Джеймс Оливър Кърууд
Гризли (20)

XIX. ПОСЛЕДНИЯТ БОЙ

Тир чу кучетата, когато бяха на една миля от него. Имаше две причини, по които беше още по-малко разположен да бяга от тях сега, отколкото преди няколко дена. От кучетата изпитваше не повече страх, отколкото от куп борсуци или мармоти, засвирили насреща му от своите кадъни. Беше открил, че те имат само уста и малко зъби и е лесно да ги убиеш. Безпокоеше го това, което идваше непосредствено след тях. Но, днес бе стоял лице срещу лице с това нещо, донесло непознатата миризма в долините му. То не се беше опитало да му причини болка и той се отказа да го убие. Освен това отново търсеше Искуао, женската мечка, а човекът не е единственото същество, готово да рискува живота си зарад любовта. След като уби последното куче в здрача на онзи съдбоносен ден, когато те го бяха преследвали през планината, Тир беше направил точно това което Брюс смяташе, че няма да направи. И вместо да продължи на юг, обиколи в голям кръг към север и на третата вечер след сражението и след като загуби Мъскуа, намери пак Искуао.

В полумрака на тази вечер беше умрял Пипунаскус и Тир бе чул рязкото изгърмяване на автоматичния пистолет на Брюс. Цялата тази нощ и следващия ден и нощта след това той прекара с Искуао, а после я остави пак. Търсеше я за трети път, когато завари Лангдън в капана на края на издатината и още не беше я подушил, когато чу кучетата да баукат по дирята му.

Отиваше на юг, което го водеше по-близо до стана на ловците. Придържаше се към високите склонове, където имаше малки падинки и ливади, прекъсвани от голи плочницн, дълбоки долове и тук-там грамади от канари. Гледаше вятърът да бъде точно насреща му, та да не пропусне да долови миризмата на Искуао, когато се приближи до нея, а с баукането на кучетата не можеше да долови миризмата на животните, нито на двамата мъже, които препускаха подир тях. По друго време Тир щеше да изиграе любимия си трик — да заобиколи така, че опасността да се озове пред него, с благоприятна посока на вятъра. Предпазливостта сега беше отстъпила на второ място пред желанието му да намери другарката си. Кучетата бяха на по-малко от половин миля, когато той неочаквано спря, подуши за миг въздуха и бързо продължи, докато пред него се изпречи тясна клисура. Нагоре по тази клисура Искуао тичаше откъм една падина. Джафкането на глутницата беше свирепо и идваше отблизо, когато Тир се смъкна долу тъкмо навреме да я посрещне, както тя тичаше нагоре. Искуао спря само за миг, двамата с Тир си подушиха носовете и женската продължи да тича с притиснати назад уши, сърдита и надаваща заплашително ръмжене. Тир я последва и също заръмжа. Знаеше, че другарката му бяга от кучетата и пак този злокобен и бавно нарастващ гняв го обземаше все повече, докато се качваше подир нея все по-високо в планината. В такъв час Тир беше най-страшен. Боец, когато го преследваха, както го бяха преследвали една седмица преди това кучетата, той се превръщаше в сатана, ужасен и безмилостен, когато опасност заплашваше другарката му. Той оставаше все по-назад и по-назад от Искуао и два пъти се обърна със зъби, блеснали между притворените устни, а предизвикателният му рев се понесе назад към враговете му като приглушен гръм. Когато излезе от клисурата, той се озова в сянката на върха, а Искуао вече беше изчезнала, забързала към линията на небето. Там, където бе отишла, цареше хаос от срутили се скали и струпали се останки от паднали и раздробени пясъчникови канари. Билото отстоеше на не повече от триста ярда над него. Той погледна нагоре. Искуао беше между скалите и това бе удобно място за сражение. Кучетата бяха вече близо до него. Те изкачваха последната част от клисурата със силен лай. Тир се обърна и ги зачака.

