Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Полковник Рейс (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sparkling Cyanide [=Remembered Death], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Агата Кристи. Искрящ цианкалий

Първо издание

 

Превод Владимир Германов

Редактор Вихра Василева

Художник-оформител Димитър Стоянов

Компютърен набор „АБАНОС“ ООД — София

Издава „Абагар-холдинг“, София, 1992

Печат: ДФ „АБАГАР“ — Печатница В. Търново

ISBN 954-8004-70-4

с/о NIKA, Sofia

 

Agatha Christie. Sparkling Cyanide

FONTANA/Collins

First published 1945

First issued in Fontana Books 1960

Fifth Impression, June 1971

История

  1. — Добавяне

КНИГА II
ЗАДУШНИЦА „Розмаринът символизира спомените“

ГЛАВА ПЪРВА

Люсила Дрейк цвърчеше. Това беше думата, която винаги се използваше в семейството по неин адрес и наистина много добре характеризираше звуците, които излизаха от благата й уста.

Тази сутрин тя беше загрижена за много неща — толкова много, че й се струваше невъзможно да съсредоточи вниманието си само върху някое от тях. Прибирането им в града наближаваше и заедно с него — всички обичайни за такива случаи домашни проблеми. Прислуга, домакинство, продукти за зимата, хиляди дребни подробности — и всички те се бореха за надмощие над тревогата й за външния вид на Айрис.

— Наистина, мила, много се притеснявам за теб! Толкова си пребледняла и отпусната… Сякаш не си спала… Спа ли? Ако не можеш да спиш, можеш да си вземеш от хубавия препарат за сън на доктор Уайли… или доктор Гаскъл?… Това ми напомня, че трябва лично да поговоря с бакалина… Или прислужниците поръчват каквото си искат, или сам той умишлено лъже. Стотици калъпи сапун… а аз не позволявам да се купуват повече от три на седмица! А може би малко тоник ще е по-добре? Когато бях малка ми даваха сироп „Ийтън“. И спанак, разбира се. Ще кажа на готвачката днес за обяд на направи спанак.

Айрис беше твърде отпаднала и привикнала с начина, по който разговаряше мисиз Дрейк, за да се поинтересува защо споменаването на доктор Гаскъл й напомня за местния бакалин. Все пак, ако беше попитала, щеше незабавно да получи отговор:

— Защото името на бакалина е Кранфърд, мила. Логиката на леля й винаги беше безупречно ясна за самата нея.

Айрис отговори със силите, които успя да събере:

— Нищо ми няма, лельо Люсила.

— Имаш сенки под очите — не престана мисиз Дрейк. — Преуморяваш се.

— Но аз не съм правила абсолютно нищо… от месеци.

— Така си мислиш, мила. Многото тенис също може да преумори едно младо момиче. И си мисля, че въздухът тук не е здравословен. Сякаш се намираме в някаква хралупа. Ако Джордж се беше посъветвал с мен, а не с онази жена…

— Жена?

— Тази мис Лесинг, за която има толкова високо мнение. Може и да е добра в офиса му, но мисля си, голяма грешка е да я използва за всичко. Да я окуражава да си мисли, че е едва ли не член на семейството. Не че тя има нужда от кой знае какво окуражаване…

— О, лельо, Рут наистина е част от семейството!

Мисиз Дрейк изсумтя презрително.

— Иска й се да е, това е съвсем ясно. Горкият Джордж! Истинско бебе е, когато става дума за жени. Само че, няма да позволим, Айрис. Трябва да го пазим от самия него и ако бях на твое място, щях много ясно да дам да се разбере, че колкото и симпатична да е тази мис Лесинг, за никакъв брак не може и дума да става.

Айрис се стресна и за миг излезе от апатията си.

— И през ум не ми е минавало, че Джордж може да се ожени за Рут.

— Не виждаш какво става под собствения ти нос, дете. Разбира се, ти нямаш моя жизнен опит — Айрис се усмихна въпреки нежеланието си. Понякога леля й Люсила наистина беше много смешна, — но, казвам ти, тази млада дама е излязла на лов за съпруг.

— Има ли някакво значение? — попита Айрис.

— Значение? Разбира се, че има значение.

— — Няма ли да бъде много хубаво, ако стане? — леля й се втренчи в нея. — Искам да кажа, хубаво за Джордж. Мисля, че си права за Рут. Така е, тя е ужасно привързана към него. Би му станала чудесна жена, би се грижила…

Мисиз Дрейк изсумтя отново и на овчето й добродушно лице се появи едва ли не възмущение.

— За Джордж и сега има кой да се грижи както трябва. Какво повече би могъл да иска, ще ми се да знам? Отлична храна, има кой да кърпи нещата му. За него е много приятно вкъщи да има младо хубаво момиче като теб, а един ден, когато се омъжиш, надявам се, все още ще мога да се грижа за удобството и здравето му. Не по-зле, дори по-добре, отколкото може едно момиче, работило цял живот в офис — какво знае тя за домакинската работа? Цифри, формуляри, стенография и машинопис — каква полза от това в дома на един мъж?

