода огънят в храсталака се разгаряше, тласкан напред от мощния западен вятър.