Половин миля по на юг с бинокъла си Лангдън ги видя и почти в същия миг кучетата изскочиха от края на клисурата. Беше се качил с коня до половината височина на склона, от тази точка продължи пеша и вървеше по добре утъпканата от диви овни пътека почти на същата височина с Тир. Оттам, където беше той, долината се простираше с мили пред бинокъла му. Нямаше нужда да търси далече, за да открие Брюс и индианеца. Те слязоха от конете в началото на клисурата и докато ги гледаме, затичаха бързо напред и изчезнаха в нея. Лангдън обърна бинокъла пак към Тир. Кучетата го задържаха сега и той разбра, че гризли няма никаква възможност да ги убие на това открито място. Сетне забеляза движение между скалите по-нагоре и тихо възклицание се изтръгна от устните му, когато различи Искуао, която се катереше все по-нагоре по скалистия връх. Той разбра, че тази втора мечка беше женска. Големият гризли — нейният другар — беше спрял да се бие. И за него нямаше никаква надежда, ако кучетата сполучеха да го задържат за някакви си десет-петнадесет минути. Брюс и Метусин щяха да се появят за това време от горния край на клисурата на разстояние, по-малко от сто ярда!

Лангдън мушна бинокъла в калъфа и се втурна по пътеката на овните. На протежение от двеста крачки напредваше лесно, но след това пътеката се разделяше на хиляда отделни пътечки по склон от мек и хлъзгав плочник и изминаването на следващите петдесет крачки му отне пет минути. После пътеката стана пак по-утъпкана. Той тичаше задъхан и за още пет минути една извивка на гребена скри Тир и кучетата от погледа му. По-нататък стръмен пролом му прегради пътя. Беше на петстотин ярда от мястото, където Тир стоеше с гръб към скалите и с огромната си глава към кучетата. Още докато гледаше и се мъчеше да поеме достатъчно дъх, за да може да извика, Лангдън очакваше да види Брюс и Метусин да изскочат от гората. Тогава в ума му проблесна, че и да успее да ги накара да го чуят, те няма да имат възможност да го разберат. Брюс не би се досетил, че той иска да запази живота на звяра, когото се мъчат да ударят вече близо две седмици.

Тир беше подгонил кучетата цели двадесет крачки към клисурата, когато Лангдън бързо се скри зад голям камък. Имаше само един начин да го спаси сега, ако не беше закъснял. Кучетата бяха се дръпнали няколко крачки надолу по клисурата и той се прицели в тях. Само една мисъл беше завладяла ума му — трябва да пожертвува кучетата или да остави Тир да умре. А същия ден Тир му беше подарил живота! Без всякакво колебание той натисна спусъка. Разстоянието беше голямо и първият куршум вдигна облак прах на петдесет стъпки пред ердейлите. Той гръмна пак и не улучи. Когато пушката му изтрещя за трети път, в отговор отекна рязко изквичаване от болка, което самият Лангдън не чу и едно от кучетата се затъркаля надолу по склона. Тътенът на гърмежите не беше в състояние да разтревожи Тир, но сега, когато видя как един от неприятелите му се сгърчи и затъркаля по надолнището, той бавно се запъти към прикритието на скалите. Разнесе се четвърти, пети гърмеж и при петия кучетата заджафкаха надолу по клисурата, а едно от тях куцаше с раздробен преден крак. Лангдън скочи върху камъка, на който беше опирал пушката си и погледът му обхватна линията на билото. Искуао току-що беше стигнала върха. Тя се спря за миг и погледна надолу. След това изчезна.

Сега Тир беше скрит между канарите и купове натрошен пясъчник и вървеше подир нея. Не се минаха и две минути, след като той се изгуби и Брюс и Метусин изкатериха горния край на клисурата. Оттам, където стояха, дори билото беше на разстояние на изстрел и Лангдън изведнъж започна развълнувано да крещи, да маха ръце и да сочи надолу. Брюс и Метусин веднага се подведоха от тази хитрост, въпреки че кучетата пак свирепо лаеха близо до скалите, сред които се скри Тир. Те повярваха, че от мястото, където стои, Лангдън вижда движението на мечката и че тя бяга към долината. Чак когато слязоха още стотина крачки по склона, те се спряха и погледнаха пак Лангдън за по-нататъшни указания. От своя камък Лангдън им сочеше линията на билото.

Тир тъкмо го преваляше. Той спря за миг, както се беше спряла Искуао, и погледна за последен път човека.

А Лангдън, когато го видя да изчезва, размаха шапка и завика:

— На добър ти час, друже … на добър час!