Айрис се усмихна и поклати глава, но не продължи да спори. Мислеше за гладката черна копринена коса на Рут, за чистия цвят на лицето й и за фигурата, така добре очертана от строгите костюми, които носеше. Горката леля Люсила… в главата й имаше само „удобства“ и домакинска работа… романтиката беше толкова далеч от нея, че вероятно дори не помнеше какво означава думата… Ако, мислеше Айрис, спомняйки чичо си, изобщо някога е означавала нещо за нея.

Люсила Дрейк бе половин сестра на Хектор Марл — дете от предишен брак. Беше се грижила като майка за много по-малкия си брат, когато неговата собствена майка почина. Беше се занимавала с домакинството на баща си и се беше оформила като заклета стара мома. Наближаваше четиридесет, когато срещна преподобния Калиб Дрейк, сам той прехвърлил петдесетте. Брачният й живот продължи много кратко — около две години — след което тя остана вдовица със съвсем малък син. Майчинството, постигнало я неочаквано и късно в живота, беше най-върховното изпитание за Люсила Дрейк. Синът й вечно й създаваше грижи и неприятности, непрекъснато изсмукваше оскъдните й средства, но тя никога не се почувства разочарована от него. Никога не би се съгласила, че той е нещо друго, освен човек с добър, но слаб характер. Виктор беше твърде доверчив — прекалено лесно се поддаваше на влиянието на лошите си приятели, защото сам вярваше в тях. Виктор нямаше късмет. Виктор го лъжеха. Виктор го мамеха. Той беше маша в ръцете на порочни хора, които се възползваха от невинността му. Приятното й, доста глуповато овче лице мигом се изопваше щом някой се осмелеше да критикува Виктор. Тя познаваше много добре собствения си син. Той беше добро момче, пълно с жизненост, и така наречените негови приятели непрекъснато го използваха. Тя знаеше по-добре от всички, колко той мрази да я моли за пари. Но след като е изпаднал в такова наистина ужасно положение, какво друго би могъл да направи? Та към кого другиго би могъл да се обърне, ако не към родната си майка?

Независимо от всичко, поканата на Джордж да дойде у тях и да се грижи за Айрис беше сякаш изпратена от Бога в момент, когато материалното положение на Люсила Дрейк беше повече от отчайващо. През последната година тя се чувстваше много доволна и щастлива, а знайно е, че човек не може да гледа с добро око на възможността да бъде изместен от пробиваща си път млада жена, модерна, способна и пълна с енергия, която, убеждаваше сама себе си мисиз Дрейк, и без друго иска да се омъжи за Джордж само заради парите му. Разбира се, че заради това! Добър дом и богат добродушен съпруг! Никой не можеше да убеди леля Люсила, че може да има млада жена, която иска да изкарва хляба си с труд. Момичетата винаги са били едни и същи — ако могат да си намерят мъж, който да ги издържа, ще предпочетат него. Тази Рут Лесинг беше умна, пробиваше си път към едно осигурено положение подобно на червей — даваше съвети на Джордж за домакинството, за какво ли не, искаше да стане незаменима в очите му… но, слава Богу, вкъщата имаше поне един човек, който виждаше каква е целта й!

Люсила Дрейк поклати няколко пъти глава, от което двойната й брадичка потрепери, повдигна вежди с чувство за върховна човешка мъдрост и изостави темата, за да заговори за нещо още по-интересно, а може би и по-належащо.

— Виждаш ли, мила, не мога да реша какво да направя с одеялата. Джордж не ми казва ясно и определено дали смята да идваме тук през почивните дни или ще заключим къщата до идната пролет. Не казва и туй то.

— Предполагам, че не знае — Айрис се стремеше да задържи вниманието й към тази маловажна тема. — Ако е хубаво времето, може би ще е чудесно да идваме тук от време на време. Макар и да не мога да кажа, че особено много ми се иска на мен лично. Е, ако пожелаем, къщата няма да избяга.

— О, мила моя, човек трябва да знае такива неща предварително. Защото, ако няма да идваме до следващата година, одеялата трябва да се приберат и да се поръсят с нафталин. Но ако дойдем, това няма да е необходимо, защото ще ги използваме…, а миризмата на нафталин е толкова неприятна…

— Ами не слагай нафталин.

— Да, но лятото беше толкова топло… сигурно ще е пълно с молци. Всички говорят, че тази година ще има много. Може би и оси. Вчера Хоукинс ми каза, че е унищожил тридесет гнезда на оси това лято… Тридесет… Представи си само!

Айрис си представи Хоукинс — крачещ в тъмното с цианкалия в ръка… Цианкалий… Розмари… Защо всичко й напомняше за онова…?

Тъничкият несекващ звук на гласа на леля Люсила вече поставяше други проблеми:

— … и дали трябва да занесем сребърните прибори на съхранение в банката? Лейди Александра разказваше колко много кражби стават… Макар че имаме здрави кепенци… На мен лично не ми харесва как носи косата си… Лицето й става толкова строго… Но трябва да кажа, че тя е студена жена. И много нервна. В наше време всички са нервни. И това ми напомня, че напоследък не ми харесва вида на Джордж… Чудя се дали и той няма да се разболее от инфлуенца? Веднъж или два пъти ми се стори, че има треска. Може само да се е тревожел за търговията си, но аз имам чувството, разбираш ме, нали, че нещо му е легнало на сърцето.

Айрис потрепери, а Люсила Дрейк възкликна тържествуващо:

— Ето, казах ти, че си настинала!